Докато Иран, Северна Корея и Русия увеличават армиите си, броят на военните сили в европейските страни намалява, пише The Economist.

Изданието отбелязва, че западните страни до голяма степен са се отказали от наборната служба и имат договорни армии. В края на краищата повечето от конфликтите, в които те участват след Втората световна война, се свеждат до локални операции, като например в Афганистан и Ирак. В същото време държави като Иран, Северна Корея и Русия удвоиха армиите си.

Според журналистите има няколко причини, поради които европейските армии не могат да наемат достатъчен брой военни. Едно от тях е, че днешните младежи са кариерно ориентирани и не искат да отидат да служат. На този фон европейските страни мислят за връщане на военната служба.

Освен това журналистите смятат, че младите хора презират войната. А въоръжените сили не могат да се борят с частните компании. В края на краищата, според проучване през 2023 г. нивото на безработица сред 15-24-годишните в Европейския съюз е 14,5% в сравнение с 22,4% през 2015 г.

"На такива тежки пазари на труда армията трудно може да се конкурира с частния сектор. Освен това да седиш на бюро е много по-приятно, отколкото да пълзиш в калта", обясняват журналистите.

В същото време в някои богати страни готовността на младите хора за бой остава висока. Във Франция този дял е 58%, пишат журналисти. Още по-висок е процента в Дания, Финландия, Норвегия и Швеция, които се намират близо до Руската федерация.

"В либералните общества големи части от населението са започнали да гледат на военната служба като на работа на някой друг. Повторното въвеждане на задължителна военна служба за младите хора може да бъде политически и практически неосъществимо поради същата причина, поради която наборната служба не се прилага: гражданите се чувстват отчуждени от въоръжените сили“, завършва изданието.