Европейските служители са загрижени, че главоломното превъоръжаване на Русия изпреварва усилията на Европа да увеличи производството на оръжие. Лидерите на балтийските страни подчертават, че дори малък напредък на Русия може да представлява екзистенциална заплаха за техните държави, пише The Economist.

Крепостите отново са на мода. Миналата година контраофанзивата на Украйна беше възпрепятствана от т.нар. "линия Суровикин": обширен масив от руски минни полета, окопи, противотанкови препятствия и старомодна бодлива тел, както и други препятствия.

Когато украинските сили забавяха ход, за да разчистят мините, да преградят рововете и да избутат препятствията, те бяха наблюдавани от безпилотни самолети и удряни с градушка от противотанкови ракети и дронове-камикадзе. Тази територия е толкова неизследвана, че Валерий Залужни, тогавашният главнокомандващ въоръжените сили на Украйна, помолил щаба си да издири "Пробив на укрепени отбранителни линии" - книга на съветски генерал-майор. Тя е публикувана през 1941 г.

Армиите на НАТО си водят записки

През януари министрите на отбраната на Естония, Латвия и Литва обявиха, че ще изградят по границата си с Русия и Беларус поредица от "противомобилни отбранителни съоръжения", известни като Балтийска отбранителна линия. "Укрепителните мерки са играли значителна роля във войните в нашия регион в историята", заявява Сюзан Лилевали, естонски експерт в областта на отбраната, като посочва примера със съветско-финландската война. "Проучихме и руската война в Украйна", добавя подполковник Кайдо Татус, командир в Естонската отбранителна лига, доброволческа организация. "Основният ни урок е, че трябва да намерим начин да спрем напредването на руските бронирани части". Балтийските държави едва ли са уверени от обещанието, дадено от Владимир Путин в интервюто на 8 февруари с бившия журналист от Fox News Тъкър Карлсън, че няма намерение да нахлува в Прибалтика, Полша или където и да било другаде извън Украйна.

Естонските власти смятат, че в техния участък от границата ще са необходими около 600 бетонни бункера с площ 35 кв. м, всеки от които може да побере около десет войници и да понесе удар от голям снаряд. Разработват се прототипи на бункери и се очаква строителството им да започне през следващата година на стойност около 60 млн. евро (119 млн. лева). Целта не е да се създаде непревземаема крепост, а да се забавят нашествениците, да се изтощят и да се спечели време за привличане на подкрепления.

Ако Латвия и Литва трябва да изградят бункери с подобна гъстота, те ще се нуждаят съответно от 1 116 и 2 758 бункера, изчислява Лукас Милевски, експерт от Лайденския университет в Нидерландия.

Проблемът не е във военното инженерство, а в демократичното съгласие. "Най-важната част е съгласието със собствениците на земята", заявява Лилевали, като отбелязва, че по-голямата част от граничните територии са частна собственост.

Тя споделя, че не е имало признаци за отпор от страна на рускоезичните малцинства в района. Местните жители могат да бъдат успокоени от факта, че въоръжените сили не планират да съхраняват експлозиви в близост до крепостите в мирно време, нито да инсталират противопехотни мини, които са незаконни съгласно Договора от Отава. Миналата година усилията на естонския парламент да се оттегли от този договор не постигнаха особен напредък.

Привлекателността на укрепленията е лесно забележима. Европейските официални лица се притесняват, че главоломното превъоръжаване на Русия изпреварва усилията на самата Европа да увеличи производството на оръжие. Лидерите на балтийските държави подчертават, че дори малък руски напредък може да бъде екзистенциална заплаха за техните държави. "Не е изключено в рамките на три до пет години Русия да подложи на изпитание член 5 и солидарността на НАТО", предупреди Троелс Лунд Поулсен, министър на отбраната на Дания, на 9 февруари.

"Това не беше оценката на НАТО през 2023 г. Това е нова информация, която излиза на преден план сега." В светлината на това трескаво настроение Балтийската отбранителна линия е едновременно военно и политическо изявление.

Но успешната отбрана на Русия предизвика и по-широко преосмисляне. Според анализ на Центъра за стратегически и международни изследвания, американски изследователски център, руските укрепления в Южна и Източна Украйна са най-мащабните отбранителни съоръжения в Европа след Втората световна война. Вероятно с тях си съперничат само минните полета и препятствията по междукорейската граница. През ноември Володимир Зеленски, президентът на Украйна, призова своите командири да ускорят изграждането на отбранителни съоръжения в източната част на страната. Полша също изгражда укрепления и укрития по границата си с Русия и Беларус, съюзник на Кремъл.

Това поставя дилема. Армиите на НАТО отдавна предпочитат по-гъвкавата отбрана в дълбочина, при която силите се оттеглят при необходимост и унищожават врага на по-благоприятен терен. Това е несъвместимо със защитата на всеки сантиметър от територията на НАТО.

Но при "оперативно статична отбрана", отбелязва Милевски, "е много по-наложително да се гарантира, че ударът, когато дойде, е възможно най-слаб". Това поставя много по-голям акцент върху използването на тежка огнева мощ за нанасяне на удари дълбоко зад руските линии, за да се изтощи атакуващата сила и да се разбие нейното командване и логистика. Накратко: тежки бомбардировки на руската земя. "Западните политически лидери", предупреждава той, "може да се притеснят от подобни атаки".