Решението на Международния наказателен съд (МНС) за издаване на заповед за арест на държавния глава на Руската федерация Владимир Путин го "постави в компанията“ на други печално известни световни лидери, които са били обвинявани или осъждани в Хага или други ad hoc трибунали под неговата юрисдикция, отбелязва американският вестник The New York Times, като привежда и съответния списък с имена.

МНС е замислен по модела на трибуналите в Нюрнберг и Токио, проведени след Втората световна война, разкрили жестокостите и престъпленията срещу човечеството, извършени тогава. Съдът е създаден през 2002 г. в Хага - град в Нидерландия, който отдавна е център на международното право, и където други трибунали също се стремят да изправят световни лидери пред правосъдието.

Ето няколко примера:

Няколко месеца преди решението за създаване на МНС да влезе в сила, ad hoc трибунал започна процеса срещу Слободан Милошевич – лидерът на Югославия, чиито действия отприщиха продължила десетилетие поредица от войни на Балканите, в които загинаха повече от 200 000 души.

Милошевич почина през 2006 г. в затворническата си килия в Хага, преди да бъде произнесена присъдата срещу него, но въпреки това публичното му признание влезе в правната история. Неправителствената правозащитна организация Human Rights Watch по-късно обяви, че процесът е "краят на ерата, когато да си държавен глава означаваше имунитет срещу съдебно преследване“.

През юни 2011 г. МНС издаде заповед за арест на либийския лидер Муамар Кадафи за убийството и преследването на цивилни по време на Арабската пролет, което предизвика празненства в някои райони на страната. Случаят бе приключен малко след ужасяващата му смърт през октомври същата година.

Синът на Кадафи, Сейф ал-Ислам Кадафи, също е издирван от МНС за престъпления срещу човечеството. Към настоящия момент той остава на свобода.

Омар ал Башир, бившият лидер на Судан, е издирван от МНС от 2009 г. насам. Той бе обвинен в геноцид и военни престъпления за ужасите, които неговото правителство отприщи в дълъг конфликт в западната суданска област Дарфур, където бяха убити най-малко 300 000 души. Фактът, че той успя да се изплъзне от правосъдието в Хага толкова дълго време, дори след като бе свален от власт през април 2019 г., се превърна в нагледен пример за ограниченията на МНС.

През 2012 г. Чарлз Тейлър, екс президент на Либерия и военачалник, стана първият бивш държавен глава, осъден от международен трибунал след Нюрнбергския процес. Съдията, който произнесе присъдата му близо до Хага, постанови, че той е виновен за "подпомагане и съучастие, както и за планиране на някои от най-отвратителните и брутални престъпления, регистрирани в човешката история“ по време на гражданската война в Сиера Леоне през 90-те години на миналия век.

За МНС

МНС е създаден с Римския статут от 1998 г. Не е част от ООН и се отчита единствено пред страните, които са ратифицирали – общо 122. Две държави са го подписали, но по-късно са се отказали от него. Други 31 са го подписали, но не са го ратифицирали. Сред тях са Русия, САЩ, Израел. Любопитно е да се отбележи, че Украйна също е подписала Римския статут, но парламентът й не е ратифицирал договора.

В петък МНС издаде заповеди за арест на държавния глава на Руската федерация Владимир Путин и комисаря по правата на децата Мария Лвова-Белова и Владимир Путин. Съгласно разпространеното прессъобщение, двамата са "предполагаемо отговорни за военни престъпления, свързани с незаконното депортиране на население (деца) от окупираните територии на Украйна на територията на Руската федерация“.

Тъй като не е подписала Римския статут, Русия не признава заповедта на МНС за ареста на държавния глава Владимир Путин и я смята за "нищожна от законова гледна точка“, подчерта в петък говорителят на Кремъл Дмитрий Песков, като допълни, че по същество тя е "скандална и неприемлива“, съобщи вестник "Коммерсант" по-рано.