Руските рафинерии се превърнаха в основна цел на дроновете, това може да доведе до прекъсване на доставките на гориво за фронта, пише The Insider.

"Украйна изпробва нова тактика за атаки с дронове: украинските въоръжени сили рязко увеличиха ударите с дронове срещу съоръжения на руската горивна инфраструктура. От началото на годината вече са засегнати 9 рафинерии. Атаките далеч не са безобидни. В случай на успешно попадение рафинерията може да не функционира дълго време, а санкциите усложняват ремонта. Ако три южни петролни рафинерии спрат едновременно, са възможни сериозни прекъсвания в доставките на гориво за фронта".

Общият капацитет на засегнатите заводи е 178 милиона тона годишно, но само осем рафинерии с общ инсталиран капацитет от 83 милиона тона годишно са претърпели значителни щети.

Ако вземем предвид само надеждно повредените първични съоръжения за преработка на нефт, кампанията от въздушни удари досега е засегнала само 46 милиона тона годишно преработвателен петрол, което съответства на 14 % от целия капацитет на рафинерията и 17 % от петрола, преработен през 2023 г.,  посочват от Insider.

Вероятните цели са следните:

"В петролната индустрия, като се вземат предвид определени фактори, Рязан и Самара могат да бъдат следващите цели", е посочил за Insider "експерт на петролния пазар".

"Ryazan Oil Refining Company", собственост на "Роснефт", е третата по големина рафинерия в страната и най-голямата в Централния федерален окръг.

Известно е, че за една година само той е в състояние да покрие нуждите на армията и да произведе 3,6 милиона тона бензин, 4,5 милиона тона дизелово гориво и 1,2 милиона тона авиокеросин.

В същото време недалеч от Самара се намират Куйбишевски (7 милиона тона), Новокуйбишевск (8,3 милиона тона) и Сизрански (8,5 милиона тона) рафинерии на същата "Роснефт".

Защо петролните рафинерии са атакувани?

Вероятно за да остави нахлуващата армия без гориво. "В случай на атаки, саботаж и "внезапни аварии" в руски рафинерии, като завода на "Лукойл" в Нижни Новгород, се постигат няколко цели", обяснява украинският военен експерт Леонид Дмитриев. 

Първият е да се създаде недостиг на гориво, което ще принуди то да бъде прехвърлено от други фабрики или от други региони, "а в случай на война, увеличаване на логистичното рамо, което ще доведе до забавяне на доставката до войските дори за седмица или две, може значително да промени картината на фронта, където всяко закачване с тежка техника за зареждане променя ситуацията в критичните зони".

Втората цел е използването на оскъдните средства за противовъздушна отбрана, както например при атаки по цели в Ленинградска област. Там, за да свалят украински дрон на 31 януари, силите на ПВО за първи път използваха зенитно-ракетната система С-400 "Триумф". Създаването на системи за борба с дронове вече създава комуникационни проблеми в Ленинградска, Новгородска и Псковска области.

И третата, по-малко очевидна цел е да се създаде недостиг на рядко ракетно и авиационно гориво, което "няма безкраен срок на годност, оборотът му отнема около месец: от производството до употребата". Например, такава рафинерия може да бъде вградена във веригата за производство на децилен - гориво за семейството ракети Х-101/55/555, "Калибър", Х-59 и X-32. Или термично стабилно гориво Т-6, предназначено за дългосрочни свръхзвукови полети на големи височини на двигателя "Оникс" (ракета P-800). Сега се произвежда от рафинериите в Орск и Ангарск, уточнява Дмитриев.

Друга възможна цел е намаляване на приходите в бюджета от износ на петролни продукти. В края на краищата затворената петролна рафинерия в Туапсе работеше точно за износ. Продажбите на горива в чужбина реално намаляват през януари: за дизел с 23%, за бензин - с 37%, спрямо януари 2023 г.