Един въпрос към външнополитическата стратегия на САЩ предизвиква силна тревога: каква е крайната й цел? Това, което изглежда липсва, е хармонията на интересите и властта - основата на стабилността и реда през цялата история, пише Робърт Менинг в статия за The Hill, предадена без редакторска намеса от Агенция "Фокус“.

Чуйте Белия дом, оказва се, че основната му цел е коалиция от еднакво мислещи демокрации, които ще живеят дълго и щастливо, а силите с противоположни възгледи (например Русия и Китай) или ще признаят върховенството на САЩ, или ще трябва да приемат смяна на режима. Няма значение, че според Freedom House демокрациите в света са в упадък от почти две десетилетия и че политическата система на САЩ е счупена, неработеща, напрегната до краен предел и като цяло в смъртна опасност.

Трудно може да бъде наречен просприращ световен ред, в който най-голямата търговска държава и износител на капитал, както и две зрели ядрени са изолирани едни от други и нямат каквито и да е рамки или гаранции, които да отчитат интересите им. Вземете боевете в Украйна и напрежението около Тайван - и двете са нестабилни ситуации, които могат да доведат до преки конфликти съответно с Русия и Китай.

Бившият държавен секретар Хенри Кисинджър обобщи тази сложна ситуация, която е на път да излезе извън контрол, с характерно прозрение в скорошно интервю за The Wall Street Journal:

"Ние се озовахме на ръба на война с Русия и Китай по въпроси, които отчасти създадохме сами, без да си представяме как ще свърши това, до какво трябва да доведе“.

Сегашната геополитическа ситуация напомня прелюдията към Първата световна война. Тогава също е време на безпрецедентна глобализация - както и на грешки и погрешни изчисления на Великите сили. От искрата - убийството на австрийския ерцхерцог Фердинанд - избухва пожар. Ще пламне ли от Украйна или Тайван?

Не съм привърженик на катастрофизма, но тази истерия около Тайван буди тревоги. Вече почти две години анализаторите от Вашингтон изразяват опасения, че Китай е на път да нахлуе в Тайван.

Тайван за Китайската комунистическа партия е не само въпрос на легитимност, но и на живот и смърт, така че тя твърдо се стреми към обединение. Но това в никакъв случай не е неизбежно. С безобразните си военни провокации Пекин се надява да попречи на Тайпе да обяви официална независимост, а съдейки по скорошното посещение на председателя на Камарата на представителите Нанси Пелоси в Тайван, това е и претекст за блокада на острова и военновъздушни и военноморски учения на НОАК.

Американската политика на "стратегическа неопределеност“, вкоренена в Закона за отношенията с Тайван, често е критикувана като остаряла. Според този закон Съединените щати се задължават да помагат за отбраната на острова, въпреки че не се предвижда военна намеса в случай на китайско нападение.

Този закон поддържаше стабилността в Тайванския пролив в продължение на почти половин век. Критиците грешат, че политиката на САЩ няма да позволи на никоя от страните да промени статуквото едностранно.НОАК трябва да приемат, че една атака ще предизвика американска намеса, независимо от заявената политика. Така че отхвърлянето на двусмислието няма да окаже голямо влияние върху Пекин. Но може да тласне привържениците на тайванската независимост към официална декларация - и това от своя страна ще провокира атака.

За нахлуване на острова ще е необходимо да се осъществи десантна операция, невиждана от Втората световна война и десанта на САЩ и съюзниците в Нормандия. Китайците нямат тези възможности. Всъщност Пекин разполага с изобилие от непреки средства за принуда и може да ги използва, за да победи Тайван без битка - както учи конфуцианецът Сун Дзъ. Военна атака като такава не е изключена, но е малко вероятно да се случи преди края на десетилетието.

Би било от полза както за САЩ, така и за Тайван, ако избягваме големите жестове и вместо това се концентрираме върху развитието в Тайпе на "отбрана на дикобраз“ и сключването на търговски сделки и развитието на икономическите връзки.

В Украйна САЩ действат по-предпазливо, обединяват съюзници, предоставят ключово военно оборудване и обучават персонал, като същевременно избягват пряка намеса. За разлика от Тайван, САЩ нямат договорни задължения за отбраната на Киев. Веселите скандирания на "окръг Колумбия“ за "пълна победа“ бавно отстъпват място на суровата реалност на продължителен конфликт с несигурен изход, а страховете от ескалация нарастват, тъй като на Киев се доставят все по-модерни оръжия. Как да не си спомним въпроса на Кисинджър как ще завърши всичко това: преговори, патова ситуация или плъзгане към ядрената плоскост по инициатива на Путин?

Възможно ли е да се вземе и "отмени“ Русия? Поради икономическите санкции Путин в крайна сметка ще загуби възможността да поддържа държавата си в конкурентна и модерна форма, независимо как ще приключи украинският конфликт.

Ще се превърнат ли Украйна и Тайван в причина за прекратяване на отношенията с две ядрени държави? В случая с Китай остават във висящо положение цял комплекс от пресичащи се интереси и традиционни области на сътрудничество: изменението на климата, борбата с наркотрафика, несигурното бъдеще на търговията от 657 милиарда долара и стратегическият диалог за намаляване на рисковете.

Като цяло към американската стратегия има повече въпроси, отколкото отговори. Например, може ли Азия да бъде основен приоритет, ако САЩ увеличават ангажиментите и ресурсите в Европа и Близкия изток? Без изключение всички американски администрации се сблъскват с проблемите на тежката бюрократична машина. Но ние сме в повратен момент в историята, когато се развиват няколко съдбовни събития едновременно. Малко яснота няма да навреди.

Превод и редакция: Иван Христов