След десетилетия, в които усилията бяха насочени към борба с метежници и бунтовници в страните от Близкия Изток и Централна Азия, през 2018 г. САЩ започнаха да осъзнават настъпващата нова ера на конкуренция с Русия и Китай. Оказва се обаче, че страната все още не е подготвена за конфликт между суперсилите, коментират в редакцията на The Wall Street Journal в първа от поредица от статии, разглеждащи предизвикателствата, пред които са изправени американските военни в новата реалност.

"Фокус“ представя материала със съкращения и с уточнението, че той отразява единствено гледната точка на автора му. 

От 2018 г. насам военните на САЩ насочиха вниманието си върху Китай и Русия, но все още са изправени пред предизвикателства при производството на оръжия и измислянето на нови начини за водене на война.

Въпреки годишния бюджет за отбрана, който бе увеличен до над 800 милиарда долара, необходимите промени се забавиха заради войните в Ирак и Афганистан, опитите за създаване на супероръжия, вътрешните правителствени дебати в САЩ относно бюджетите и несъгласие относно неотложността на заплахата от Пекин, обясняват настоящи и бивши служители и командири на военните на страната. Продължаващите опасения за ситуацията в Средния Изток, особено в Иран, както и войната в Украйна, погълнаха вниманието и ресурсите на Вашингтон.

Пентагонът се оказва с по-малко производители на оръжия. Корабостроителниците се борят да произвеждат подводниците, които ВМС казват, че трябва да се противопоставят на по -големия военноморски флот на Китай, а проектантите на оръжия бързат да настигнат Китай и Русия в разработването на супер бързи хиперзвукови ракети. Резултат става красноречив при учения миналата година, симулиращи китайска атака срещу Тайван. Резултатът им показва, че САЩ ще се натъкнат на сериозни проблеми само в рамките на седмица след потенциално нападение на Пекин срещу острова.

Военните се борят да постигнат целите си за набиране на персонал, след като американците вече са изключени от продължителни конфликти като тези в Ирак и Афганистан. Плановете за позициониране на повече сили в рамките на обхвата на поразяване на Китай все още са в ход. Централната разузнавателна агенция, след две десетилетия на провеждане на паравоенни операции срещу бунтовници и терористи, се отдалечава от тези области, за да се съсредоточи повече върху основната си мисия на шпионажа.

Успехът на американските военни в Средния Изток и Афганистан бяха постигнати отчасти заради въздушното превъзходство, по-малко добре оборудвания враг и способността да се контролира избухването на война. Конфликтът с Китай би бил много различен. При такъв сценарий САЩ ще трябва да се борят за своите азиатски бази и пристанища, които биха били атакувани и ще трябва да подкрепят своите сили по по-дълги и потенциално уязвими маршрути за доставка.

Ако конфликт с Китай даде увереност в Русия да предприеме допълнителни действия в Източна Европа, САЩ и техните съюзници ще трябва да водят война на фронта. Китай и Русия са и ядрени сили. Действията им може да се разпростират до Арктика, където САЩ изостават от Русия в конструирането на ледоразбивачи и пристанища, а освен това Москва изглежда готова да посрещне помощта на Пекин в региона.

Американските военни все още са по-способни от основните им противници. Китайците имат свои трудности в развитието на способността да извършват мащабно нападение, докато слабостите на военните в Русия си пролича в Украйна. Но отбраната на Тайван ще изисква американските сили, които също имат задачата да възпират конфликта в Европа и Близкия Изток, да работят на огромни разстояния и при това в обхвата на огневата мощ на Китай.

Заплахата е нарастваща. През последните години Пекин измести терена за сигурност в своя полза в районите около Китай. В Южнокитайско море страната изгради изкуствени острови и ги укрепва с военни съоръжения, за да отстоява контрола върху стратегическия воден път и да оспорва свободата на движение на ВМС на САЩ.

Така след десетилетия усилията на Пелин дадоха своите резултати – възможностите на китайските ВВС са значително подобрени, военните разполагат с ракети и подводници, а по-доброто обучение на войници създаде далеч по-модерна и способна армия, отколкото може да бъде тази, съставена от новобранци. Китай разработва оръжия и други способности за унищожаване на спътниците на противника, казва още Пентагонът, а неговият киберхакинг представлява заплаха за инфраструктурата.

ЦРУ заяви, че президентът Си Дзинпин е определил 2027 г. като краен срок за това китайските военни да са готови да извършат инвазия в Тайван, въпреки съмненията, че това може да бъде постигнато в заложената рамка.

Китай, контролиращ Южнокитайско море и Тайван, ще владее води, през които всяка година трилиони долари преминават в търговията. Той също така ще управлява внушителни запаси от полупроводници, ще заплашва сигурността на американските съюзници като Япония и ще предизвика американското превъзходство в част от света, в който САЩ доминират от Втората световна война.

В усилията си да посрещне новото предизвикателство, Пентагонът разшири достъпа на американски военни в бази във Филипините и Япония, докато същевременно сви военния отпечатък на САЩ в Близкия изток. Годишният бюджет на Пентагона за научни изследвания и разработки е увеличен до 140 милиарда долара. Военните се опитват да създадат авангардна технология, която да даде възможност на военните служби да споделят мигновено насочени данни, така че американските сили по въздух, земя и море да могат да действат в унисон, когато предизвикателствата станат реални. Но много от авангардните оръжейни системи, които Пентагонът смята, че ще наклонят ситуацията на бойното поле в негова полза, няма да бъдат готов до началото на 2030-те. Това засилва опасенията, че Китай може да се изкуши да действа пред американските усилия да дадат плод.

Конфликтът в Западния Тихи океан може също да даде на военните на Русия, силно "очукани“ във войната в Украйна, увереността да осъществят целите на президента Владимир Путин за възраждане на руската власт в традиционната сфера на влияние на Москва - в Централна и Източна Европа.

"Това е голям проблем“, предупреждава генерал-лейтенант Ерик Уесли, като същевременно допълва, че "сме в уязвим период, в който времето за сдържане изтича“.

Крис Мейгър, топ говорител на Пентагона, увери, че министърът на отбраната Лойд Остин директно контролира изпълнението на стратегията за отбрана на САЩ за противодействие на Китай и че предстоящото искане за увеличаване на разходите на Пентагона ще подобри усилията.