Защо Турция се отказа от най-добрите военни самолети в света заради руските ПВО системи. На този въпрос се опитва да даде отговор EurAsian Times.

Турският министър на отбраната Яшар Гюлер заяви, че закупените от Русия зенитно-ракетни системи С-400 ще останат на въоръжение в армията и ще бъдат използвани при необходимост.

Говорейки в телевизионно предаване, Гюлер заяви: "С-400 е отбранително оръжие. Ако бъдем нападнати, няма ли да използваме оръжието в отговор? Нашата армия знае на професионално ниво какво да прави и как да го прави. Ако възникне ситуация, която изисква отбранителни оръжия, тогава хората, които имат въпроси за тези оръжия, ще видят как ще бъдат използвани С-400 или други наши системи за противовъздушна отбрана."

Уточнението, което прозвучава почти като уверение, идва в момент, когато Анкара продължава "да търси мирно решение на гражданската война" в страната, която по същество е изпаднала в задънена улица. В интервю турският министър на отбраната предполагаемо е имал предвид кюрдските групировки (Кюрдската работническа партия ПКК PKK/YPG), които контролират голяма част от североизточната част на страната и се разглеждат от Турция като огромна заплаха за нейната сигурност.

Гюлер заявява, че някои "приятелски страни" оказват "всякакъв вид подкрепа" на терористите. "Те дори обучават терористите как да управляват хеликоптери. Ние сме длъжни да държим терористите далеч от нашите територии. Известно е, че Съединените щати, които са член на НАТО, предлагат военна подкрепа на тези бойни групировки", заявява той.

Турция закупи четири дивизиона на зенитно-ракетни системи С-400 от Русия за 2,5 милиарда щатски долара. Руската агенция "Рособоронекспорт", обяви през октомври 2019 г., че е завършила доставката на първия дивизион.

Системата за противовъздушна отбрана С-400 "Триумф" предлага многослойна защита, тъй като може да изстрелва три вида ракети на къси, средни и дълги разстояния. Тези ракети са сила, с която трябва да се съобразява всеки, тъй като са интегрирани с пускови установки, многофункционален радар, автономни системи за откриване и насочване и противовъздушни ракетни системи.

С-400 може да унищожи 36 цели наведнъж от разстояние 400 километра на височина до 30 километра. Тези цели включват всички видове въздушни, балистични и крилати ракети и дори хиперзвукови цели.

Турция избра отбраната пред нападение, но защо?

Когато Турция за първи път обяви, че иска да закупи С-400 от Русия, съюзниците от НАТО, водени от Съединените щати, се противопоставиха на споразумението. САЩ смятаха, че руската система ще застраши програмата F-35.

Анкара беше производствен партньор в програмата F-35 и САЩ вярваха, че С-400 дава на Русия достъп до критична разузнавателна информация за стелт самолета. Въпреки това Турция подписа споразумение за покупка на С-400 с Русия през 2017 г.

Дори след подписването на споразумението САЩ и техните съюзници от НАТО се опитаха да разубедят Анкара да го приеме. Администрацията на тогавашния президент на САЩ Тръмп предупреди Турция, че на страната ще бъдат наложени санкции съгласно Закона за противодействие на противниците на Америка чрез санкции (CAATSA), ако получи руската оръжейна система.

Изглежда Турция е била готова да "изхвърли" стелт изтребителите F-35 заради отбранителните системи С-400.

След първото приемане на С-400 от Анкара през 2019 г., САЩ санкционираха отбранителния сектор на Турция и отстраниха Турция от програмата за F-35. Турция по същество избра отбранителния С-400 пред офанзивния стелт самолет от пето поколение F-35, който би я катапултирал в групата на малцина избрани. Анализаторите често са разсъждавали дали си е струвало.

Решението на Турция обаче може да е имало добре обмислена стратегия, за което свидетелства нейният непоколебим ангажимент към сделката. Страната се е стремила към противовъздушна и противоракетна отбрана повече от десет години преди подписването на споразумението. Обявяването на С-400 е направено след няколко предишни търга, в които Турция обмисля закупуването на френския SAMP/T, китайския HQ-9 и американския Patriot.

Турция се нуждае от мощна система за противовъздушна отбрана в резултат на политическите сътресения.

Всичко започва през 2015 г., когато патрулиращ F-16 на турските ВВС свали руски изтребител Су-24, навлязъл в турското въздушно пространство. Самолетът се е намирал във въздушното пространство само 17 секунди, преди да бъде свален. Този инцидент предизвика етап на враждебност между Турция и Сирия, които дотогава поддържаха сърдечни отношения.

Тъй като и двете държави са значими заинтересовани страни в Сирия и Черноморския регион, Анкара знае, че трябва да се поправят разривите в отношенията. Този инцидент е последван от преврата през 2016 г., който завинаги промени политическата динамика и динамиката на сигурността в Турция.

По време на опита за преврат два F-16 американско производство, пилотирани от бунтовниците, почти свалиха самолета на Ердоган, когато той пътуваше към Истанбул. Смята се, че не го правят, защото пилотът на Ердоган е фалшифицирал името на самолета, за да изглежда като граждански. Въпреки това турският парламент е бомбардиран от останалите F-16 поне 11 пъти.

Въоръжените сили на правителството на Ердоган се мобилизираха, за да си върнат контрола, но не успяха да свалят дори един от самолетите-измамници. Ердоган осъзнава, че страната му не разполага с никаква система за защита срещу "собствените си" F-16, произведени в САЩ, пише EurAsian Times.

След закупуването на С-400 анализаторите отбелязват, че това може да е било основният стимул за Турция да преследва сделката, тъй като осъзнава, че се нуждае от система за противовъздушна отбрана извън НАТО. По същество получаването на С-400 може да се разглежда като част от плана на Ердоган да се защити от нов преврат чрез укрепване на стратегическите си връзки с Русия и получаване на системи за противовъздушна отбрана, предназначени да осуетят всеки потенциален опит за преврат.

Закупуването на системата Patriot би било несъвместимо с разрастващия се съюз на Ердоган с Русия. Освен това, тъй като обикновено не е проектиран да сваля западни самолети, той не би бил валиден за защитата на страната при евентуален преврат. 

Споразумението обаче има също толкова силни политически причини. Между Турция и САЩ назряват проблеми заради подкрепата на последните за кюрдските милиции в Сирия. За да се добави към това и обвинението на турски министър, че Вашингтон е подопомогнал опита за преврат. Единственото естествено нещо, което правителството на Ердоган трябваше да направи тогава, беше да ухажва Русия, заключава EurAsian Times.