Само преди няколко седмици британски изтребител F-35B Lightning II се разби в Средиземно море при неуспешен опит да излети от британския самолетоносач Queen Elizabeth, пише The National Interest. В тази връзка западните съюзници се надяват, че останките на самолета могат да бъдат вдигнати преди руските подводници да ги достигнат, за да не бъдат разкрит съвременния ноу-хау за изтребителя от пето поколение.

Според The EurAsian Times, американският бригаден генерал Саймън Доран е казал: "Не сме притеснени, защото в момента работим върху решението на този проблем. Когато самолетът се разби за първи път, имаше причина за безпокойство. Но пилотът е в безопасност и това е най-важното“.

Той и други официални лица обаче отказаха да разкрият подробности за мисията по издигане на самолета.

В момента Обединеното кралство има на въоръжение 21 американски изтребителя F-35B. Те са предназначени основно за използване на двата самолетоносача на страната, Queen Elizabeth и Prince of Wales. Модификацията F-35B е предназначена за кратко излитане и вертикално кацане (STOVL)

Изтребителят, проектиран от Lockheed Martin, е първият самолет, който комбинира стелт технология със свръхзвукова скорост и възможности за кратко излитане и вертикално кацане.

Ще бъде ли възможно да се разкрият новите технологии?

F-35 е страхотен изтребител, но както отбеляза авиационният анализатор Мигел Мирандра от Aviation Geek Club, "Наистина няма много какво да се научи, защото руснаците вече имат технологията“. "F-35B се разби? Руснаците вече много добре знаят на какво е способен“, отбеляза експертът.

"Няма достоверни индикации, че руските подводници се насочват към подводната могила на F-35 в Средиземно море, но твърденията на НАТО, че това е така, могат да съживят истерията от миналото за руските подводници и заплахата, която те предполагат, че представляват“, кзаяви американският политолог от Москва Андрей Корибко.

Инцидентът напомня за времето, когато Съветите се опитаха да достигнат до F-14 Tomcat, който се разби от самолетоносача John F. Kennedy през септември 1976 г.

Превод и редакция: Иван Христов