Керченският пролив, разположен край Кримския полуостров и важна плавателна артерия, бе затворен за всички цивилни кораби. Това решение беше взето, след като руският флот забеляза украински кораб близо до него и съобщи, че следи движението му. Пише британският вестник The Daily Express.

Руската Федерална служба за сигурност (ФСБ) съобщи, че украинският военноморски команден кораб "Донбас" не е отговорил на призив за промяна на курса.

Целият свят следи развитието на ситуацията, наблюдава как Русия и Украйна се клатушкат на ръба на войната и се надява, че няма да има сблъсъци в Черно и Азовско море.

Но ако това се случи, това ще стане искра, от която може да избухне конфликт от такъв мащаб, какъвто не е имало в този регион откакто Русия анексира Крим през 2014 г.

Един източник каза пред руската информационна агенция ТАСС, че в момента "няма кораби в пролива". Според сайта Marinetraffic на входовете на пролива откъм Черно и Азовско море са се натрупали десетки кораби.

По-късно ФСБ обяви, че украинският военен кораб е спрял да се приближава до Керченския проток, но не е изпълнил напълно заповедта за промяна на курса си.

Командването на украинските обединени въоръжени сили съобщи, че командният кораб "Донбас" не е влизал в "чувствителните зони" около Керченския проток. Министърът на отбраната на Украйна каза, че става дума за невъоръжен кораб за търсене и спасяване.

Доколкото знаем, украинският кораб е напуснал пристанището Мариупол в сряда сутринта и се отправи към Керченския проток. Бреговата охрана от двете страни влезе в спор около 13 часа местно време за това дали корабът се нуждае от разрешение да плава в тези води.

ФСБ заяви: "В момента "Донбас“ се намира на разстояние 18 морски мили от Керченския проток и не се подчинява на исканията за промяна на курса. Тези действия представляват заплаха за безопасността на корабоплаването“.

Този инцидент напомня събитията от ноември 2018 г., когато бреговата охрана на ФСБ залови три катера на украинските ВМС.

Новият кръг на напрежение в морето настъпи, след като Русия разположи хиляди войници близо до украинската граница, предизвиквайки страх от евентуална инвазия.

Източници от американското разузнаване казват, че Москва може да започне настъпление още през следващия месец с до 175 000 войници.

Кремъл омаловажава сериозността на натрупването на руската армия в региона, докато външното министерство изразява загриженост относно влиянието на НАТО, към което Украйна иска да се присъедини.

Москва също така казва, че Киев е изпратил хиляди войници в Източна Украйна, което поражда опасения, че може да атакува районите, контролирани от подкрепяните от Русия сепаратисти.

Говорителят на руското външно министерство Мария Захарова твърди, че няма шанс за прекратяване на седемгодишния конфликт в източната част на страната между украинските и сепаратистки сили. Тя каза: "Преговорите за мирно уреждане са на практика в безизходица."

Заместник-министърът на външните работи на Русия Сергей Рябков предположи, че подобно напрежение може да доведе до повторение на кубинската ракетна криза от 1962 г., когато Съединените щати и Съветският съюз бяха на ръба на ядрена война.

Той каза пред репортери: "Може да се стигне до това. доста. Ако всичко продължи така, както върви, можем, според логиката на развитието на събитията, внезапно да се събудим и да видим себе си в нещо подобно."

Мрачният коментар дойде два дни след като президентът на САЩ Джо Байдън и Путин проведоха разговор по видеовръзка за облекчаване на кризата.

Президентът Байдън разговаря след това с украинския лидер Владимир Зеленски. Точно по това време се появиха съобщения за инцидента в морето.

От кабинета на Зеленски казаха, че страните са обсъдили начини за предоставяне на военна, финансова и политическа подкрепа за Украйна, което със сигурност ще дразни Москва.

В изявлението се посочва, че Зеленски е казал на Байдън, че Украйна има "ясни предложения“ как да възобнови закъсалия мирен процес в Донбас.

Превод и редакция: Юлиян Марков