Дълго време изглеждаше, че има само един начин войната на изтощение между Украйна и Русия да приключи. Но така рекламираната руска офанзива срещу Харков приключва. Успехите на руснаците на други места, особено в Донбас, бяха както стратегически незначителни, така и постигнати на огромна цена. Въпросът сега не е дали Украйна може да продължи битката, а колко дълго Русия може да поддържа сегашния темп на операции, коментират в редакцията на британското списание The Economist.

Ключовият проблем не е живата сила. Русия може да продължи да набира още 25 000 войници всеки месец, за да поддържа своята фронтова армия от около 470 000 души. Производството на ракети за насочване към украинската инфраструктура също се увеличава. Но въпреки всичките приказки за това как Русия се е превърнала във военна икономика, с около 8% от БВП, изразходвани за военни разходи, тя може да компенсира огромните си загуби от танкове, бронирани пехотни машини и артилерия само чрез изтегляне и възстановяване на съветските складове. Въпреки че тези резерви са огромни, те не са неограничени.

Според повечето доклади на разузнаването Русия е загубила около 3000 танка и 5000 други бронирани машини през първите две години на войната. Нидерландският разузнавателен сайт Oryx намери доказателства за 3235 унищожени танка, но предполага, че действителната цифра е "значително по-висока“.

Александър Голтс, анализатор в Стокхолмския център за източноевропейски изследвания, казва, че Владимир Путин трябва да благодари на старото Политбюро за огромните запаси от оръжия, натрупани по време на Студената война. По думите му съветските лидери са знаели, че западното военно оборудване е много по-модерно от тяхното собствено, така че са избрали масово производство, произвеждайки хиляди бронирани машини в мирно време в случай на война. Преди разпадането си Съветският съюз имаше толкова бронирани превозни средства, колкото всички държави от останалата част от света взети заедно.

Когато тогавашният министър на отбраната Сергей Шойгу се похвали през миналия декември, че през годината са доставени 1530 танка, той премълча, че почти 85% от тях, според оценка на Международния институт за стратегически изследвания, не са нови, а стари (най-вече Т-72, ​​също Т-62 и дори някои Т-55, които датират точно след Втората световна война), които са били извадени от складовете.

След нахлуването около 175 сравнително модерни танка Т-90М бяха изпратени на фронтовата линия. Годишното производство през 2024 година може да се доближи до 90. Анализаторът на  Майкъл Джърстад твърди, че повечето Т-90М всъщност са подобрения на по-старите Т-90А. Производството на новосъздадените И-90м тази година може да бъде не повече от 28.

Павел Лузин, експерт по руския военен потенциал във Вашингтонския център за анализ на европейската политика, смята, че Русия може да създава само 30 нови танка годишно. Когато миналата година украинците заловиха уж нов Т-90М, те откриха, че оръдието му е произведено през 1992 година.

Лузин смята, че способността на Русия да създава нови танкове или бойни машини на пехотата или дори да възстановява стари, е възпрепятствана от трудностите при получаването на компоненти. Критично оборудване като нагреватели на гориво за дизелови двигатели, електрически системи за високо напрежение и инфрачервени термовизионни камери за идентифициране на целите бяха внасяни от Европа. В момента продажбата е блокирана от санкции. Освен това руснаците нямат висококачествени лагери. Понякога се предлагат китайски алтернативи, но се твърди, че не отговарят на стандартите за качество.

Съветската оръжейна верига вече не съществува. Украйна, Грузия и Източна Германия бяха важни центрове за производство на оръжия и компоненти. По ирония на съдбата основният производител на кули за танкове Т-72 бе Харков. Броят на работниците във военно-промишления комплекс също рязко намаля от около 10 на два милиона.

Друг сериозен проблем е производството на артилерийски цеви. Сега, с помощта на Северна Корея, Русия изглежда има достатъчно снаряди, вероятно около три милиона тази година - достатъчно, за да изпревари украинците. Но минусът на такава скорост на стрелба е износването на цевите. В някои случаи цевите на гаубиците изискват подмяна след няколко месеца.

Лузин обаче казва, че има само два завода, които разполагат със сложни австрийски ротационни ковашки машини, необходими за производството им. Русия никога не е произвеждала собствени такива машини. Руснаците ги внасят от Америка през 30-те години на миналия век и ги взимат от Германия след войната.

Решението бе да се отделят цевите на старата теглена артилерия и да се монтират на самоходни гаубици. Докога руснаците могат да правят това? Джерстад казва, че с ракетни системи като ТОС-1А например, изчерпването на цевта вече означаваше много по-малки залпове.

Но най-големият проблем идва с танковете и бойните машини на пехотата, които все още са критични за всякакви широкомащабни настъпателни сухопътни операции. Докато Русия може да е имала около 3200 танка на склад към февруари тази година, Джерстад казва, че до 70% от тях "не са мръднали от началото на войната“. Повечето от Т-72 са били съхранявани без прикритие от началото на 90-те години и вероятно са в много лошо състояние. И Голтс, и Лузин смятат, че при сегашния темп на загуби руските танкове и пехотни превозни средства на склад ще достигнат "критична точка на изтощение“ до втората половина на следващата година.

Ако нищо не се промени, руските войски може да се наложи да променят позицията си към по-отбранителна до края на тази година, казва Джерстад. Това дори може да стане очевидно преди края на лятото.

"Очаквайте интересът на Путин към временно прекратяване на огъня да се увеличи“, заключава изданието.