Старата шега за ръководения от Съветския съюз Варшавски договор беше, че той е единственият военен съюз, който атакува себе си, след като танковете му влязоха в Прага през 1968 г., за да смажат движението за реформи там. С разполагането на войски от ръководената от Русия Организация на Договора за колективна сигурност (ОДКБ) в Казахстан в четвъртък, някои чуха "зловещо ехо“ от така наречената Пражка пролет от 1968 г. и съветското смазване на Унгарската революция през 1956 г., пише британският вестник The Guardian.

Замислена като пакт за взаимна отбрана, ОДКБ не е извършвала никакви съвместни разполагания на военни части от основаването си през 1999 г. Сега тя е призована да потуши вътрешните вълнения в една от своите държави-членки.

Президентът на Казахстан Касим-Жомарт Токаев заяви, че бунтът е вдъхновен от подкрепяни от чужбина "терористи“, за да оправдае извикването им, но факта, че се обръща към ОДКБ предполага, че той вече не чувства, че може да се доверява на собствените си сили. Когато дойде искането на Токаев, ОДКБ се отзова за броени часове, а в четвъртък сутринта руски парашутисти вече започнаха да пристигат в Казахстан.

В твърдо обръщение към нацията в петък, в което той каза, че лично е одобрил заповеди за стрелба по живи хора, Токаев изказа "специални благодарности“ на Владимир Путин за изпращането на войските, но каза, че те не са участвали в никакви битки.

Силите наброяват общо около 2500 души, съобщи регионалният алианс, а руското министерство на отбраната каза, че са били използвани за охрана на ключови инфраструктурни обекти.

Някои в Москва похвалиха решението за намеса. Максим Сучков, директор на Института за международни изследвания към МГИМО, водещ московски университет, отхвърли сравненията с интервенциите на Варшавския договор от съветската епоха като "пропаганда“ и каза, че тази "кратка мисия“ може да повиши позицията на Русия в региона.

Събитията в Казахстан представляват "криза, в която Москва може да бъде инструментална и полезна“, написа Сучков в“Туитър“

Едно определено сходство с Варшавския договор е, че въпреки че ОДКБ е съюз, решението за намеса почти сигурно е взето в Москва. Това беше приветствано от беларуския Александър Лукашенко, който през 2020 г. успя да смаже огромна революция, използвайки собствените си вътрешни сили, но Путин взема важните решения.

Руският президент може да се надява, че една кратка мисия бързо ще възстанови реда и ще остави Казахстан благодарен и длъжник на Москва, но операцията крие рискове.

Фактът, че ходът на ОДКБ се разглежда като руска намеса, предизвика ужас у мнозина в Казахстан, където едно от основните постижения на бившия президент Нурсултан Назарбаев беше избягването на големия конфликт между казахстанското мнозинство и етническото руско малцинство в страната.

Казахстан гордо провежда "многовекторна" външна политика от години и близките му отношения с Москва бяха компенсирани от добрите отношения със западните държави. Когато в сряда се появи новината за искането на Токаев до ОДКБ, главният редактор на държавната телевизия RT Маргарита Симонян изложи списък с искания.

"Определено трябва да помогнем, но трябва да поставим и някои условия“, написа тя в "Туитър“. Те включват превръщането на руския като втори държавен език в страната и признаването на Крим като част от Русия.

Това може би беше знак за това как някои в Москва гледат на ОДКБ. Ако Токаев успее да смаже протестите с помощта на Москва, руснаците може да очакват услуги в замяна.

Превод и редакция: Юлиян Марков