ЕС все още не e постигнал договореност за заключенията за разширяването преди срещата на министрите по европейските въпроси на ЕС, спорът между Северна Македония и България е една от основните пречки, но не е единствената, предава кореспондентът на Македонската информационна агенция (МИА) от Брюксел, цитирана от "Слободен печат".

Подобно на миналата година, страните-членки на ЕС отново не са в състояние да съгласуват заключенията за разширяване. Ако няма изводи, това ще бъде втора поредна година, в която ЕС не може да постигне съгласие по тази политика. Този път обаче е по-вероятно словенското председателство да излезе със заключения и имената на страните, които ги подкрепят, вместо да няма никакви заключения, както беше миналата година, информираха дипломати в Брюксел за МИА.

Има разногласия за Турция и Босна и Херцеговина, а не само за Северна Македония.

Що се отнася до българо-македонския спор, София настоя на среща миналата седмица, че Северна Македония "не отговаря на критериите за започване на преговори", позиция, която не е получила подкрепа от останалите 26 държави-членки или от Европейската комисия.

Вариантът за отделяне на Албания от Северна Македония "получи малка или никаква подкрепа", каза високопоставен дипломат от ЕС пред МИА.

Както МИА научи от присъстващите на разговорите на посланическо ниво дипломати, България се оплаква от няколко формалности в заключенията за Северна Македония. Един проблемен момент за България е използването на "дългото име" - Република Северна Македония, за което София настоява.

В проектозаключенията на словенското председателство се използва дългото наименование на всички страни от разширяването в уводната част, а в останалата част от текста се използва краткото наименование за всички (Северна Македония, Сърбия, Албания и др.). София иска Република Северна Македония да фигурира навсякъде, което също е неприемливо за повечето страни членки. Окончателният компромис се очаква да бъде използването на дългото име за всички страни и в целия текст, но не само за Северна Македония, казват дипломати.

Основно искане на България е да се въведе отново изречението за зачитане на Споразумението за приятелство, като изрична част от процеса на разширяване на Северна Македония. Въпреки че двустранните споразумения винаги се споменават в тези заключения, е неприемливо мнозинството държави-членки на ЕС да ги включват като специфична част от преговорите за Северна Македония, тъй като съществува висок риск от създаване на прецедент и двустранност на целия процес на разширяване , което противоречи на духа на новата методология за предприсъединителните преговори с ЕС, обясняват дипломати в Брюксел пред МИА.

София също има проблем с графика, включен в проектозаключенията. Именно словенското председателство смята, че заключенията трябва да включват "преговори със Северна Македония и Албания тази година".

Сега разговорите са на по-високо ниво и във вторник министрите по европейските въпроси ще обсъдят темата, за да се постигне компромис по окончателните заключения преди срещата на върха на ЕС, която ще се проведе в четвъртък и петък.

Ако отново няма заключения и словенското председателство реши да внесе само свои заключения с подкрепата на отделни държави, България може да бъде изолирана, ако всички други 26 страни членки на ЕС подпишат заключенията на председателството.

Преговорите по линията София-Скопие-Брюксел продължават днес и до края на деня не са изключени нови проектозаключения, казват дипломати, които до голяма степен не губят пълна надежда за намиране на компромисно решение в последния момент и започване на преговори със Скопие и Тирана преди 31 декември.

Превод и редакция: Юлиян Марков