Вицепремиерът на Република Северна Македония Артан Груби очаква положителни сигнали за преговорите с ЕС на срещата на върха на 14 декември и реално начало на преговорите до март следващата година, а оптимизмът се основава, както казва той, на информация за развитието между Скопие и София , т.е. на подготвените "удобни отговори“ на българските позиции, заради които България ще вдигне ветото, пише скопското издание "Слободен печат“.

Министър-председателят Зоран Заев и българският президент Румен Радев разговаряха по телефона вчера следобед и според съобщение от кабинета на държавния глава двамата споделят общо мнение, че диалогът на високо ниво е ключов за изграждането на доверие и преодоляването на спорни въпроси. В изявлението не се посочва повече подробности, освен че Заев и Радев са обсъдили двустранните отношения, ефективното зачитане на правата на тези, които открито се обявяват за българи в РСМ, както и нейната европейска перспектива. Груби не разкрива отговорите на българските искания, които от това лято са формулирани в т. нар. пътна карта от пет точки, последвани от още една точка от септември за включване на българите като малцинство в македонската конституция.

"Оптимизмът идва от наличието на информация. И така, имаме пълна информация за развитието между Скопие и София и това ни дава пълна увереност, че този проблем може да бъде преодолян. Опитваме се да имаме първия положителен сигнал, който ще отвори вратите ни на 14 декември на заседанието на Съвета по общи въпроси на ЕК. Готови сме с отговори, които смятаме за удобни за българските възгледи и ще позволят деблокиране. Целта е този въпрос да бъде решен през януари, февруари или март и да се проведе междуправителствена конференция, с която да започнат преговорите за членство в ЕС“, каза Груби при гостуване в телевизия Алсат.

До момента от България са получени съобщения за вето от Радев, служебното правителство на Стефан Янев и бъдещото правителство на Кирил Петков, но въпреки това тези дни оптимизмът за постигане на решение отново се покачва, и то още преди срещата на върха на 14 декември. В същото време дойде второто съобщение от българския евродепутат Илхан Кючук, че новият български парламент ще преразгледа декларацията от 2019 г., която е в основата на блокадите, след като миналата седмица бъдещите коалиционни партньори в българското правителство обявиха такава възможност.

"Несъмнено премиерите имат голяма роля в решаването на социалните проблеми, но парламентът взима важните стратегически решения. Нереалистично е да се очаква от премиерите да решат проблема. Трябва да има сериозна парламентарна позиция, защото тази, която беше в Народното събрание, изгуби своята актуалност. Първо, тя беше създадена много отдавна, второ, много процеси са се развили, включително на европейско ниво. Имаме по-силен ангажимент от региона в икономическо отношение. Имаме ангажимент с ЕК като дигитализация и зелена трансформация. Всичко това ме води към извода, че трябва да се промени позицията на Българското народно събрание, в смисъл, че трябва да се актуализира и да се намали речта на омразата“, каза Кючук.

Относно гаранциите, които София очаква от Скопие, той казва, че двете страни трябва да започнат съществени преговори за постигнатото от плана "пет плюс едно“.

"Нуждаем се от волята и на София, и на Скопие, за да се върнем на масата за преговори. Напредъкът е възможен, когато се вземат предвид основните моменти и тук имам предвид пътната карта "пет плюс едно“. Доколкото знам, България я изпрати преди няколко месеца, сега се очаква Скопие да даде своята оценка. Моят съвет е Скопие да изпрати предложенията възможно най-скоро, за да се използва времето до края на годината за преглед и за предлагане на идейното решение на ЕК. Това е начинът. Колкото и да се заобикаля процесът, споразумението по плана "пет плюс едно“ ще ни изведе от настоящата криза“, каза българският евродепутат, който разбира пътната карта като инструмент за възстановяване на доверието между двете страни.

Според повечето анализатори в РСМ на предстоящата среща на върха на 14 декември обаче София няма да позволи да се приеме преговорната рамка за югозападната ни съседка, но решение може да бъде постигнато много бързо с новото българско правителство.

"Третото вето през декември все още е за сметка на сигурността и няма да има започване на преговори отново. Оптимизмът обаче е оправдан по отношение на това как се развива този спор. А именно официална София вече не набляга на същността на спора в историята и личностите, в езика и други подобни. Вместо това той търси гаранции за своето малцинство, предотвратяване на искове от всякакъв вид и т.н. Второто впечатление е, че фокусът на този спор е преместен по линията София-Брюксел, а не София-Скопие или, с други думи, всички реални претенции към РСМ са изчерпани. Международният фактор усеща разочарованието сред македонското общество и ясно е получил посланието от резултата от местните избори“, казва анализаторът Иво Рангелович за "Слободен печат“. По думите му двете страни нямат много време.

И накрая, София е една крачка по-близо до съставянето на ново правителство, съобразено с международната общност, което проправя пътя за възможно решение на спора. Положителните сигнали пристигат още преди съставянето на правителството. "Вярвам, че новите правителства, които се формират и в двете страни, са последният шанс за разрешаване на спора, преди той да влезе във фаза на нерешима задача“, каза Рангелович.

Подобно мнение, че ветото няма да бъде отменено през декември, изрази специалният пратеник на македонското правителство в София Владо Бучковски при последната си публична изява, чийто мандат вчера беше удължен от правителството с още една година. Той смята, че трябва да се внимава при повишаване на обществените очаквания относно възможността за отблокиране на процеса на присъединяване към ЕС през декември.

Българският евродепутат от ГЕРБ Емил Радев призова колегите си от Европейския парламент да не популяризират темата за съществуването на "македонско малцинство“ в България, защото такова няма.

"В България няма македонско малцинство и това е отношение, около което не трябва да се допускат компромиси. Очаквам аз и моите български колеги в ЕП единодушно да защитим тази позиция, независимо от нашите политически убеждения и различия. Заиграването с темата, което е позволено от крайно левите популисти като ирландската депутатка Клер Дейли, най-малкото противоречи на истината и всъщност е несправедлива и тенденциозна атака срещу страната ни“, каза българският политик.

Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи изготви доклад на 17 ноември след посещение на делегация на Европейския парламент в България през септември. Не се говори директно за "македонското малцинство“, но се говори за дискриминация на някои групи, които са малцинство. Други социални групи, като ЛГБТ и етнически роми, са изрично посочени в доклада.

Българо-македонската търговско-промишлена камара издаде декларация до министър-председателите на РСМ и България Зоран Заев и Стефан Янев, в която изрази загриженост относно "негативното въздействие на политическия спор върху бизнес климата и търговските отношения между двете братски държави“. Камарата призовава за преодоляване на политическата криза и за свързване на икономиките на двете страни.

Според Камарата дори 50 месеца след подписването на Договора за добросъседство нито една от предложените мерки не е изпълнена.

"Българските и македонски граждани продължават да плащат за най-скъпия роуминг в региона, преминават през двуграничен и митнически контрол, не могат да ползват данъчни облекчения при напускане на съседната страна и няма трансграничен инфраструктурен проект“, се посочва в Декларацията.

Според Камарата няма транспортна, цифрова или инфраструктурна връзка между България и РСМ, а вместо това има конфронтация, административни бариери, враждебност и липса на перспективи за разбирателство и сътрудничество.

Превод и редакция: Иван Христов