Годината е доминирана от руско-украинската война, рецесията, противопоставянето между Китай и САЩ, както и от терористичната атака на ХАМАС и войната в Газа. И все пак, колкото и разтърсващи да са тези конфликти и трагедии, следващите две години могат да ги задълбочат и надминат всички, ако се осъществи заплахата от второ президентство на Тръмп, пише Гордън Браун, министър-председател на Обединеното кралство от 2007 до 2010 г. за Тhe Guardian.

В момент, който спешно се нуждае от "пожарникар", който да потуши въглените на конфликта, американците и останалата част от света може да намерят "подпалвач" в Белия дом. През 2024 г. ще се гласува не само за оцеляването на американската демокрация, но и за стабилността и прогреса навсякъде.

Втора администрация на Тръмп, в която той безсрамно се е зарекъл да бъде в ролята на диктатор още от първия ден, би била катастрофална. Във вътрешен план "новата независимост" на Тръмп вече не е само икономическа програма. Няма го вече говоренето от 2016 г. за масивна дерегулация, приватизация на обществените услуги и голямо намаляване на данъците. Вместо това политиките му се основават на личните му предразсъдъци и желанието му за отмъщение: депортиране на бездомниците от градските райони, налагане на смъртни присъди на наркотрафикантите, узаконяване на принципа "стреляй и убивай" дори за крадците в магазините, репатриране на децата на нелегалните имигранти, които той обвинява, че "тровят кръвта на страната му", прочистване на свободомислещите преподаватели в образователните институции и - това, което той твърди, че ще превърне в първото си действие - прочистване на онези, които той нарича "паразити" и "предатели", а именно онези държавни служители, които биха отказали да бъдат "за" неговите гротескни политики.

От известно време Тръмп засилва реториката на отмъщението. Както заявява на неотдавнашен митинг: "Аз съм вашият воин. Аз съм вашето правосъдие. А за тези, които са били обидени и предадени, аз съм вашето възмездие." Но неговата политика се основава не само на отмъщението, но и на невежеството.

Изключително важно е да се разбере, че Тръмп не може да бъде победен чрез намаляване на разликата между него и опонентите му от Демократическата партия. Би било грешка те да отслабят или да се откажат от прогресивните политики и да се отдадат на протекционизъм, меркантилност и ксенофобия. Неотдавнашните избори в Европа, където крайната десница постигна значителни успехи, показват, че ако умерените политици позволят предизборният дневен ред да бъде завладян от антиимигрантската, антиекологичната и антиинтернационалистическата реторика на крайната десница, тя печели.

Доказателството е, че американците, които най-вероятно ще преминат към Тръмп, са тези, които сега виждат САЩ не като страна на възможностите, а като общество на "ние срещу тях" - в което можеш да успееш само за сметка на другите. Налице е песимизъм за бъдещето на страната, защото в продължение на много години Америка с нисък растеж не даваше резултати за работещите хора. Те искат по-справедливо общество и ако срещнем Тръмп наполовина в антиглобализационната му програма, няма да го победим, но ще го победим с открит диалог с американския народ, който издига на преден план тезата за справедливост, правосъдие и равенство.