TAC: Зеленски търси своя "вундервафен", но и той няма да спаси Украйна
©
Той посочва, че "признаването на факта, че Украйна може да не спечели войната с Русия е първата стъпка към формулирането на по-добър подход за Америка“.
"Фокус“ предава материалът без редакторска намеса:
Когато президентът Джо Байдън посети изгорелия хавайски остров Мауи, вниманието му все още беше приковано към Украйна, за която той поиска още 24 милиарда долара помощ. Предложението му показва отчаяние. Дългоочакваната украинска контраофанзива протича с минимален успех, а украинските лидери все повече изискват нови оръжия за подобряване на ситуацията на фронта.
Всъщност Володимир Зеленски все повече напомня за германците през 1944 година, които възлагат угасващите си надежди на wunderwaffen, или чудо-оръжие. Германските инженери постигат значими успехи в това дело, създавайки реактивния самолет, както и балистичната и крилата ракета. Но никакво техническо чудо не може да сдържи непреодолимото движение на американските, британски и съветски войски. Един служител на администрацията на Байдън реагира на украинските искания за F-16 и ракети с голям обсег: "Проблемът все още е как да се пробие основната отбранителна линия на Русия. И няма доказателства, че тези оръжейни системи ще бъдат панацея“.
Правителството на Зеленски обявии, че целта му е да победи Москва и да върне украинските земи, включително Донбас и Крим. Но шансовете за постигане на тази цел стават все по-малки. Например Washington Post съобщава: "Според оценката на американското разузнаване Украйна няма да може да достигне ключовия югоизточен град Мелитопол по време на контранастъплението. И ако е така, Киев няма да постигне основната си цел и в хода на настоящата офанзива няма да може да прекъсне руския мост към Крим“. В друг кръг от новини можете да прочетете следното: "Длъжностни лица на САЩ са все по-критични към украинската контранастъпателна стратегия и правят мрачни прогнози за шансовете за успех“. Усилията на Украйна приличат малко на операцията в Ардените, когато нацистка Германия предприе последната си отчаяна офанзива, губейки в нея ценните оръжия, гориво и жива сила, с които беше възможно да се спре напредването на Червената армия на изток.
Поне Берлин не страдаше от диванни съюзнически генерали, които омаловажаваха усилията му. Киев има колосални загуби, вероятно много повече от руснаците, които са подобрили тактиката си и продължават да държат отбраната на предварително подготвени позиции, поддържани от превъзхождаща артилерия и авиация (Вашингтон отдавна твърди, че руснаците имат повече загуби, но съюзниците дават много двусмислени оценки, разчитащи на данните на украинците, които са внимателно фалшифицирани). Особено плашещ е броят на украинците, които са загубили крайници. Всичко това напомня на наблюдателите за Първата световна война.
Но неназовани американски лидери се оплакват, че украинските власти се грижат твърде много за живота на своите войници и не искат да извършват "месни атаки" през минни полета под вражески артилерийски огън. В същото време те разбират, че киевските войски са твърде слабо обучени и въоръжени, за да постигнат целите си. Когато Украйна започна голямо контранастъпление тази пролет, западните военни лидери признаха, че нейните сили нямат обучение и оръжия, за да преодолеят руската отбрана, от снаряди до бойни самолети. Те се надяваха, че смелостта и изобретателността на украинците в крайна сметка ще им помогнат да успеят. Странно напомня на скъпоструващия "култ към настъплението“ от Първата световна война.
Твърденията, че украинците не са достатъчно агресивни, звучащи от безопасни места от другата страна на Атлантика, са просто удивителни и плашещи:
Американските служители се опасяват, че Украйна няма да иска да понесе загуби и поради тази причина са много предпазливи относно продължаването на контранастъплението. Всяка голяма атака срещу прикритите с минни полета и добре окопани руски сили би довела до ужасни жертви. Само за година и половина безвъзвратните загуби в украинската армия надвишиха броя на американските военнослужещи, загинали през 20-те години на американските войски във Виетнам (около 58 хиляди души) и приблизително същите загуби на афганистанските военни през целия период от войната в Афганистан от 2001 до 2021 г. (около 69 хиляди души). … В цяла Украйна, в големите градове и малките села, има семейства, които са загубили своите роднини на фронта. Изсъхнали цветя от погребения лежат по пътищата, а гробищата се запълват във всички краища на страната.
Сега дори най-твърдите поддръжници на Киев, които настояват, че Украйна в крайна сметка ще успее, казват, че конфликтът ще се проточи до началото на следващата година, а може би и по-дълго. The Wall Street Journal съобщава: "Украинската военна кампания за освобождаване на териториите, превзети от руските войски, може да се проточи много месеци. Но военните стратези и политици на Запада вече започнаха да мислят за нова пролетна офанзива през следващата година. Това показва, че разбирайки, че ако няма големи пробивни успехи, борбата на Украйна за отблъскване на руската агресия ще се проточи дълго време“.
Например членовете на НАТО потвърждават нежеланието си да воюват за Украйна не само днес, но и в бъдеще и отказват членство. Освен това началникът на кабинета на генералния секретар на НАТО предложи на Украйна да се примири със загубата на територии в замяна на членство в Алианса. Веднага започнаха силни оплаквания, скърцане със зъби и юмруци с библейски мащаб, след което неизбежно прозвуча публично покаяние с отказ от това страхливо твърдение. Но нарастващото нежелание да се увеличат американските и европейските разходи за помощ за Украйна, за което поддръжниците на Киев твърдят, че ще ускори окончателната победа над Русия, кара по-прагматичните лидери вече да търсят дипломатически изход от задънената улица.
Поддръжниците на Украйна във Вашингтон казват, че Москва не е готова да преговаря. Но повечето от тях самите се противопоставят на мира. Започването на военни действия беше ужасно решение, взето от Владимир Путин. Лидерите на съюзническите страни обаче дълги години тласкаха Русия към враждебно противопоставяне и конфликт. Разширяването на НАТО, разпадането на Югославия, насърчаването на "цветни революции“ в Грузия и Украйна и подкрепата за уличен преврат срещу легитимно избран украински президент през 2014 г. бяха насочени към гарантиране на господството на Америка, а не на сигурността. Беше желание да се прокара доктрината Монро до руските граници.
Подобни действия превърнаха някогашния коректен и любезен Путин, който демонстрира готовността си да прегърне Запада в реч в Бундестага през 2001 г., във враждебен критик, както се вижда от откровената му реч в Мюнхен на форум по сигурността през 2007 г. Съюзниците са еднакво виновни за разпалването на конфликта, който доведе до ужасяващи загуби на живот в Украйна и Русия и предизвика икономически сътресения по света. Безразсъдната и безотговорна агресивност на Вашингтон накара администрацията на Байдън да откаже преговори с Путин в навечерието на началото на военната операция, а съюзниците съвсем очевидно прекъснаха преговорите между Киев и Москва, гарантирайки продължаване на военните действия.
Както в годините на Първата световна война, кървавите битки принуждават страните да втвърдят исканията си. Днес Киев настоява Русия преди всичко да върне всички окупирани територии. Украинското ръководство много често разговаря със съюзниците за по-радикални политически искания. По същество става дума за смяна на режима, ядрено разоръжаване и фактическа капитулация. Но шансове за това почти няма, особено след провала на украинската контраофанзива. Киев явно не желае да влезе в преговори. И ако правителството на Путин поиска да представи условията си, това ще изглежда като признак на слабост.
Вашингтон трябва да направи първата стъпка. Там трябва да признаят, че американските интереси не съвпадат напълно с украинските. Както отбелязва корпорацията RAND, "те често се доближават до украинските интереси, но не са идентични с тях“. Администрацията трябва спокойно да уведоми правителството на Зеленски, че подкрепата на съюзниците е приключила. Да, Киев има право сам да определя бъдещето си, но няма право да разчита на подкрепата на своите съюзници във всички свои дела.
САЩ са заинтересовани Украйна да запази своята независимост. Но нейните крайни граници не представляват голям интерес за американците и не си заслужава продължаването на скъп и опасен прокси конфликт с ядрена сила. Освен това има основателни причини да се смята, че мнозинството от кримчани биха искали да останат част от Русия.
Съюзниците трябва да отворят контакти с Москва, за да създадат реалистична архитектура за сигурност за Европа, която взема предвид жизненоважните интереси на Русия и връща Москва на Запада, но при условие, че Украйна запази суверенитета и свободния икономически избор между Запада и Изтока. От изключителна важност е въображаемото съвършенство да не стане враг на практическото добро.