След 80 години трансатлантически връзки Европа създава нов съюз. Германия, Франция и Обединеното кралство отменят старите правила, като обещават да направят "всичко необходимо“, за да защитят Европа от руската заплаха, пишат Тоби Хелм, Дженифър Ранкин, Люк Хардинг и Кейт Конъли за The Guardian.

Когато се изправи на крака по време на въпросите към министър-председателя на Великобритания в сряда, Кийр Стармър отдаде вълнуваща почит на шестима британски войници, които загубиха живота си в Афганистан преди 13 години.

Той прочете имената им съвсем съзнателно, едно по едно. Парламентът остана безмълвен. След това министър-председателят добави възпоменание за 22-годишен британски кралски морски пехотинец, също убит на 6 март, но през 2007 г. в провинция Хелманд.

Това са трогателни моменти в обикновено шумния и грубо партиен момент от политическата седмица. По време на войните в Афганистан и Ирак, заяви Стармър пред депутатите, 642 души са загинали, "сражавайки се за Великобритания заедно с нашите съюзници“. Много повече са били ранени. "Никога няма да забравим тяхната храброст и саможертва“, посочи Стармър.

Но премиерът на Обединеното кралство изрази почитта си не само към семействата на загиналите войници. Думите му не бяха и само за британските уши. Те бяха предназначени да бъдат чути ясно и силно и в САЩ, в администрацията на Доналд Тръмп, най-вече от вицепрезидента Джей Ди Ванс, който предишния ден изглежда не уважи британските войски, като заяви, че американският дял в икономиката на Украйна е "по-добра гаранция за сигурност, отколкото 20 000 войници от някоя случайна страна, която не е водила война от 30 или 40 години“.

По-малко от седмица след "любовната среща“ на Стармър с Доналд Тръмп в Белия дом мненията за това как да се реагира на новата американска администрация се бяха променили не само тук, но и в цяла Европа.

Дивите, хаотични и на моменти обидни коментари на Тръмп и Ванс по адрес на европейските правителства накараха политиците от тази страна на Атлантическия океан да се сблъскат с две реалности: първо, че трябва по някакъв начин да намерят начин да се противопоставят на Тръмп и Ванс, без да разпалват напрежението до още по-опасни нива. И второ, че в дългосрочен план трябва да формулират реален план за свят, в който САЩ вече няма да са крайъгълният камък на западната сигурност.

Както се изразява един европейски дипломат: "Стана ясно, че Тръмп не казва това, което казва, само за да ни разтърси, а го казва, защото го мисли сериозно.“

На фона на сътресенията украинският президент Володимир Зеленски в четвъртък бе в Брюксел, където участва в срещата на върха на ЕС, свикана за справяне с кризата в сигурността. Под звуците на спонтанни ръкопляскания лидерите на ЕС се изправиха на крака, за да му стиснат ръката, предлагайки му удари в гръб и въздушни целувки. Докато Зеленски бе там, пратеникът на Тръмп за Украйна Кийт Келог даде брутална обосновка на решението на страната му да замрази военната помощ: "Най-добрият начин, по който мога да го опиша, е като да удариш муле с дебел дървен прът по носа. Привличаш вниманието му.“

Знаците, че Европа преживява историческа промяна, се чуват навсякъде - от реториката на френския президент Еманюел Макрон, през изключително амбициозните идеи за колективна отбрана, изказани от Европейската комисия, до обявеното в петък от полския министър-председател Доналд Туск, че всички мъже в страната му трябва да преминат военно обучение.

Но в Германия промяната е сеизмична. След като месеци наред водеше кампания в защита на строгата "дългова спирачка“ на страната си, бъдещият канцлер Фридрих Мерц сключи сделка с вероятните си коалиционни партньори от ГСДП за набиране на стотици милиарди евро за отбрана и инфраструктура. Строгите правила за дълга са в основата на цялата икономическа структура на следвоенна Германия. Но сега трябва да се наложи.

"Като се има предвид заплахата за нашата свобода и за мира на нашия континент, мантрата за нашата отбрана трябва да бъде - каквото е необходимо“, заяви Мерц.

Макрон, който от встъпването си в длъжност през 2017 г. изтъква аргументите за "стратегическа автономия“ на Европа, може да почувства оправдание.

"Нашето желание е да бъдем сила на мира и равновесието“, заяви той пред репортери след извънредната среща на върха на ЕС. "Да се въоръжим, за да избегнем утрешната война.“

Той определи руския президент Владимир Путин като "империалист, който се опитва да пренапише историята“.

"Европа се активизира“, заяви пред Observer една от съюзничките на Макрон в Европейския парламент, Валери Хайер, която оглавява групата на либералите Renew.

"Сега страните от ЕС трябва да запазят новото темпо и да изпълнят ангажиментите, които са поели, а именно общи разходи за отбрана и споделено ядрено възпиране“, добави тя, позовавайки се на предложението на Макрон да се обсъди разширяването на ядрения чадър на Франция към други европейски страни.

Германските вестници признаха огромния характер на момента за страна, която толкова дълго време, след Втората световна война, се е пазила от пряко военно участие.

"В този исторически повратен момент Германия не може да се измъкне“, заяви Марина Кормбаки в Der Spiegel. "Федералното правителство трябва да обедини европейците, да ги насърчи и насочи да гарантират собствената си сигурност. То трябва да даде добър пример, трябва най-накрая да оформи Бундесвера в мощна армия, като инвестира в материали и персонал. Едва тогава другите държави ще последват примера му. Само тогава руският президент Владимир Путин ще вземе Европа насериозно.“

По-късно този месец председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен ще допълни детайлите на своя план за финансиране на отбраната, когато представи дългоочакваната Бяла книга.

Изпълнителният орган на ЕС претърсва всички "шкафове", за да намери пари за отбрана: фискалните правила ще бъдат облекчени, за да се позволи на държавите членки да увеличат дефицита и дълга, за да финансират военните покупки - мярка, която може да събере 650 млрд. евро, ако всяка държава направи максималното възможно.

Средствата на ЕС за развитие също могат да бъдат пренасочени към отбраната, ако правителствата решат. Държавите членки ще могат да получават заеми от фонд в размер на 150 млрд. евро, като заемните средства ще бъдат обезпечени с неизползвани средства от бюджета на ЕС.

Тъй като пропутинска Унгария се опитва да застане на пътя на ЕС, Брюксел все по-често проучва как може да ускори подкрепата за Украйна чрез "коалиции на желаещите“, а не чрез единодушие между членовете на блока.

Всякакви съмнения на европейските лидери относно намеренията на Тръмп спрямо Украйна вече са брутално разсеяни. Даунинг Стийт все още настоява, че води постоянни разговори с администрацията на Тръмп относно възможността Съединените щати да предложат постоянна гаранция за сигурност, ако бъде подписано мирно споразумение.

Но няма очевидни признаци за напредък. Двадесет и четири по-късно след спирането на помощта за страната, обменът на разузнавателна информация от страна на САЩ бе ограничен.

След това администрацията на Тръмп нареди на американската технологична компания Maxar да спре да споделя с Украйна своите сателитни изображения на руските позиции на бойното поле.

Тези наказателни мерки накараха украинците да се разколебаят. Системите за предупреждение, които предупреждаваха цивилното население за идващите ракети и излитането на руските бомбардировачи, вече не работеха ефективно. Русия се възползва мрачно от тази нова ситуация, като в петък нанесе голям въздушен удар по енергийната мрежа и частните домове на Украйна. Тръмп остана безразличен към кръвопролитието, което бе позволил. Това беше "това, което всеки би направил“, заяви той.

Часове след замразяването на американското разузнаване, Кремъл предприе мащабна атака срещу Въоръжените сили на Украйна в Курската област, където Киев от седем месеца държи малка област в пределите на Западна Русия. Севернокорейски и руски войски пробиха, южно от държания от Украйна руски град Судза. Неизвестен брой украински войници са били убити.

Около 10 000 украински военнослужещи във вътрешността на Курска област са изложени на риск от обкръжаване. През следващите няколко дни - докато украински и американски официални представители се срещат в Саудитска Арабия - Володимир Зеленски ще бъде изправен пред трудно решение. Той се е надявал да използва територията като разменна монета в преговорите с Русия. Заедно с главнокомандващия на Украйна генерал-полковник Александър Сирски Зеленски може или да нареди изтегляне, или да се надява, че по някакъв начин ще бъде избегнато клането. В разговор с Observer украинските военнослужещи твърдят, че нямат друг избор, освен да продължат да се бият.

"Това, което Тръмп казва, е погрешно. Това е глупост. Изглежда, че той не разбира, че орките (руските войници) идват тук, за да ни убиват“, заявява един от тях и добавя: "Руснаците ни бомбардират всяка нощ. Те убиват нашите жени и деца. Нуждаем се от оръжия, за да можем да отвърнем на удара. Тази война е война на доброто срещу злото. Надяваме се, че Европа и светът ще ни помогнат.“

След острата им среща в Белия дом Зеленски и екипът му се опитват да поправят отношенията си с Тръмп. Миналата седмица Зеленски начерта как би могло да се постигне примирие: "примирие“ в небето, при което двете страни ще спрат атаките с дронове и ракети, и пауза във военните операции в Черно море. Не се споменаваха европейски мироопазващи сили или гаранции за сигурност - въпросът, който вбеси Тръмп, когато Зеленски го повдигна в Овалния кабинет.

Путин обаче изглежда не се интересува от мира. Съветниците му твърдят, че Русия не е склонна на компромис по нито едно от исканията си. Те включват превземане на четири украински региона, включително области, които Русия не контролира,"неутралитет“ на Украйна, която не е член на НАТО, и отстраняване на правителството на Зеленски.

През цялото време се засилват подозренията, че Белият дом се явява партньор в руската кампания срещу Зеленски, докато европейските лидери отчаяно търсят начини да реагират, докато сигурността на 80-годишния трансатлантически съюз се руши пред очите им.