Ако смятате, че Европа няма изход от продължаващата енергийна криза, чуйте един от най-големите британски енергийни доставчици, който съвсем наскоро предложи изход. В началото на януари Ovo Energy изпрати съвети на своите клиенти как да се стоплят, без да повишават температурата на нагревателните уреди. Тя препоръча прегръщане на домашните любимци, почистване на къщата и въртене на обръчи, пише с ирония американският вестник The New York Times.

Сега се засилват опасенията, че Европа е на път да се изправи пред много по-безнадеждна ситуация, тъй като Русия заплашва военни действия в Украйна. Съединените щати проучват възможности за увеличаване на доставките на газ за континента.

Има всички причини за тези опасения. Европейският съюз получава от Русия около 40% от потреблението на природен газ и по този начин Москва е най-големият доставчик на Европа. И с приблизително 127 000 руски войници, разположени в момента на границата с Украйна, Европа просто е разкъсана, тъй като трябва по някакъв начин да отговори на такова явно предизвикателство за своята сигурност и в същото време да задоволи своите енергийни нужди.

Някои може да видят в действията на Русия признаци за избледняваща петролна държава, която е на път да загуби геополитическото си влияние поради прехода в световен мащаб към чиста енергия. Но това не е нищо повече от пожелателно мислене. Преходът към икономика на чиста енергия дори би засилил позицията на руския президент Владимир Путин и други лидери на държави, чиито икономики са силно зависими от добива и износа на нефт или природен газ, и едва след това ще ги отслаби.

В свят с нулев въглерод, водещите доставчици на изкопаеми горива, и особено Русия, ще се сблъскат със значителна загуба на власт и влияние, ако не успеят да възстановят икономиките си по време на прехода. Но през следващите 10-20 години подобен енергиен преход ще даде на петродържавите значителни възможности за засилване на тяхното геополитическо и икономическо влияние. Има поне три причини за това.

Първо, този период ще бъде белязан от значителни скокове на цените, което ще даде на малкото енергийни доставчици, които могат бързо да увеличат доставките на петрол и газ, допълнителна геополитическа тежест. От 70-те години на миналия век американските президенти от двете партии се опитват да принудят или убедят Саудитска Арабия да изнася повече петрол на пазара, когато цените паднат. Но правителството на тази страна всеки път декларира собствените си приоритети и заявява собствените си искания.

Преминаването към чиста енергия е опасно, защото може да причини още по-голяма волатилност на цените поради несъответствие между търсенето и предлагането, причинено от недостатъчно инвестиране в енергия. Днешният енергиен пазар ясно показва какво можем да очакваме в бъдеще. Глобалните инвестиции в добив на нефт и газ сега са на най-ниски нива за всички времена поради несигурността на прогнозите за търсенето, тъй като светът сега сериозно мисли за климата, а финансовите резултати на петролния сектор през последното десетилетие са просто ужасни.

Това ниско ниво на инвестиции в петролния и газовия сектор би било добре дошло, ако се дължи на намаляващо търсене или увеличени инвестиции в чиста енергия с темп, който компенсира спада на инвестициите в изкопаеми горива. Но потреблението на нефт и газ расте и се очаква да нараства за много години напред. Инвестициите в чиста енергия също нарастват, но не с темпове, за да бъдат в крак с нарастващото търсене на енергия, да не говорим за глобалните цели за климата.

Второ, западните компании, които са отворени акционерни дружества, все по-малко участват в добива на нефт и газ. Пазарът преминава към петролните компании, които са собственост на държави с огромни запаси от ресурси и тези страни ще могат по-често да демонстрират своята сила и мощ в бъдеще. Днес водещите компании в света, като Shell, Chevron, Exxon, BP и Total, заедно произвеждат само 15% от световния нефт и газ. Някои от тях възнамеряват да намалят производството на петрол и всички те, както и банките, които ги финансират, са под нарастващ натиск да пренасочат инвестициите към нулеви въглеродни енергийни ресурси.

Но ако търсенето не намалее в съответствие със съкращаването на производството, производството, изоставено от тези частни западни компании, ще бъде поне частично поето от държавни петролни и газови компании, които са по-малко подложени на натиск от различни активисти и по-малко зависими от частното финансиране. Делът на световните доставки, контролирани от картела на ОПЕК и неговите съюзници, ще се увеличи, а с това ще расте и влиянието на тази организация върху световните петролни пазари. Първите признаци на подобни промени вече са очевидни. Saudi Aramco, Националната петролна компания в Абу Даби (ADNOC) и руската "Роснефт" инвестират сериозно в увеличаване на производството на петрол.

Трето, дори в глобална икономика с нулеви нетни въглеродни нива, петролът и газът ще бъдат значителна част от енергийния микс. Ако светът постигне своите климатични цели за нетни нулеви емисии до 2050 г., Международната агенция по енергетика прогнозира, че той все още ще консумира около една четвърт от количеството петрол и половината от газа, който консумира днес. И за задоволяване на това търсене най-вероятно ще бъдат търсени онези добивни компании с най-ниски цени и въглеродни емисии. Много големи държавни доставчици, особено в страните от Персийския залив, имат всички шансове да бъдат последните останали производители. ОПЕК и нейните партньори ще поемат все по-голям дял от свиващия се пай, придобивайки непропорционално влияние. Това ще продължи, докато има значителен спад в търсенето. Може би същото може да се каже и за дела на руския газ, доставян за Европа, тъй като Москва го продава на континента на най-ниски цени.

Най-важните стъпки, които западните страни могат да предприемат, са разработването на политики за ограничаване на търсенето на нефт и газ и увеличаването на инвестициите в технологии за чиста енергия. В Европа може да се започне с мерки за подобряване на ефективността на отоплението на сградите. Необходими са и допълнителни инструменти за стабилизиране на цените, като стратегически резерви от нефт и газ, както и изисквания към частните фирми да създават минимални резерви. Правителствените лидери трябва да се въздържат от извеждане от експлоатация на съществуващата енергийна инфраструктура, докато не бъдат намерени алтернативи, които да я заменят. Например, със затварянето на атомни електроцентрали, безвъглеродното електричество изчезна от мрежата и стана по-трудно да се справим с недостига на енергия в случай на намаляване на газовите потоци от Русия към Европа.

Разглеждайки протестите на жълтите жилетки във Франция и неотдавнашните вълнения в Казахстан заради покачващите се цени на горивата, става по-ясно, че когато климатичните амбиции са в конфликт със сигурността на енергийните доставки или достъпността, такива действия неизменно ще губят. С покачването на цените на енергията трябва да се подготвим за кризи, при които държавните доставчици на енергия ще упражняват неправомерно геополитическо и икономическо влияние. Този проблем трябва да стане приоритет за западните лидери.

Превод и редакция: Юлиян Марков