Русия е добре подготвена от икономическа гледна точка, поне ако изпитанията не са много дълги. Руската икономика има висока степен на самодостатъчност, публичният дълг е малък, а резервите се попълват от покачващите се цени на петрола, газа и металите, пише шведския вестник Svenska Dagbladet.

Инфлацията обаче е нейната ахилесова пета и може да се задълбочи много бързо поради строгите санкции, ако конфликтът с Украйна и Запада ескалира.

"Русия е бензиностанция, маскирана като държава“, каза сенаторът републиканец Джон Маккейн в интервю за CNN през 2016 г.

Да се каже това, разбира се, беше грубо опростяване на нещата от страна на покойния американски политик. Но има известна истина в това твърдение. По същество бизнес моделът на Владимир Путин се основава на износа на петрол, газ, метали и други суровини, съчетан с толкова самодостатъчност, колкото да може да осигури необходимото производство на храни.

От геополитическа гледна точка тази стратегия в момента не изглежда като някакво ограничение, по-скоро обратното. Цените на газа, четири пъти над нормалните и най-скъпият петрол от 2014 г. насам, пълнят хазната и помагат да се опази държавният дълг на Русия от около 15 процента от БВП от нарастване.

Огромните приходи от петрол и газ също добавят както към държавните инвестиционни фондове, така и към валутните резерви на централната банка, които сега са близо до най-високата стойност за всички времена от над 630 милиарда долара.

"По този начин Русия е напълно способна да издържи дори много строги санкции за известно време“, казва Пер Хамарлунд, главен стратег за нововъзникващи пазари в голямата шведска банка SEB.

"Русия се справя сравнително добре със своята зависимост от суровини в сравнение с много други зависими от суровини страни“, добавя той.

Същата оценка дава и Наталия Лаврова, главен икономист във финансовата група BCS в Москва.

"Русия е по-добре подготвена за санкции, отколкото през 2014 г.“, каза тя пред агенция Bloomberg.

"Общественият сектор е готов и финансовата възглавница е голяма“, добавя тя.

Но само въз основа на това да се каже, че руският бизнес модел работи наистина добре, би било твърде смело, каза Хамарлунд. Той смята този модел за твърде протекционистки.

"Като намалявате зависимостта си от външния свят, Вие също така значително намалявате потенциала си за растеж. По-трудно Ви е да внасяте високотехнологично оборудване, по-трудно Ви е да внасяте знания, за да увеличите производителността, получавате по-малко инвестиции от чужбина", обяснява той .

Такава политика кара потенциалния растеж на руската икономика да спре на 1,5-2,5 процента годишно, докато в други страни със същото ниво на доходи той е 5-10 процента, според Хамарлунд.

"Перспективите за бъдещето са много мрачни“, казва той.

Русия, в допълнение към преместването на войски до границата с Украйна и големи военни учения със съседна Беларус, в съчетание с непреодолими искания за гаранции за сигурност от страна на НАТО и Съединените щати, наскоро също намали доставките на природен газ за Европа. "Говорим за политически натиск“, казва по-специално ръководителят на енергийния орган на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) Фатих Бирол

В същото време, поради факта, че Западът активно консумира бензин и е силно зависим от руския нефт и газ, за него е трудно да наложи мащабни санкции срещу Русия.

"Това дава на Русия известна защита. Западът е принуден да действа внимателно“, казва Хамарлунд.

"Но е ясно, че и двете страни зависят една от друга. Ако Русия спре да изнася енергия за Европа, това ще удари много силно Европа, но руската икономика също ще пострада невероятно", добавя той.

Повече от 80 процента от износа на руски газ е отишъл в Европа миналата година, според Института за международна икономика "Питърсън“ във Вашингтон. Този обем газ от своя страна покрива 35-40 процента от цялото потребление на газ в Европа.

Ключовият играч за Русия в геополитическата борба със Запада е Китай, който благодарение на новия руски газопровод "Силата на Сибир“ успя значително да увеличи вноса на газ от Русия от 2019 г., а в момента се водят и преговори за изграждане на още един газопровод между двете страните.

На среща с китайския лидер Си Дзинпин в Пекин в петък Путин даде да се разбере, че Русия, която вече е третият по големина доставчик на газ за Китай, може да предложи дори повече – още десет милиарда кубически метра руски газ годишно, над тези 16,5 милиарда, които Китай внася в момента.

Хамарлунд смята, че Китай, който има много търкания със Запада на геополитическо ниво по различни въпроси, включително статута на Тайван, е готов да подкрепи Русия в случай на санкции, както направи Пекин по-рано, когато Западът бойкотира Иран.

"Убеден съм, че ако срещу Русия бъдат наложени санкции, които засягат вноса на нейните енергийни ресурси в Европа, Китай постепенно ще се превърне в основен пазар за руския износ“, казва той.

Но е необходимо много време, за да се пренасочи целият мощен поток от руски газ от Европа към Китай, подчертава той в същото време.

Превод и редакция: Юлиян Марков