Държавният глава на Република Северна Македония (РСМ) Стево Пендаровски каза след заседанието на Съвета за национална сигурност, че няма нищо спорно в срещата му с представителите на "македонските организации“ в България, че не противоречи на Споразумението за добросъседство от 2017 г., че изявлението след нея също не е било спорно и ако някой се притеснява от самата среща, "това не е, нито трябва да е негов проблем“, цитира думите му скопският вестник “Независен“ в материал, предстъавен без редакторска намеса..

"След срещата направих публично изявление, на практика коментар на това изявление (от МВнР на България). Трябва да Ви кажа, че бях изненадан, защото в това твърдение (на София) нямаше субстрат, никакъв аргумент, освен една констатация. Някой има ли нещо против срещата, защото от изявленията, които направих, изявленията, които имах и хората, които бяха с мен на срещата, следва това, също разказаха за това, за което говорихме и няма абсолютно нищо спорно, нито една точка и запетая от казаното от мен и от моите събеседници не противоречи на Споразумението от 2017 г. "Ако някой се притеснява от самата среща на президента на Република Северна Македония с македонци някъде по света, това е друг въпрос и това не е мой проблем и не трябва да е наш проблем", каза Пендаровски.

Той подчерта, че за две години и половина, откакто е президент, не е отказал на никого за среща, че е приел представителите на българите в Македония и че ще продължи да го прави и занапред, като каза, че не вижда да има проблем в подхода му. Той припомни, че президентът Радев многократно е приемал живеещи в РСМ граждани на Северна Македония с българско самосъзнание.

"Надявам се той да продължи с тези дейности и в бъдеще, защото това може само да създаде атмосфера, в която ще се познаваме, ще се познаваме по-добре и само в такава атмосфера можем да преодолеем този проблем, който година и половина - две, на практика блокира европейската интеграция на страната ни,“ каза Пендаровски.

Той обаче се дистанцира от факта, че извън срещите и слушайки оплакванията на представителите на т,нар "македонско малцинство“ в България, той няма правомощия да инструктира българските власти и институции как да се отнасят към тях, за да не го очакват от него , насочвайки ги към международните институции.

Той добави, че по никакъв принцип на международното право той не си позволява да се намесва в защитата на правата на българските граждани.

"Това е в съответствие със Споразумението от 2017 г. и обратното, за българите, живеещи в Северна Македония, отговарям аз, македонското правителство, македонските институции, македонските съдилища. Ако не са доволни от мен, отиват в Страсбург или в международни организации, които работят за защита на човешките права и свободи. Това са правилата. Бих могъл да им кажа – вместо българските институции, аз ще ви дам тези права. Това би било огромна измама от моя страна и не искам да играя двойна игра с тези хора, които са изстрадали доста в търсенето на своите човешки свободи и права от десетилетия. Така че моят авторитет, компетентност от тази позиция, на която съм, е до тук. Очаквам това, разбира се, от всеки друг президент на друга държава, където живеят македонци, който искат да упражнят правата си. "Тези институции там отговарят за правата им - не аз, съответно", каза Пендаровски.

Той похвали и новия подход на новия български премиер Кирил Петков, въпреки че каза, че България не е била обсъждана на заседанието на Съвета за национална сифгурност.

"Новият подход на (Кирил) Петков е различен от досегашния. Фактическата история или помирението около тези общи точки в историята беше предпоставка за нашето членство в ЕС. "Новото условие означава Историческата комисия да бъде само една от тези пет групи и всички те ще преценят дали Македония заслужава да започне преговори“, каза Пендаровски. Той допълни, че това, което ще усложни работата на Историческата комисия, е реториката, която се чува от членовете й ежедневно.

"Това, което според мен усложнява и ще усложнява работата на Историческата комисия и ще натовари цялостните двустранни отношения, независимо, че сме направили общо пет комисии, освен Историческата комисия, е реториката, която се чува от време на време от членове на Историческата комисия от София всекидневно, преди да се срещнат с македонските си колеги, се опитват да наложат какво трябва да бъде решението в работата на тази комисия. "Моят съвет към всички тях е по-малко говорене в медиите, по-малко предразсъдъци към резултата от работата на тази комисия и по-конкретни резултати, но само чрез равностоен диалог с македонските им колеги“, каза той.

Превод и редакция: Юлиян Марков