Само допреди година страховете на бившите съветски сателити по отношение на Русия не бяха взимани на сериозно от западните им партньори, но след избухването на конфликта в Украйна последните започнаха да ги наричат ​​визионери. Гласът на източноевропейците в Европа става все по-силен. Никой обаче не може със сигурност да твърди, че нарасналото им влияние ще оформи новия баланс на влияние в Европа, коментират в редакцията на британското седмично списание The Economist.

"Фокус“ представя превод на статията без съкращения и с уточнението, че тя отразява единствено гледната точка на автора й.

Преди време посещението на канцлер на ФРГ в Белия дом се смяташе за венец на европейско-американските дипломатически отношения. Но когато германският канцлер Олаф Шолц пристигне във Вашингтон на 3 март за разговори с Джо Байдън, тази визита дори няма да е сред най-важните срещи на американския президент с представител на Европа през последните седмици. По време на пътуване до Полша миналата седмица Байдън се срещна с лидери на източните държави в Европейския съюз и ги обсипа с похвали за помощта им за воюващата Украйна, от която току-що се беше завърнал. Налице е силно усещане, че този въоръжен конфликт пренареди списъка на онези, които са важни и значими в Европа.

Страните от източната част на Европейския съюз смятат, че е дошло тяхното време и твърдят, че ставаме свидетели на тектонични размествания в източна посока. Силата и влиянието бързо изтичат от "стара Европа", която е загубила престижа си, защото е грешала за Русия много дълго време и много сериозно. Сега силата и влиянието е съсредоточено в страните, които се озоваха във фронтовата зона на "специалната операция“, започната от Владимир Путин. Този конфликт отвори пътя за ново мислене и ново лидерство. "Това е решаващ момент за Европа като цяло“, подчерта полският заместник външен министър Павел Яблонски. Сега, когато Украйна е кандидат за членство в европейския клуб (а това ще стане факт рано или късно), някои мечтаят за нова ос Варшава-Киев, която да противодейства на стария съюз Париж-Берлин.

Но не толкова бързо. Няма съмнение, че настроенията в европейските среди се промениха. Не е сигурно обаче, че това ще доведе до значително увеличаване на влиянието на страна като Полша, която е най-голямата в Букурещката деветка (Полша, Чешката република, Словакия и Унгария, които се присъединиха към ЕС през 2004 г. , както и трите балтийски републики, плюс Румъния и България, които станаха членки през 2007 г.). В миналото регионът вече е пропускал възможностите си да играе по-голяма лидерска роля в Европейския съюз.

Дори западноевропейците осъзнават, че сега е времето за Централна Европа. Бивши съветски сателити многократно предупреждаваха колко опасно е да станеш зависим от доставките на руски газ, но Германия прие техните предупреждения като празни приказки. Сега те биват наричани визионери. Всички се възхищават как страните от Централна Европа приеха милиони украинци, избягали от военните действия. Държавите от тази част на Стария континент изпразниха своите арсенали, за да окажат помощ на Украйна в труден момент. Първата партида танкове Leopard от Полша вече е доставена на Киев и е поръчано голямо количество нова военна техника.

Всичко това осигурява на Централна Европа морално лидерство и укрепва нейния глас на масата за преговори с ЕС. "Винаги сме ги слушали“, казва западноевропейски дипломат, като допълва: "Сега вероятно ще се вслушваме още повече“. Но сигналите, идващи от изток, не винаги достигат до Западна Европа.

А животът продължава

Една от причините е различната степен на внимание към заплахите за сигурността. За Полша и други държави на първа линия заплахата от Русия едва ли ще отслабне в близко бъдеще. Лидерите от региона отдавна алармират, че империалистическите амбиции на Путин един ден ще застигнат и тях. "Дори ако бъде обявено примирие в Украйна, ние вярваме, че докато Путин е на власт, това ще бъде просто прекъсване на военните действия, а не мирно уреждане“, твърди Юстина Готковска от Центъра за ориенталски изследвания във Варшава.

Западна Европа като цяло има друго отношение. Украйна също е много важна за нея. Милиони се харчат в помощ на тази страна, въоръжените сили се модернизират, а военните действия влияят негативно на европейската икономика. Финландия споделя страховете на поляците и литовците, поради което се готви да стане член на НАТО. Но според Брюксел, Дъблин и Париж животът продължава - въпреки войната. Енергийните системи бяха променени. През последното десетилетие ЕС имаше много проблеми с еврозоната, миграцията и Брекзит. През следващите години те ще бъдат още повече, в това няма съмнение. И Украйна е само едно от главоболията. Това, което беше преди, няма да се върне – при всички положения. Но няма причина да се сваля старият режим на ЕС, при който Централна Европа е много по-малко важна.

Когато лидерите на ЕС се срещат в Брюксел, Украйна не е единственият фокус на вниманието им. Също толкова важно е как Европа ще отговори на нарастването на нелегалната миграция или как ще отговори на американските зелени субсидии (въпрос, който Шолц ще обсъди по време на посещението си). Централноевропейците са озадачени от този дневен ред, защото усещат Путин да им диша във врата. Според тях обсъждането на който и да е въпрос, с изключение на Украйна, е подценяване (за кой ли път!) на заплахата от Русия. Полският премиер Матеуш Моравецки заяви, че работата му като министър-председател е да "събуди" останалата част от Европа.

Политиката "Животът продължава" е лоша, особено за страната му. Полша не без причина се надяваше, че звездната й роля в украинския конфликт ще помогне за облекчаване на дългогодишните различия със страните от ЕС. Изпълнителният орган на ЕС - Европейската комисия, обвинява Варшава в пренебрегване на основните принципи на върховенството на закона. Според Брюксел полското правителство е наводнило съдилищата с политизирани съдии и се стреми да подкопае върховенството на правото на ЕС. Това струва скъпо на Полша. Тя така и не получи 35-те милиарда евро помощ и заеми от Фонда за възстановяване от пандемията.

Тежест и дипломация

Опитни брюкселски наблюдатели посочват и други причини този регион да не е придобил достатъчно тежест. Влиянието в Европейския съюз се определя от населението и икономическата мощ. Ако тези фактори не са налице, на помощ може да дойде хитра дипломация. Но Централна Европа не се откроява в нито една от тези области.

Да започнем с населението. Общият брой на населението на страните от Букурещката деветка е 95 милиона души. Това е 20% от общото население на ЕС. Общият БВП на държавите от формата не надвишава 10% от общия БВП на ЕС (по пазарна стойност). Само Полша се счита за основна страна-членка на ЕС. Освен това страните от формата не са особено сплотени. В момента Унгария е в ролята на парий, защото нейният премиер Виктор Орбан зае страната на Русия. Като цяло интересите на Румъния само в някои области съвпадат с тези на Естония, Словакия или България. Ако Украйна или Западните Балкани станат членове на ЕС, цифрите ще бъдат други и съответно значението на този регион ще се увеличи. Но това е още далеч, въпреки настойчивите призиви, които идват от Централна Европа.

Икономическата тежест на Букурещката деветка расте, а разликата със Западна Европа по отношение на стандарта на живот постепенно намалява. Континентът ще трябва да върне някои вериги за доставки от Китай и това може да даде допълнителна тежест на Централна Европа. Но липсата на финансова интеграция (Полша не е част от еврозоната) донякъде ограничава тежестта и влиянието на Букурещката деветка. Всички членове на формата получават повече от бюджета на ЕС, отколкото внасят в него. На практика това води до намаляване на тяхното влияние.

Полша и някои от нейните съюзници също се провалят в дипломатическите усилия. Малки страни като Дания и Ирландия и дори по-големи държави като Нидерландия компенсират липсата на население и размер с умело сформираните съюзи и новите идеи, които предлагат за ЕС. Но Полша не се интересува. "Когато се появи друга тема освен Украйна, те дори не крият, че не им пука“, твърди един от европейските дипломати.

Консервативната коалиция, която е на власт във Варшава от 2015 г., често не е в крак с либералния консенсус, който се е развил и управлява в Европа. Освен всичко друго, следва да се спомене и въпросът за абортите и правата на хомосексуалистите. Това, както и разногласията относно върховенството на закона, обезсърчават много членове на ЕС да влязат в траен съюз с Полша. Опитите тя редовно да бъде включена във френско-германските преговори във формата на т. нар. "Ваймарски триъгълник“ на практика се провалят.

Яростните атаки срещу Германия, в които участва управляващата коалиция, се превърнаха в постоянна тема на полския политически дискурс. Преди изборите през октомври тази злоупотреба само ще се засили. Между другото, Варшава отправи необмислено искане за военни репарации в размер на 1,3 трилиона евро. Сумата е толкова смешна, че Германия просто вдигна рамене и отхвърли претенциите на поляците. Франция от своя страна е недоволна, че Букурещкият клуб не се интересува от укрепване на "стратегическата автономия“ на ЕС и например не увеличава производството на оръжия в своите страни. Полша и балтийските страни гледат на НАТО и съответно на Америка като на гарант за своята сигурност и неприкосновеността на границите си. В полза на НАТО е, че като военен съюз не чете лекции на тези страни по вътрешни въпроси, като ситуацията със съдилищата. Агресивно отношение към Германия може да се промени, ако проевропейската либерална опозиция победи на изборите в Полша през октомври. Но подозрението на Варшава към френските машинации няма да се промени.

Страните от ЕС засилват влиянието си, демонстрирайки способността и желанието си да решават общоевропейски проблеми. Това изисква общо разбиране на подобни въпроси. Полша и нейните съюзници ще бъдат изслушвани, докато вниманието на Европа и света е приковано към това, което се случва близо до техните граници. А какво ще се случи след това не е съвсем ясно.