През следващото десетилетие руската държава очаква да похарчи 70 милиарда долара за изграждането на транспортни маршрути, които ще свържат страната с ключови търговски партньори в Азия и Близкия изток, пише The Economist.

Конфликтът в Украйна вече пренасочи руските товарни потоци. Държавите, които не подкрепиха западните санкции, начело с Китай и Индия, компенсираха загубения търговски обем. Но тъй като износът за Азия е ограничен от разпокъсаната инфраструктура в източната част на страната, стоките често трябва да се доставят по обиколни маршрути - през пристанищата на Черно и Балтийско море и Суецкия канал. Руските официални лица са обезпокоени от перспективата за блокада на този маршрут, както и от факта, че влиянието на НАТО върху ключови артерии като Босфора може да доведе до допълнителни ограничения. В опит да увеличи износа и да защити търговските връзки от намеса, Русия инвестира в отношения с по-приятелски настроени страни.

Това е драматична промяна в подхода. Руските служители доскоро избягваха инфраструктурни връзки с Китай и Иран, тъй като търговията с Европа се смяташе за доста изгодна. Промените в търговските пътища промениха техните изчисления. Търговията между Русия и Китай, подхранвана от търсенето на руски петрол, достигна рекордните 240 милиарда долара миналата година, което е две трети повече от 2021 г. През 2022 г. беше открит първият железопътен мост през река Амур, естествената граница на Русия с Китай. Миналата година беше одобрен още един. До 2030 г. Русия иска да увеличи обема на товарите по Северния морски път покрай арктическото си крайбрежие до Източен Китай от 36 на 200 милиона тона.

Само преди няколко години руските компании също избягваха Иран от страх от западни санкции. Сега двете държави развиват коридора Север-Юг с нова сила. Миналата година Русия се съгласи да финансира иранската железопътна линия Ращ-Астара, липсващ 162-километров участък от западния клон на коридора, чието строителство е в застой, въпреки че беше одобрено преди близо две десетилетия. Путин вярва, че след като бъде завършен, коридорът Север-Юг значително ще диверсифицира световните транспортни потоци, превръщайки Иран в център за руски стоки, насочени към Близкия изток, Азия и извън тях. Но основният му трофей е Индия. За разлика от Китай, там търсенето на въглища и петрол се очаква да остане силно поне до 2030 г.

Плановете на Путин обаче срещат сериозни пречки. Ледената покривка ще попречи на целогодишното използване на Северния морски път поне до средата на века, когато учените предвиждат първата зима без лед. Коридорът Север-Юг е силно зависим от камионите и това ограничава капацитета.

Освен това санкциите пречат и на създаването на алтернативни маршрути. И дори руските власти да увеличат капацитета на новите маршрути, търсенето на стоки далеч не е гарантирано, пише изданието.