Бачкият епископ Ириней (Булович) заяви, че трябва да се продължи диалога между Сръбската православна църква (СПЦ) и Македоснката православна църква - Охридска архиепископия (МПЦ-ОА) за разрешаване на отворения църковен въпрос, пише скопското издание "Независен“.

В интервю за сръбския седмичник "Печат“, публикувано на сайта на Бачката епархия, епископ Ириней, който е духовен баща и един от най-близките съратници на Сръбския патриарх Порфирий, каза, че настоящата обща ситуация в Република Северна Македония и духовната нужда на вярващите насърчава диалога като единствения правилен начин за решаване на проблема.

Той посочва, че вече няма, както заявява, съдебно-полицейско насилие срещу Йован Вранишковски, първойерарх на свързаната със СПЦ - ПОА, нейните свещеници, монаси и вярващи. Той обаче отбелязва, че решението на съда в Страсбург за регистриране на ПОА все още не е изпълнено.

"Вярвам, че независимо от тези негативни странични ефекти, общата атмосфера при южните ни съседи и преди всичко необходимата духовна потребност позволява продължаването на диалога между нашата Църква и Църквата, която е в разкол. И не само го прави възможно, но ни насърчава и призовава за диалог като единствения правилен и ефективен начин за преодоляване на този десетилетен проблем. Единството на Църквата и нейният каноничен ред е най-големият Божи дар за нас и в същото време най-важната задача и подвиг“, казва епископът на СПЦ Ириней Бачки.

Призивът за възобновяване на диалога между Сръбската и Македонската църкви идва след неотдавнашния прием на Антанийския епископ и игумен на Бигорския манастир Партений придружен от монаси и монахини до Константинополския патриарх Вартоломей, което беше оценено от представителите на Фанар като важна стъпка на Вселенската патриаршия за разрешаване на църковния въпрос и признаване на МПЦ-ОА.

Приемът на епископ Партений при Вселенския патриарх Вартоломей последва посещението в Атина, където той присъства на вечерна служба и Божествена литургия в църквата "Св. Пантелеймон", най-големият храм в гръцката столица, както и на Международния фестивал на православната църковна музика, с благословията на архиепископа на Атина и цяла Гърция Йероним.

Сръбската православна църква, преди това чрез викария на патриарх Порфирий, епископ Антоний Моравски, заплаши, че е възможно разцепление със Вселенската патриаршия, ако бъде призната автокефалията на МПЦ-ОА.

СПЦ е в десетилетен спор с МПЦ-ОА, оспорвайки нейната автокефалия. Периодичните разговори не доведоха до положителен резултат, поради което последно МПЦ-ОА се обърна към Фанар и патриарх Вартоломей за решаване на статута си.

Агенция "Фокус“ припомня:

Идеята за възраждането на автокефалната Охридска Архиепископия под вида на поместна Македонска православна църква възниква през 1943 година в Генералния щаб на Народно-освободителната армия на Югославия, който образува религиозно представителство начело със свещеника Вельо Манчевски. На 4-5 март 1945 година се провежда църковно-народен събор, на който е провъзгласено учредяването на МПЦ и възстановяването на Охридската архиепископия. Синодът на СПЦ обявява тези действия за неканонични.

След период на борби и временно признаване на юрисдикцията на СПЦ над ОА, през 1967 година МПЦ-ОА се обявява за автокефална, което довежда до решение на Синода на СПЦ, с което тя е обявена за разколническа организация и се прекъсват отношенията с нея. През 2005 година СПЦ отлъчва от църковно общение вярващите, принадлежащи към МПЦ.

През 2009 година е прието решение "Македонската църква“ да приеме историческото название "Охридска Архиепископия“, като основно самоназвание. Оттогава в официалните документи тя се именува МПЦ-ОА.

На 23 ноември 2017 година Свещения Синод на МПЦ обяви, че признава Българския Патриархат за своя "Майка-Църква“. 4 дни по-късно, на 27 ноември 2017 година Синодът на БПЦ прие постановление, съгласно което БПЦ, в случай, че МПЦ я признае за своя Църква Майка, "се задължава да оказва пълно съдействие, ходатайство и застъпничество пред Поместните православни църкви, предприемайки всичко, което е необходимо за установяването на каноничния статут на МПЦ“. На 14 декември Синодът на ГПЦ заяви, че е недопустимо вмешателството на Българската църква в работите на Сръбската църква. На 21 декември се провежда среща между комисиите за диалог между БПЦ и МПЦ.

На 9 февруари 2018 година Свещеният Синод на Констатинополската православна църква заяви, че разглежда като антиканонични действията БПЦ по въпроса за непризнатата Православна църква в "Бившата югославска република Македония“.

През юни 2002 година при преговорите между Сръбската православна църква и самопровъзгласилата се през 1967 година за автокефална Македонска православна църква е подписано така нареченото Нишко споразумение, подписано от всички епископи от двете делегации. Петимата подписали епископи (от общо седем) на МПЦ обаче са подложени на силна критика за споразумението и то в крайна сметна е отхвърлено от Синода на МПЦ. Тогава патриарх Павел Сръбски призовава епископите, клира и вярващите към канонично единство и митрополит Йован Повардарски е единственият епископ, който отговаря позитивно и заедно с целия клир на Велешката епархия подписва документ за единство със Сръбската православна църква. Впоследствие е подложен на преследване в РСМ и е осъждан.

Съдбата му е свързана и с България. На 16 ноември 2010 година българските власти задържат архиепископ Йоан на Калотина по издадена за него заповед за арест от Интерпол заради присъдата в Република Македония за "насаждане на етническа омраза и присвояване на църковни пари.“ На 4 януари 2011 година Софийският апелативен съд отказва исканата от властите в Република Македония екстрадиция, отменя мярката за неотклонение "домашен арест“ на Вранишковски и забраната да напуска България, тъй като присъдите са с политически характер.

Превод и редакция: Иван Христов