Двудневната среща на външните министри на НАТО се открива във вторник в Рига. Участниците възнамеряват да обсъдят въпросите за сдържане на Русия и Китай, да разгледат основните тези на новата стратегическа концепция на Алианса, която трябва да бъде одобрена през лятото на 2022 г. на срещата на върха в Мадрид, да обсъдят операциите и увеличаването на разходите за отбрана на Алианса, да направят изводи от провала на мисията на НАТО в Афганистан и да обсъдят отношенията на НАТО със страните партньори – Швеция, Финландия, Украйна и Грузия, информира ТАСС.

По време на срещата значително внимание ще бъде отделено на миграционната криза на границата с Беларус, която алиансът нарича "хибридна атака на режима на Лукашенко“. Алиансът обаче не възнамерява да предприема никакви практически мерки в тази област. В Рига генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг и ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен ще подпишат съвместна декларация за сътрудничество между ЕС и НАТО.

Този път основното обвинение срещу Русия ще бъдат твърденията, че Москва е съсредоточила големи сили близо до границата с Украйна и се готви за "агресивни действия“. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг изрази тези обвинения в Брюксел на пресконференция на 26 ноември, а след това ги повтори три пъти със същите думи на три поредни пресконференции във Вилнюс и Рига, които той последователно изнасяше на 27-29 ноември.

Столтенберг отбеляза, че НАТО вижда "необичайна концентрация на руски сили“ на границата с Украйна и "следи отблизо ситуацията“. Според него НАТО наблюдава десетки хиляди военнослужещи, бронетехника, артилерия, средства за радио-електронна борба и дронове. Генералният секретар не уточни къде се намира всичко това.

"Призоваваме Русия да деескалира и да намали напрежението“, повтори той четири пъти.

Столтенберг посочи и "тенденцията на агресивно поведение на Русия“ и нейната "готовност да използва военна сила срещу съседни държави“. В същото време той се обяви за диалог с Русия, за да се предотврати ескалация на напрежението или военни инциденти. Столтенберг за пореден път заяви, че НАТО е за провеждането на следващото заседание на Съвета Русия-НАТО (СНС), на което самият Алианс сложи край, изпращайки още една група руски дипломати през октомври, принуждавайки Руската федерация да затвори дипломатически мисии в Брюксел и Москва.

Столтенберг призна, че Киев няма да получи никаква практическа помощ от НАТО в случай на агресия от Русия. "Всяка бъдеща агресия срещу Украйна ще има висока цена за Русия и ще има политически и икономически последици“, каза Столтенберг.

"Украйна е партньор на НАТО, не е страна, която е член на алианса. Нашата статия за колективна отбрана, член 5 [от Вашингтонския договор], не се прилага за Украйна“, каза той, добавяйки, че "НАТО и нейните страни-членки вече предоставят значителна политическа и военна подкрепа на Украйна“. "Вече предоставяме различни военни и логистични способности, оръжия и помощ при обучението на военните“, каза генералният секретар на Алианса.

Нарастващото икономическо развитие на Китай, укрепването на неговата армия и все по-тясното му сътрудничество с Русия представляват заплаха за НАТО, каза Столтенберг. Според него НАТО е обезпокоено от желанието на Китай да стане водеща световна икономика, от опитите му да контролира "критичната инфраструктура“ в евроатлантическото пространство, разширявайки своите кибер и космически възможности, както и подобряване на ядрения си потенциал.

Столтенберг припомни също, че за първи път въпросите за противодействието на Китай ще бъдат включени в новата стратегическа концепция на Алианса, която трябва да определи принципите на развитие на НАТО до 2030 г.

На фона на миграционната криза в региона на Източна Европа, Европейският съюз и Северноатлантическият алианс възнамеряват да подпишат нова декларация за сътрудничество. Както каза председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен на пресконференция във Вилнюс в неделя, документът цели "подновяване на политическите ангажименти и укрепване на партньорството ЕС-НАТО“.

На практика НАТО възнамерява да използва разширяването на партньорството си с ЕС, за да прехвърли към Европейския съюз част от задачите за финансиране на невоенни зони на обща сигурност – кибернетична отбрана, отговор на хибридни заплахи, модернизация на европейската транспортна инфраструктура така че да отговарят на военните изисквания за бързо прехвърляне на войски по европейските пътища от пристанища на атлантическото крайбрежие, където американските военни могат да кацнат, на изток до границите на Русия и Беларус.

Друг важен елемент от разширеното партньорство с ЕС е запазването на контрола на НАТО върху отбранителните проекти на ЕС. САЩ и НАТО последователно подчертават, че плановете на ЕС за развитие на стратегическа автономия не трябва да водят до военна конкуренция и дублиране на функциите на ЕС и НАТО. Тоест водещата роля в отбранителната сфера в Европа трябва да остане за Северноатлантическия алианс, където всички ключови решения се вземат от САЩ.

Също така е изключително важно за Вашингтон да запази приоритетния си достъп до военни договори за доставка на оръжие на европейските си съюзници. По време на администрацията на Доналд Тръмп Европейската комисия предприе редица мерки за частична защита на европейския отбранителен пазар от агресивна конкуренция от американския военно-промишлен комплекс, но тези ограничения сега се премахват, за да се подобрят отношенията с администрацията на Джо Байдън .

Превод и редакция: Иван Христов