Германия, както и други държави, подкрепя и остава ангажирана с политиката на "единен Китай", промяната на статуквото по отношение на Тайван е възможна само с мирни средства. Това подчерта канцлерът на ФРГ Олаф Шолц в авторска статия за националния ежедневник Die Frankfurter Allgemeine Zeitung, публикувана в навечерието на визитата му в Пекин, която започва в четвъртък и ще продължи до 5 ноември.

"Напрегнатата ситуация около Тайван е тревожна. Подобно на САЩ и много други страни, ние следваме политиката на "единен Китай". Това включва факта, че промяната на статуквото може да се случи само по мирен път и с взаимно съгласие", пише канцлерът.

"Нашата политика е да запазим основания на правила ред, мирното разрешаване на конфликти, защитата на човешките права и правата на малцинствата, както и свободната и справедлива световна търговия“, допълни лидерът на кабинета в Берлин.

Шолц е категоричен, че "Германия, с нейния особено болезнен опит на разделение по време на Студената война, не е заинтересована от формирането на нови блокове в света“. "Новата стратегия за национална сигурност на САЩ също с право е насочена към предотвратяване на нова блокова конфронтация“, пише още Шолц, подчертавайки, че Китай, със своите 1,4 милиарда население, ще продължи да играе важна роля в световната политика. "В това отношение искането на някои хора за изолация на Китай, както и за хегемония на Китай или дори ориентиран към Китай световен ред, не означават нищо“, отбелязва канцлерът на ФРГ.

По думите на Шолц Китай се е променил много през последните 5-10 години, което според него се доказва от резултатите от неотдавнашния конгрес на Комунистическата партия. "Ясно е, че ако Китай се промени, нашето отношение към Китай също трябва да се промени“, пише Шолц.

Съперничество с Китай

Съперничеството и конкуренцията в отношенията между Европейския съюз и Китай се засили през последните години, признава германският канцлер.

"ЕС правилно описа Китай като "партньор, конкурент, съперник", а елементите на съперничество и конкуренция несъмнено се засилиха през последните години. Трябва да успеем да се справим с това, като влезем в конкурентна борба и вземем сериозно предвид последиците от системното съперничество в нашата политика“.

"Китай остава важен икономически и търговски партньор за Германия и Европа при променени обстоятелства. Ние не искаме Китай да прекъсва връзките си с нас. Но какво иска Китай?“ , пита Шолц.

Търговията

Германия и Китай остават далеч от реципрочността по отношение на търговията, достъпа до пазара и защитата на интелектуалната собственост, отчита канцлерът на ФРГ.

"Далеч, твърде далеч сме от реципрочност в отношенията между Китай и Германия, по-специално по отношение на пазарния достъп за компании, лицензи, защита на интелектуалната собственост или въпроси, свързани с правната сигурност и равното третиране на нашите граждани. Ще продължим да изискваме реципрочност. Но ситуацията не може да остане без последствия, ако Китай не позволи тази реципрочност. Такъв диференциран подход към Китай е в съответствие с дългосрочните стратегически интереси на Германия и Европа“.

Канцлерът твърди, че по време на посещението възнамерява да говори открито за съществуващите различия, например по въпроса за човешките права и ситуацията с уйгурите.

По думите му германските власти възнамеряват да "намалят взаимната зависимост", по-специално по отношение на доставките на суровини и технологии. "Когато има опасна зависимост, например при внос на важни суровини, определени редкоземни елементи или определени технологии на бъдещето, нашите компании разширяват веригите за доставки. Ние ги подкрепяме по този въпрос", пише канцлерът.

В Пекин Шолц се очаква да се срещне с китайския президент Си Дзинпин. Това ще бъде първата му среща с китайски лидер, откакто встъпи в длъжност като канцлер на Германия. По време на пътуването, ръководителят на германското правителство ще бъде придружен от икономическа делегация. Разговорите ще обхванат целия спектър от двустранни отношения, както и въпроси от международния дневен ред като съвместните усилия за борба с изменението на климата, ситуацията в Украйна и напрежението в региона на Източна Азия.