На 31 декември 2019 г. Световната здравна организация беше информирана за група от случаи на пневмония в китайски град, наречен Ухан. През следващите няколко седмици и месеци първо градове, после държави и накрая цялата планета се затвори. Човечеството научи много за коронавируса през последните две години. Маските, социалното дистанциране и най-вече ваксините се оказаха ефективни за ограничаване на разпространението му. И все пак един урок не е научен: дълготрайните ограничения за пътуване са предимно безполезни, пише британското списание The Economist.

През ноември, когато Република Южна Африка (РЮА) обяви откриването на бързо разпространяващ се нов вариант, "Омикрон“, първият отговор на много страни беше да наложат забрани за влизане или обременителни изисквания за карантина в хотели за пътници от Южна Африка. Някои страни, като Япония и Израел, затвориха границите си за всички чужденци. Други, които бяха в процес на повторно отваряне, като Сингапур, Южна Корея и Тайланд, бързо промениха мнението си. Препятствията пред пътуването бяха издигнати отново дори в рамките на Шенгенското пространство на Европа без граници.

Бързо наложените ограничения за пътуване имат смисъл в ранните етапи на една епидемия, когато инфекциите на даден вариант са малко и системите за тестване и проследяване все още са в състояние да следват пътищата на заразяване. Когато вносните случаи представляват повече от 10% от инфекциите, забраните могат да имат голямо влияние върху растежа на епидемията. По този начин те могат да спечелят време, за да се изучи новия патоген, да се подготвят болници или да се пуснат ваксини.

Но забраните за пътуване имат навика да се задържат, въпреки че след като вирусът или вариантът циркулират свободно в дадена страна, те до голяма степен са безсмислени. По времето, когато Франция забрани несъществените пътувания от Великобритания на 16 декември, надявайки се да избегне навлизането на "Омикрон“, тя вече записваше средно дневно по над 50 000 инфекции, с 10% по-високо от пика си по време на вълната от щама "Делта“ по-рано през годината. Всички внесени инфекции до този момент биха имали малко значение за тежестта на болестта - със сигурност не достатъчно, за да оправдаят икономическите и социалните смущения, причинени от забраната за пътуване.

Една от причините ограниченията за пътуване да нямат трайни ползи е, че повечето от тях са с "някои течове“. С много малки изключения, държавите допускат граждани, жители, техните семейства, основни работници, дипломати, важни бизнесмени или някаква комбинация от тези групи. Държавите, които налагат успешни дългосрочни забрани за пътуване, както направиха Австралия и Нова Зеландия, трябва да направят това на огромна цена не само за глобалните си връзки, но и за собствените си граждани. През по-голямата част от 2021 г. австралийците се затрудняваха да се върнат в собствената си страна и трябваше да плащат непосилни суми за полети и карантинни хотели, за да го направят. За да се предотврати Covid-19, подобни мерки трябва да бъдат подсилени и с драконовски ограничения у дома. Австралийците не са имали право да пресичат държавните граници през по-голямата част от последните две години; град Мелбърн беше затворен за 262 дни през 2021 г.

Такива политики могат да спасят животи и те са по-полезни на островите. Но малко демокрации са готови да ги търпят много дълго. Всъщност единствената страна, която все още следва строга политика за нулеви вируси, е Китай, който предприема все по-отчаяни мерки за ограничаване на скорошните огнища на вируса. В Сиан, град с около 13 милиона, където ежедневните инфекции нараснаха от нула до над 100 през декември, властите наложиха жестоко блокиране, многократно масово тестват населението и поставиха около 30 000 души в хотели в карантина. Такива методи са популярни в Китай, където хората вярват на строгите си владетели, че ги пазят в безопасност. Но далеч не е ясно дали китайската политика за нулеви инфекции е устойчива, като се има предвид високата трансмисивност на "Омоикрон“, нито как Китай в крайна сметка ще премине отвъд нея, за да живее с болестта.

За останалия свят най-добрият подход е правителствата да насърчават най-рентабилните политики, особено ваксините и бустерите, като същевременно се противопоставят на желанието да се забранят нещата, само за да се създаде илюзията за решителност. Великобритания и Америка показаха възхитителен здрав разум напоследък. И двете страни премахнаха ограниченията за пътуване от южноафрикански страни, след като стана ясно, че вариантът циркулира у дома. Америка съкрати прозореца, през който трябва да се направи отрицателен тест за Сovid-19 преди пътуване. Великобритания помоли пристигащите пътници да направят тест в рамките на два дни след пристигането и да се самоизолират, докато получат отрицателен резултат. Дори и тогава тези мерки трябва да имат за цел да бъдат пропорционални и минимално разрушителни.

Превод и редакция: Юлиян Марков