Първият извесетен бомбен атентат на подразделение 29155 на ГРУ (Главно разузнавателно управление на Русия) е в България. The Insider публикува нови данни от разследване, показващи мащаба на операциите на подразделение 29155 на ГРУ.

"Фокус“ представя превод на материала без редакторска намеса и с уточнението, че той отразява единствено гледната точка на автора му.

През ноември 2011 г. подразделение 29155 на ГРУ взривява склад за боеприпаси в Ловнидол, България, в който има артилерийски снаряди, предназначена за Грузия. Това е първата известна терористична атака, извършена от екипа от наемни убийци и диверсанти, които по-късно ще отровят Сергей и Юлия Скрипал в Англия, български търговец на оръжие в София и ще взривят множество други складове и сгради на територията на НАТО. При тези операции са загинали и са ранени десетки цивилни и се стигa до експулсирането на руски дипломати. Сега обаче The Insider е получил пътни листове и изтекла кореспонденция от членове на подразделение 29155, които сочат вината им за първата атака в България и отчасти отговарят на въпроса защо толкова много от тези оперативни работници са заели високи политически постове в Русия на Владимир Путин.

Руските шпиони трябвало да изобретят свои собствени детонатори с дистанционно управление. Освен това трябвало да измислят маскировка на детонаторите. В продължение на четири дни в къща за гости в Краснодар, Южна Русия, те скриват своите изобретения в корпуса на WiFi рутер, в контейнер за ябълков сок и в мобилен телефон. Три детонатора, изработени по поръчка, са използвани за взривяването на пратка артилерийски снаряди от съветската епоха, произведени в България и предназначени за Грузия.

Атаката представлява първият известен военен акт на Русия срещу държава - членка на НАТО и ЕС, доказателства за който The Insider може да разкрие тук за първи път. Операцията е значима, тъй като служи за дебют на елитна група диверсанти към руското военно разузнаване, известна като подразделение 29155 на ГРУ. Това звено ще извърши отравянията на дезертьора от ГРУ Сергей Скрипал и на български търговец на оръжие, неуспешния преврат в Черна гора и редица подобни нападения срещу складове за оръжие и боеприпаси в Източна Европа между 2011 и 2015 г.

Всяка черна операция е ръководена от човек, който е спечелил личното доверие и покровителството на руския президент Владимир Путин, до такава степен, че 56-годишният генерал Андрей Аверянов, командир на подразделение 29155, вече е наследил значителна част от империята, която доскоро принадлежеше на Евгений Пригожин, основател на наемниците "Вагнер", чийто частен самолет беше взривен през август след собственото му неуспешно въстание в Русия.

През последните няколко години The Insider и Bellingcat писаха обширно за Аверянов, въпреки че пълният обхват на предишните му тайни дейности все още се разкрива чрез комбинация от изтекли данни и журналистически разследвания. Това включва имейли, получени ексклузивно от The Insider, и данни от акаунти на членове на подразделение 29155, съдържащи бележки, подготвени за Аверянов от неговите саботьори от ГРУ, с прикачени снимки, показващи устройствата, които са конструирали, за да извършат атентата в България.

"Всичко това се вписва точно в агресивната позиция на ГРУ и другите руски разузнавателни служби в областта на тайните действия", е заявил бивш високопоставен служител на западното разузнаване пред The Insider, след като са му представени резултатите от това разследване. "По същия начин и проникването им в европейската критична инфраструктура, което само по себе си е форма на подготовка на Русия за война."

Безмилостно и хитро, миналото на Аверянов все още е въпрос на настояще, тъй като се разкрива нова информация, показваща вината му за редица операции по целия свят. Съществуват и доказателства, че той е използвал ресурсите на службата си за лични цели, като се започне от пристрастието му към джипове Land Rover, нов от които Аверянов купува на всеки три години и чиято средна цена е 50 000 долара, надвишава годишната му заплата като офицер от ГРУ. Освен това той е притежател на множество глоби за превишена скорост, които плаща под законното си име. Тези шофьорски нарушения са позволили на The Insider да реконструира в ярки детайли придвижването на Аверянов из цяла Русия през последните осем години.

Изтеклата кореспонденция показва също, че други членове на звеното са натрупали стотици хиляди в безотчетни пари в брой, всички скрити в апартаментите им в отделни пакети от 10 000 долара в американска валута. За разлика от шефа си, всички тези подчинени карат коли, регистрирани на прикритите им самоличности, и са натрупали стотици глоби за превишена скорост, които се изпращат на фалшиви адреси и следователно не се плащат.

През лятото на 2008 г. Министерството на външните работи на Русия подава молба за виза за Аверянов, който тогава е полковник от ГРУ, в посолството на Норвегия в Москва. От есента на същата година той е определен за нов помощник на военното аташе на Русия в Осло, след като преди това е работил като разузнавач под дипломатическо прикритие, включително като младши аташе в руското посолство във Варшава през 2004 г. Норвежкият департамент по дипломатическите въпроси незабавно обработва заявлението за виза и на бъдещия новодошъл служител в руската мисия в Осло е издадена работна виза.

Аверянов така и не се появява.

Вместо това, както показват публично достъпните руски корпоративни документи, той става командир на новосъздаденото подразделение 29155 след чистката и модернизацията на въоръжените сили на Русия през 2008 г., извършена от тогавашния министър на отбраната Анатолий Сердюков веднага след края на руско-грузинската война. Аверянов е нает да ръководи екип от предимно млади оперативни работници, общо около 60 души, от ГРУ и руския Спецназ (Специални сили) за нападателни саботажни операции в чужбина.

На всички са дадени прикриващи имена и фалшиви паспорти, отпечатани в последователен ред, което е зашеметяващ пропуск в търговската практика, който улеснява разкриването на повечето, ако не и на всички членове на отдел 29155 от The Insider и Bellingcat.

Получените от The Insider данни за пресичане на руските граници показват, че първото пътуване на Аверянов извън Русия, използвайки доста невдъхновената си нова самоличност "Андрей Оверянов", е през септември 2009 г. до Душанбе, столицата на Таджикистан. Това посещение съвпада с рязкото нарастване на напрежението между Русия и Таджикистан по отношение на условията за продължаване на използването от страна на Русия на нейната 201-ва военна база в Душанбе, където ГРУ поддържа свой батальон Спецназ. През следващата година "Оверянов" предприема още три пътувания: до Варшава (12 септември 2010 г.), Белград (19-29 ноември 2010 г.) и Кишинев (3-11 март 2011 г.), като последното съвпада с посещението на тогавашния вицепрезидент на САЩ Джоузеф Байдън в Молдова.

Имейли от хакната преди това пощенска кутия, принадлежаща на помощник на Аверянов, показват, че малко след като Аверянов се е върнал от Молдова, той е отлетял с четирима подчинени за Краснодар - информация, която The Insider е успял да потвърди, като е разгледал съответните полетни записи. Именно тук е бил формулиран замисълът за взривяване на българската пратка с боеприпаси, а на трима от подчинените на Аверянов е било възложено приятелско съревнование да измислят устройствата за това. Това са майор Владимир Моисеев, капитан Алексей Макеев и полковник Виктор Малцев, като последните двама съчетават работата си в подразделение 29155 с преподавателска дейност във Военно-дипломатическата академия на ГРУ в Москва.

До края на уединението всеки от тримата членове на отряда е разработил своя собствена версия на действащ дистанционен детонатор, придружена от пълни технически спецификации и снимки на това, което изглеждаше като основната инфраструктура за всички прототипи: електронна платка, направена от майстори, по модела на автомобилна аларма. И трите са сглобени некачествено, с разхлабени проводници и обилно използване на тиксо.

"Според конструктивните си особености това изделие има механичен часовников механизъм за далечно задействане и предпазен механизъм за освобождаване, който осигурява безопасност при работа с устройството на всички етапи", пише Моисеев на Аверянов в документ, озаглавен "Приложение № 1".

По-нататък Моисеев посочва обсега на действие на детонатора от 300 до 700 метра и дава времевия прозорец за детонация след задействането му: между 5 и 55 минути. "Продуктът е готов за внедряване", пише той до Аверянов.

Бомби в Чехия, взривове в България

Шест месеца след отстъплението в Краснодар, през октомври 2011 г., хиляди артилерийски патрони за оръжия от съветската епоха са подготвени за изпращане в България от чешки склад за боеприпаси в малкото село Врбетице, в което живеят само няколкостотин души, в област Злин в Източна Чехия. Съоръжението е собственост на дъщерно дружество на чешкото министерство на отбраната, но е наето дългосрочно от чешката компания за търговия с оръжие IMEX, която съхранява боеприпаси от съветската епоха, бракувани от словашката армия няколко години по-рано, от името на клиенти като българската EMCO. Като бивши държави от Варшавския договор, Чехия, България и Словакия все още разполагат с големи запаси от оръжия и боеприпаси от съветската епоха, голяма част от които трите държави даряват на Украйна за отбранителната ѝ война срещу Русия.

Три години по-рано обаче Москва нахлува в друга постсъветска държава, Грузия, в петдневна лятна война, водена за отцепническите региони Южна Осетия и Абхазия, които бавно се превръщат във васални на Русия държави. Технически Русия спечели войната и военните действия приключиха с договорено прекратяване на огъня през август 2008 г., което предостави на Русия фактически контрол над Южна Осетия.

Въпреки това Кремъл знае, че въпреки унищожаването на голяма част от грузинския оръжеен арсенал, грузинците далеч не са се примирили с новото статукво и армията им бързо се превъоръжаваше. Само година след прекратяването на огъня началникът на Генералния щаб на руската армия Николай Макаров прави тревожното твърдение, че "военният потенциал на Грузия сега е по-висок, отколкото през август миналата година". По-нататък Макаров заяви, че Съединените щати снабдяват Грузия с оръжия и боеприпаси "през чужди ръце".

Русия е имала конкретна представа за това на кого принадлежат тези ръце. Путин директно е обвинил украинското правителство, оглавявано тогава от президента-реформатор Виктор Юшенко, че доставя оръжия на Грузия. ГРУ обаче знае за друг доставчик в Източна Европа: България.

Според бивши грузински правителствени служители оръжейните договори за Тбилиси са се свили сериозно след войната с Русия. "Не забравяйте също така, че това беше времето на "рестартирането" (отношенията) на Обама с Путин", е заявил Гиорги Канделаки, който е бил депутат в грузинския парламент от до 2020 г., визирайки усилията на САЩ да размрази отношенията с Кремъл в началото на новата президентска администрация. "Така че Грузия търсеше продавачи навсякъде, където можехме да ги намерим".

"България беше една от първите страни, които ни дадоха лицензи за износ и ни продадоха оръжия", е заявил пред The Insider бивш грузински служител, запознат с историята на поръчките на грузинското министерство на отбраната, говорейки при условие за анонимност. "Какви оръжия и боеприпаси сме внасяли, за съжаление, не можем да кажем, защото това е строго секретно според грузинските закони."

Въпреки това българските продажби на оръжие, които са публично достояние в Грузия, са продължили въпреки изричните предупреждения на Дмитрий Медведев, заместващия президент на Русия, който заплаши да приземи флота от изтребители МиГ на България, в случай че София "възобнови продажбите на оръжие на Грузия".

Сред боеприпасите, от които Тбилиси има остра нужда, са 152-милиметрови артилерийски снаряди, съветски стандарт, които са изразходвани по време на петдневната война. Основен препродавач на този вид боеприпаси в Европа е EMCO, компания, собственост на българския търговец на оръжие Емилиян Гебрев. През октомври 2011 г. EMCO сключва договор с чешката оръжейна компания IMEX за опаковане на няколко хиляди снаряда за изпращане в България.

Отчет за доставките от EMCO, в който са описани боеприпасите, получени от IMEX, показва, че за период от един месец - от 4 октомври до 4 ноември 2011 г. - от Чехия за България са изпратени над 6000 артилерийски снаряда, от които 3120 са 152-милиметровия вариант. Според твърденията на българските прокурори през 2021 г. тези патрони са били предназначени за последващо прехвърляне в Грузия. (Емилиян Гебрев, собственик на ЕМКО, заяви пред The Insider, че не е ангажирал пратката специално за износ за Грузия, но признава, че ГРУ вероятно е подозирало, че пратката ще се окаже там).

"Основното нещо, което трябва да се знае за този вариант, е, че боеприпасите и горивото се съхраняват заедно в една опаковка, което прави всеки контейнер много по-нестабилен", е заявил пред The Insider артилерист на активна служба в американската армия. "152-милиметровите снаряди са по-трудни за логистично транспортиране, но също така са и по-устойчиви на идиотизъм, тъй като не се налага да боравите отделно с боеприпасите и горивото." Но същото качество, което ги прави по-удобни на бойното поле, ги прави и по-горими при съхранение - факт, от който подразделение 29155 явно се е стремяло да се възползва.

Докато чешките боеприпаси се опаковат и подготвят за транспортиране в няколко партиди, екипът на Аверянов започва да пристига от Москва на летищата край Врбетице. По всичко личи, че именно там щели да поставят своите експлозиви, готови за дистанционно взривяване.

Членовете на подразделение 29155 винаги пристигат на местата на планираните саботажни операции на групи. Първата пристига на летище Братислава в Словакия, само на 90 минути път с кола от склада на IMEX, на 10 октомври. В тази група влизат "Николай Кононихин", който преди това е идентифициран от Bellingcat и The Insider като офицера от ГРУ подполковник Николай Ежов, и "Сергей Рижиков", чиято истинска самоличност, както The Insider може да разкрие сега, е офицерът от ГРУ подполковник Сергей Романов. Двамата мъже остават в Словакия до 20 октомври, което им дава десет дни за неограничено пътуване с превозни средства до и от Чехия, които, както и Словакия, са в Шенгенската зона за свободно и неограничено пътуване до 90 дни, което означава, че руснак, който получи виза за влизане в едната, не се нуждае от митнически проверки в другата.

На 12 октомври, два дни след Ежов и Романов, в Европа пристига и техният шеф. Аверянов каца на международното летище във Виена, използвайки псевдонима си "Оверянов". Метаданните от телефона му показват, че на следващия ден той е преминал в Чехия, като вероятно се е събрал отново с предварителния си екип във или близо до Врбетице, на малко повече от два часа път с кола от австрийската столица. Пътните документи показват, че Аверянов е отпътувал обратно за Москва на 18 октомври, отново през Виена.

Следващият оперативен работник, който каца, е полковник Алексей Капинос, който каца в Братислава на 21 октомври, използвайки дипломатическия си паспорт и истинското си име. Преди това, от 2011 до 2014 г., Капинос е бил заместник-военен аташе на Русия в Украйна. Данните за пътуванията и метаданните за телефонните разговори разкриват, че той е бил и първоначален член на подразделение 29155, командирован в руското посолство в Киев под дипломатическо прикритие две години преди подразделението му да нападне България. Капинос заминава обратно за Москва на 28 октомври.

Последни пристигат "Рустам Джамалов", висш офицер от ГРУ на име полковник Рустам Джафаров, и "Руслан Боширов", чието истинско име светът ще узнае като полковник Анатолий Чепига след ролята му в опита за убийство с отрова на Сергей Скрипал, офицер от ГРУ, превърнал се в британски агент, заедно с дъщерята на Скрипал - Юлия, в Солсбъри, Англия, през 2018 г. Джафаров и Чепига пристигат в Братислава на 22 октомври и си тръгват на 25 октомври, което се оказва денят, в който най-голямата пратка 152-милиметрови снаряди EMCO е изпратена от Чехия за България с товарен камион.

Данните за преминаване на границата, предоставени на The Insider от беларуските киберпартизани, "хактивистка" група, която се противопоставя на сегашното беларуско правителство, показват, че в 9:43 ч. на 10 ноември 2011 г. двама от членовете на отряд 29155, които са пътували до Върбетица - Ежов и Романов - са преминали беларуско-украинската граница на контролно-пропускателния пункт "Новие Яроловичи". Те се отправят на юг с Nissan Tilda, регистриран на името на фалшивата личност на Романов - "Сергей Рижиков". Оттук нататък движението им в продължение на почти две седмици все още не е известно, но траекторията и графикът им съответстват на пристигане в България на следващия ден.

На 12 ноември българското село Ловнидол, разположено в средата на страната, недалеч от някогашната ѝ столица Велико Търново, е разтърсено от огромна експлозия. Складът за съхранение на боеприпаси край селото, в който ЕМКО е съхранявало 3120 152-милиметрови снаряда, получени наскоро от Чехия, пламва. Вторичните експлозии продължават и пожарите горят дни след първоначалния взрив, което прави невъзможно приближаването на спасителните и аварийните екипи до мястото до 22 ноември.