Руският президент е изправен пред най-сериозната заплаха за властта си през всичките 23 години, откакто управлява ядрената държава. Смайващо е да се види как за една нощ се разпада фасадната обвивка на тоталния контрол, който той е поддържал през цялото това време - основното предимство на неговата автокрация, пише CNN.

"Фокус“ представя превод на материала без редакторска намеса и с уточнението, че той отразява единствено гледната точка на авторите му.

Това е едновременно неизбежно и невъзможно. Неизбежно, тъй като лошото управление на войната означаваше, че само една толкова хомогенно затворена и неподатлива на критика система като Кремъл би могла да преживее такова злополучно събитие. И невъзможна, тъй като критиците на Путин просто изчезват, падат от прозорците или са жестоко отровени. И все пак сега петата по големина армия в света е изправена пред дни, в които братоубийството, обръщането на оръжията им срещу техните другари, е единственото нещо, което може да спаси московския елит.

Дотолкова сме свикнали да гледаме на Путин като на майстор тактик, че първите залпове на неподчинението на основателя на "Вагнер" Евгений Пригожин понякога се оценяват като финт - опит на Путин да държи генералите си в напрежение с помощта на верен придворен човек като техен откровен критик. Но това, на което сме свидетели днес - Путин е принуден да признае, че Ростов на Дон, главният му военен център, е извън неговия контрол - поставя под въпрос всяка идея, че това е управлявано от Кремъл.

Вероятно обаче отрядите на "Вагнер" са планирали някои от тези действия от известно време насам. Основанието за този бунт изглеждаше спешно и спонтанно - очевидният въздушен удар по лагера на "Вагнер" в гората, който руското министерство на отбраната отрече, се появи часове след забележителната дисекция на основанията за войната, направена от Пригожин.

Той отчасти изрече истината за катастрофалното начало на войната: Русия не е  застрашена от нападение на НАТО и руснаците не са били преследвани. Единствената измама, която поддържаше, е да внуши, че зад плана за инвазия стои висшето ръководство на Русия, а не самият Путин. Силите на "Вагнер" се съвзеха много бързо и се придвижиха бързо към Ростов. Това е трудно да се направи спонтанно за един следобед.

Може би Пригожин е мечтал, че ще може да подтикне Путин към промяна на върха на Министерството на отбраната, което основателят на "Вагнер" публично ругае от месеци. Но обръщението на Путин в събота сутринта унищожи тази перспектива. Сега е налице екзистенциален избор за руския елит - между разклатения режим на президента и тъмния, наемнически Франкенщайн, който той създаде, за да върши мръсната работа, и който се обърна срещу господарите си.

Това е момент на яснота и за руските военни. Преди няколко години леките критики на Пригожин щяха да доведат до това елитните специални сили с балаклави да го изведат. Но сега той се движи свободно, като открито се стреми да марширува към Москва. Къде са специалните сили на ФСБ? Децимирани (Наказване със смърт по един на всеки десет души, използвано от Гай Юлий Цезар) от войната или нямат желание да се изправят срещу въоръжените си и опитни другари във "Вагнер"?

Това не е първият път тази пролет, когато виждаме Москва да изглежда слаба. Атаката с дрон срещу Кремъл през май сигурно е накарала елита около Путин да се запита как, за Бога, защитата на столицата е толкова слаба. Дни по-късно елитни провинциални къщи са атакувани от още украински безпилотни самолети. Сред руските богаташи събитията от петък ще премахнат всички въпроси за това дали трябва да се съмняват в хватката на Путин върху властта.

Украйна вероятно ще празнува катастрофалния момент на това въстание в руските редици. То вероятно ще промени хода на войната в полза на Киев. Но въстанията в Русия - или където и да било другаде - рядко завършват с резултатите, които са си поставили за цел. Отстраняването на цар Николай II през 1917 г. в Русия се превръща в болшевишка революция, Ленин и след това в Съветска империя.

Докато се разиграва тази рядка якобинска драма на руската основна човешка слабост, не е неизбежно да последват подобрения. Възможно е Пригожин да не спечели и основите на контрола на Кремъл да не рухнат. Но отслабеният Путин може да направи ирационални неща, за да докаже силата си.

Той може да се окаже неспособен да приеме логиката на поражението през следващите месеци на фронтовата линия в Украйна. Той може да не е наясно с дълбочината на недоволството сред собствените си въоръжени сили и да няма подходящ контрол върху техните действия. Позицията на Русия като отговорна ядрена сила зависи от стабилността по върховете.

Много повече неща могат да се объркат, отколкото да се оправят. Но е невъзможно да си представим, че от този момент режимът на Путин някога ще се върне към предишните си висоти на контрол. Неизбежно е да се очакват още сътресения и промени.