Стратегическите главоболия на Путин се увеличават с боевете между Армения и Азербайджан
©
Москва бе помолена да се намеси, за да намери разрешение на тази сериозна ескалация в Кавказ точно когато Путин е зашеметен от неочаквано успешната контраофанзива на украинските сили. Армения гледа на Москва като на основен съюзник, който може да гарантира нейната несигурна сигурност, докато Турция е основният поддръжник на Азербайджан.
Според местни съобщения азерски обстрели са докладвани в арменски градове като Джермук и Горис.
Арменските власти съобщават, че около 50 души са били убити от нейна страна, докато не е ясно колко са загиналите от азерската страна. Страните се обвиниха взаимно за ескалацията на атаките. Показателно е, че нападението беше извън оспорвания регион Нагорни Карабах - контролиран от Армения анклав, международно признат като част от Азербайджан - който е източник на напрежение от десетилетия.
Баку обвини Армения, че нанася удари по цивилни обекти и невинни хора, като обясни, че силите на Азербайджан просто предприемат "локални“ контрамерки, насочени срещу "законни военни цели“.
Арменското министерство на отбраната на свой ред обвини Азербайджан в извършването на "мащабна провокация“. От там твърдят, че Баку обстрелва с "артилерия, минохвъргачки, дронове и оръдия с голям калибър военна и гражданска инфраструктура“.
По време на спешна среща на Съвета по сигурността арменските власти призоваха Русия, Съвета за сигурност на ООН и Организацията на договора за колективна сигурност - евразийска организация за сигурност, включваща шест постсъветски държави - да се намесят.
След разговори между арменския министър на отбраната Сурен Папикян и руския му колега Сергей Шойгу, Ереван и Москва се договориха за съвместни стъпки за "стабилизиране на ситуацията“, се казва в изявление на арменското министерство на отбраната във вторник сутринта.
Малко след избухването на новите сблъсъци арменският премиер Никол Пашинян проведе телефонен разговор с Путин. Той също се обади на френския лидер Еманюел Макрон, председателя на Европейския съвет Шарл Мишел и държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен.
В изявление Блинкен каза, че САЩ са "дълбоко загрижени“ за атаките по границата и призова за "незабавно прекратяване на военните действия между Армения и Азербайджан“.
Тлеещият спор за планинската територия на Нагорни Карабах избухна през 2020 г., когато шестседмична война отне живота на повече от 6500 души и в която азербайджанските войски си възвърнаха контрола над големи участъци от територия. Това доведе до споразумение за прекратяване на огъня в региона, наложено от руските войски на място. Миналия месец имаше още един кратък изблик на насилие.
Русия продължава да присъства военно в региона, но мироопазващите усилия на Кремъл са поставени под въпрос и от двете страни, като ЕС все повече работи за запълване на празнината. През май, водени от Мишел, лидерите на двете страни проведоха разговори за това как да предотвратят бъдещи сблъсъци.
пон | вто | сря | чтв | пет | съб | нед |
---|---|---|---|---|---|---|
1 | 2 | 3 | ||||
4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 |
11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 |
18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 |
25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 |
САЩ притискат Украйна да намали мобилизационната възраст до 18 го...
21:10 / 27.11.2024
Новият комисар по разширяването: Очаквам Северна Македония да при...
20:40 / 27.11.2024
Мицкоски: Няма да отстъпваме от червените линии в преговорите с Б...
18:02 / 27.11.2024
В Ливан обявиха споразумението с Израел за "победа" на "Хизбула"
16:55 / 27.11.2024
Румяна Главчева, експерт-сеизмолог, дописен член на БАНИ: Земетръ...
14:55 / 27.11.2024
Международен ден за елиминиране на насилието срещу жени - 16 дни ...
14:44 / 27.11.2024
Актуални теми
Анкета
Не (15691) | 41% | |
Да, но отложено и превъртам реклами и съдържание (14085) | 37% | |
Да, гледам по традиционен начин (8569) | 22% | |