Киев домакин на третата среща на върха на Кримската платформа. Сред най-важните гости в Украйна са президентът на Литва Гитанас Науседа, президентът на Португалия Марсело Ребело де Соуса и финландският премиер Петери Орпо, пише сръбският вестник Политика.

Министърът на външните работи на Украйна  Дмитро Кулеба посочи в речта си, че именно президентът на Украйна Володимир Зеленски наруши "мълчанието по кримския въпрос, като създаде Кримската платформа, посветена на връщането на Крим и поставянето на кримския въпрос на дневен ред пред международната общност“.

Дмитрий Кулеба отбеляза, че миналата година броят на участниците в Кримската платформа се е увеличил до 60, докато сега с новоприсъединилите се страни и организации има 67 участници.

"За мен е чест да приветствам новите участници в тази трета среща на върха: Бахрейн, Сърбия, Източен Тимор, Обединените арабски емирства, Дунавската комисия, ЮНЕСКО и Световната организация по туризъм. Нашата обща цел остава непроменена: да създадем условия за освобождаването на Крим от окупация, както и на всички временно окупирани територии на Украйна“, подчерта украинският външен министър Дмитрий Кулеба при откриването на срещата на върха на Кримската платформа.

В края на презентацията си министърът подчерта неизменността на целта за "деокупация“ на Крим и всички "временно окупирани територии“ на Украйна и благодари на участниците за ангажираността им към постигането на общата цел.

"Престъплението си е престъпление, независимо колко време е минало." Престъпленията трябва да бъдат наказани, редът трябва да бъде възстановен. Крим трябва да бъде върнат на Украйна“, заяви Кулеба.

Ден по-рано, по време на дискусия на предварителна среща на върха на Третата среща на върха на Международната кримска платформа, украинският секретар на Съвета за национална сигурност и отбрана Олексей Данилов заяви, че "освобождаването“ на Крим "най-вероятно ще бъде извършено от военни."

Той също така отбеляза, че само като "изгони Русия от Крим и навлезе дълбоко в територията на Азовско море, Украйна ще осигури определени гаранции за сигурност“.

Сръбският премиер Ана Бърнабич се обърна към участниците и заяви, че Сърбия уважава страданието на украинския народ, но не коментира целите на срещата, нито пък изрично осъди Русия за, както изрично казват другите участници и организатори, "агресия и окупация на част от страната“.

"Република Сърбия искрено съжалява за страданията, претърпени от народа на Украйна. Искам да използвам тази възможност, за да подчертая нашия ангажимент към опазването на международното право, териториалната цялост и политическата независимост на държавата като основа на нашата външна политика. Съчувстваме на Украйна и украинския народ, които са били искрени приятели на Сърбия. Ще продължим да обръщаме внимание на хуманитарната ситуация в Украйна и да оказваме помощ на Украйна. Това се доказва и от неотдавнашното ни решение да доставим стоки и медицински консумативи, за да се облекчат страданията на хората. Република Сърбия не е ценностно неутрална, ние напълно зачитаме териториалната цялост и суверенитета на Украйна, което е позицията, която последователно защитаваме в международните организации", заяви Бърнабич и добави:

"По този повод искам да потвърдя готовността на Сърбия да участва в следвоенното възстановяване на Украйна и искам да подчертая нашата готовност да подкрепим Украйна по европейския път, като споделим нашия опит".

Обръщение към присъстващите направи и лично дошлият президент на Унгария Каталин Новак. Тя подчерта необходимостта от помощ за украинския народ, но също така отправи предложение Унгария да бъде посредник в бъдещите преговори между Русия и Украйна.

Новоизбраният президент на Черна гора Яков Милатович също се обърна към участниците и заяви, че за него е чест да говори на тази среща на върха, която "защитава европейските ценности, които се противопоставят на руската агресия срещу Украйна“.

"Като президент на Черна гора използвам моето за да подчертая, че Черна гора твърдо стои зад Украйна и нейния народ. Войната на Русия срещу Украйна показа невероятното единство на членовете на НАТО и нейните съюзници“, заяви Милатович, добавяйки, че те са готови да "насърчават демократичните ценности“.

Милатович нарече събитието "най-мрачните времена след Втората световна война", като подчерта, че "от самото начало на руската агресия Черна гора е твърда в решението си да подкрепи Украйна на много нива".