Северна Македония ще има най-нисък икономически растеж през идния период в региона на Западните Балкани, според представения в четвъртък доклад на Световната банка. Прогнозите на Световната банка не са оптимистични за Скопие, като се изразяват опасения за бюджетния дефицит, здравеопазването и образованието, корупцията, предава македонската редакция на The Voice of America.

Тази година, според Световната банка, Северна Македония ще завърши с растеж от едва 1,8 процента вместо прогнозираните 2,5 процента през пролетта. Намалението се дължи на липсата на реализация на коридори 8 и 10Д, както и на проблеми в енергетиката.

"Ако си спомняте, прогнозата беше 2,5 процента и надеждата беше, че двата коридора ще тръгнат, но сега сме в средата на октомври, така че нямаме много време, има някои структурни проблеми с процеса на публични инвестиции, те са много бавни, а в случая със Северна Македония много по-дълги от очакваното. Цените на храните отново растат. Има и проблем с хидрологията, което се отразява в енергетиката. Германия е в рецесия, а 40 процента от износа на Северна Македония е за Германия“, казва Саня Маджаревич-Шустер от Световната банка.

Прогнозите на Световната банка са, че инфлацията през следващия период ще намалее и през 2026 г. ще бъде 2 процента.

Но бюджетният дефицит остава висок и за това предупреждават експерти от Световната банка. През тази година се наблюдава увеличение на дела на дълга до рекордните 63,5 на сто, а през 2025 г. ще намалее леко до 62,8 на сто от БВП. Унгарският заем, който ще възлиза на един милиард евро, оказва влияние, според Световната банка.

"Рискът в момента е доста голям и е пряко свързан с фискалната ситуация, което означава висок дефицит, тоест продължителен период на висок дефицит и относително високо ниво на дълг, и това е особено вярно, когато сравнявате Северна Македония с други страни в региона. Въпреки че преди 6-7 години страната беше сравнително малко задлъжняла със сравнително стабилни финанси, това вече не е така“, казва Маджаревич-Шустер.

Един от ключовите проблеми е емиграцията, а в доклада се казва, че всеки четвърти жител е напуснал Западните Балкани, или около пет милиона граждани. Корупцията, образованието и здравеопазването все още са ключови проблеми и причини за емиграция и затова Световната банка предлага на правителствата да се съсредоточат върху подобряването на здравните услуги в тези два сектора, освен образованието и корупцията.

Световната банка прогнозира, че общият икономически растеж на Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Черна гора, Северна Македония и Сърбия ще достигне 3,7 процента през 2025 г., което е с 0,2 процентни пункта повече от прогнозите, дадени в пролетното издание на доклада. Растежът през 2024 г. се очаква да достигне 3,3%, което е увеличение от 0,1 процентни пункта спрямо предишните прогнози.

Сърбия и Косово ще имат най-висок икономически растеж, следвани от Черна гора, Албания и Босна и Херцеговина.