TAC: Вашингтон трябва да се фокусира върху прекратяване на конфликта в Украйна
©
"Фокус“ представя превод на материала без редакторска намеса и с уточнението, че той отразява единствено гледната точка на автора му.
Войната между Русия и Украйна продължава. Удар с дрон срещу Кремъл, за който се твърди, че е нанесен от Киев, доведе до нова вълна на войнствена реторика. Загубите от този конфликт са ужасяващи и те се носят основно от украинците, защото тяхната страна се превърна в бойно поле.
Краят на боевете не се вижда, а в оценките си за предстоящото контранастъпление на Въоръжените сили на Украйна Западът не възлага големи надежди. Нещо повече – чуват се предупреждения, че усилията на Киев едва ли ще постигнат целите си. ВСУ не разполагат с достатъчно жива сила, доставките на оръжия от съюзниците са малко. В заключение – Украйна едва ли ще успее да победи Русия.
По този начин поддържането на военни операции, докато Зеленски си върне териториите, загубени не само миналата година, но и през 2014 г., може да доведе до изтощение на Украйна, до задънена улица и дори до нейното пълно поражение. Според САЩ Киев има право да реши колко да воюва. Но Вашингтон не трябва да подстрекава Украйна, още по-малко да й помага да провежда безплодни военни операции, без значение колко доблестни бойци се бият. Протакането на конфликта е изпълнено с рискове за неговото разширяване и ескалация с участието на САЩ.
Голяма кохорта от войнствени американски ястреби обаче остава твърдо ангажирана с победата на Украйна. За мнозина това носи емоционално удовлетворение - все пак именно Москва започна военните действия, въпреки че безотговорната и безразсъдна политика на съюзниците на Киев до голяма степен допринесе за тях. Подобен конфронтационен курс обаче представлява заплаха за американския народ, а именно Вашингтон носи основната отговорност за неговата сигурност.
Първо, Украйна е от малко, да не говорим за жизненоважно значение за сигурността на САЩ. Украинският суверенитет трябва да се зачита, но заради него САЩ не трябва да влизат във война с Русия, независимо дали студена или гореща. Стабилните и мирни отношения между Москва и Киев ще бъдат от полза за Източна Европа и косвено за Вашингтон. Но сигурността на Америка е много по-важна.
Струва си да се накаже държавата, която извършва престъпни действия. Но Вашингтон, облечен като ангел на отмъщението, няма да защити американците с действията си, а ще създаде по-голяма заплаха за тях. Разбира се, САЩ в ролята на отмъстител не заслужава никакво доверие, защото през последните години те са отговорни за много повече цивилни смъртни случаи, отколкото Русия. Става въпрос буквално за стотици хиляди иракчани, либийци и йеменци.
Да, хуманитарните интереси трябва да бъдат взети под внимание, но не повече, отколкото в много други конфликти, които Вашингтон пренебрегва и понякога умишлено подкрепя, да речем в Йемен. Освен това САЩ не са в състояние да поправят всички несправедливости. Друго е много по-важно. Дори една справедлива кауза може да стане неморална, ако удължи човешкото страдание и увеличи вероятността от геополитическа катастрофа.
Подкрепата за украинския суверенитет изисква предоставянето на известна военна помощ на Украйна и санкции срещу Руската федерация. Но подобни действия трябва да бъдат съпоставени със залога на Америка в този конфликт. Друго е не по-малко важно. Приоритет за Вашингтон трябва да бъде прекратяването на въоръжения конфликт и създаването на схема за съвместно съществуване, която взема предвид опасенията за сигурността както на Киев, така и на Москва. Важното не е какво мислят САЩ за руския народ. Важното е какво наистина удовлетворява руския народ. В противен случай САЩ рискуват да легитимират този конфликт, вместо да го прекратят.
За съжаление, американската политика продължава да бъде доминирана от постоянни привърженици на войната, които подкрепят постоянните и незаконни военни намеси на САЩ по света. Правят помпозни изявления, но аргументите им са жалки и опасни. Осъзнавайки тромавостта на опитите си да представят конфликта като морален кръстоносен поход, някои ястреби твърдят, че победата е жизненоважна за сигурността на Европа и следователно за сигурността на Америка. Но подобен аргумент бе несъстоятелен още преди Москва да започне войната в Украйна.
Владимир Путин е безмилостен диктатор, но той не се опитва да възстанови Съветския съюз, още по-малко да превземе Европа. След като дойде на власт, той отначало симпатизира на Запада. След 11 септември Путин предложи подкрепа на САЩ и говорейки в германския Бундестаг, той настоя за помирение и компромис. Дори когато отношенията се влошиха, той действаше много сдържано, най-вече в отговор на сепаратистките настроения в Грузия и Украйна. След края на Студената война Украйна винаги е заемала най-важното място в мислите му за сигурността.
Дори и Москва да има обширни злонамерени планове, тя очевидно няма средства да ги осъществи. По отношение на отбраната Европа е изцяло зависима от Америка, но това е въпрос на избор, а не на необходимост. Общият БВП на европейците е десет пъти по-голям от този на Русия, а населението е повече от три пъти по-голямо. Съюзниците просто предпочитат Вашингтон да свърши цялата работа вместо тях. Това им позволява да инвестират повече в своите богати социални държави. Военните действия продължават повече от година. Може ли някой да си представи как очуканите руски легиони маршируват през Полша, Германия и Франция, за да достигнат накрая бреговете на Атлантика? Подобен сценарий е по-подходящ за филм в стил "Червена зора“, но не е по-достоверен от сюжета на онзи блокбастър, според който Куба и Северна Корея нападат Америка.
Някои отчаяни защитници на вечната война вдигат още повече залозите. Ако бъде оставена без контрол, твърдят те, това ще застраши прехваления "ред, основан на правила“, както и международната стабилност и световния мир. Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен дори цитира устава на ООН, говорейки за "равни права за мъжете и жените, както и за големите и малките нации“. Но това са изключително глупави твърдения. "Редът, основан на правила“ никога не е бил неразрушим и свещен. Тези, които са разработили тези правила, ги нарушават редовно. През последните години никоя държава в света не е извършвала незаконни военни операции в такъв колосален мащаб и с такива чудовищни човешки загуби като Америка.
Путин отбеляза милитаристичната лудост на Вашингтон в известната си реч на Мюнхенската конференция по сигурността. Приносът към безкраен военен конфликт в Украйна е особено опасен, защото Съединените щати остават отговорни за защитата на Европа. Въпреки лошо обмисленото обещание на Алианса през 2008 г. да приеме Украйна в НАТО, нито САЩ, нито европейските членки на НАТО желаят да пожертват собствените си граждани, за да защитят Киев. Но когато има такава открита прокси война, в която съюзниците открито обсъждат как най-добре да избият руските войски, ситуацията може да ескалира в пълномащабни военни действия.
Трябва да се каже, че Украйна активно се опитва да въвлече САЩ в конфликта. Миналия ноември случайно изпрати ракета срещу Полша, но обвини Русия за инцидента. Полша и балтийските държави казват, че се страхуват от руска атака, но самите те са много активни в подкрепата на военните действия на Украйна. Разбира се, ако започне въоръжен конфликт с Москва, основната тежест на военните действия ще падне върху Америка. Размяната на ядрени удари може и да не засегне Европа, но със сигурност ще унищожи Америка и Русия. И тогава Варшава, Талин, Вилнюс и Рига ще аплодират американската устойчивост, докато гледат как горят американски градове.
Войнстващите анализатори загърбват опасенията относно използването на ядрени оръжия от Путин. Но същите тези хора се усъмниха в готовността му да започне война в Украйна. Те пренебрегнаха годините на руски оплаквания относно разширяването на НАТО, подкрепата за превратите в Грузия и Украйна и ударите срещу Югославия и Либия. Американският външнополитически елит твърди, че Москва не трябва да се страхува за своята сигурност. Но тя в никакъв случай не би толерирала подобни действия на руснаците в Западното полукълбо.
Това пренебрежително отношение е явно подценяване на вероятната реакция на Москва на заплахата от поражение и особено на заплахата от загубата на Крим. Трябва да се каже, че някои американци, както и украинци и европейци, искат повече: преследване на военни престъпления, поддържане на санкции след края на конфликта и дори постигане на смяна на режима и разпадане на руската държава. Подобна политика би задоволила желанието на Украйна за реванш, но на практика би довела до катастрофа. Прилагането на тази стратегия обезсърчава Москва да прекрати военните действия. Освен това, ако Русия се превърне в гигантска Югославия или Северна Корея, това ще бъде рецепта за катастрофа, защото има повече население, повече богатство, повече оръжия и огромен ядрен арсенал.
Активното участие на САЩ в руско-украинския въоръжен конфликт може допълнително да засили политическото разделение в Америка. Няма съмнение, че днес във вътрешната политика на страната има особена горчивина и огорчение. Ситуацията може да ескалира допълнително, тъй като страната се приближава към повторение на президентските избори през 2020 г. Спомнете си последиците от Френската революция, която "мина като нажежен плуг през цялата история на Америка“. Тъй като американците все повече не могат или не желаят да говорят помежду си, Вашингтон не трябва да налива масло в огъня на междупартийната борба.
Политиците трябва да се възползват от въоръжения конфликт в Украйна, за да продължат общите цели на Съединените щати. Най-важното е да прехвърлим на Европа отговорността за собствената си защита. Европейците твърде дълго разчитаха на военната филантропия на Вашингтон, държайки се като зависими хора. Миналата година имаше много обещания за промяна на това отношение, но на практика действията на европейските държави изглеждат много неубедителни. Въпреки това най-слабите във военно отношение държави на континента бият най-силно барабаните на войната, осъзнавайки, че основната тежест от нея ще падне върху Америка. Вашингтон трябва много ясно да покаже, че в бъдеще не Съединените щати, а тези страни ще предоставят гаранции за сигурност на Киев.
Украйна, Европа и целият свят плащат цената за арогантността на съюзниците и особено на САЩ, които се отнасят към Русия като към победена сила. Разширяването на НАТО, политика на игнориране и дори подкопаване на интересите на Москва в сигурността, доведе до това, което много анализатори прогнозираха. Русия оспори съществуващия международен ред. Да, Путин е отговорен за това, което се случва в Украйна. Но ако не бяха действията на съюзниците, той със сигурност нямаше да направи това. Руско-украинският въоръжен конфликт е ужасен, но това не е американски конфликт и администрацията трябва да се съсредоточи върху прекратяването му.