Руските планиращи бомби се превърнаха в огромно главоболие за ВСУ, а Москва вече създава нови
©
Държавната компания "Ростех“ обяви, че тази година ще започне масово производство на новата бомба "Дрел“, която наскоро премина всички тестове. Разработват се и нови бойни глави, съобщи Ростех.
Работата по нова планираща бомба беше обявена за първи път през 2016 г. Руските медии съобщиха, че "радари няма да могат да я открият“ и че тя е предназначена "да унищожава бронирани превозни средства, наземни радарни станции, пунктове за управление на енергийни установки и зенитно-ракетни системи“.
За разлика от конвенционалните гравитационни бомби, планиращите снаряди имат повърхности за управление на полета, които позволяват на атакуващия самолет да ги освободи на известно разстояние от целта, а не директно над нея. Това от своя страна ограничава ефективността на вражеските системи за противовъздушна отбрана, които преди това не позволяваха на Русия и Украйна да постигнат въздушно превъзходство в продължаващия конфликт.
Тези видове боеприпаси са трудни за прихващане поради краткото им време на полет и слабата радарна видимост. Украинските военновъздушни сили многократно са изразявали загриженост относно руските планиращи бомби с аргумента, че въпреки предполагаемото им лошо качество, те все още представляват сериозна заплаха.
Все още не е известно до каква степен новите снаряди ще бъдат подобрение на по-ранните, "сурови“ версии.
Руски и западни източници и анализатори смятат, че новата бомба е вид касетъчен боеприпас. Това означава, че се разпада на парчета по време на полет и разпръсква малки бомби в широка област.
По време на конфликта както Русия, така и Украйна са използвали този вид оръжие, забранено от повечето страни поради безразборния характер на атаката и невзривените боеприпаси.
Руските държавни медии писаха, че новата бомба може да достигне целта си сама и да експлодира в точния момент - което предполага възможност за касетъчен боеприпас. "Ако разрушителният елемент не действа по дадена цел, той ще се самоунищожи след определено време и няма да представлява опасност за населението след прекратяване на военните действия“, казват от Ростех.
Възможностите на касетъчните планиращи бомби едва ли ще бъдат нещо ново за руската армия.
Министерството на отбраната на Обединеното кралство отбеляза в доклад на разузнаването в края на ноември, че има реална възможност Русия вече да е разположила 500-килограмовите касетъчни бомби РБК-500, използвани извън обсега на вражеската противовъздушна отбрана, заедно с други боеприпаси, хвърляни от въздуха.
"Руските комплекти планиращи бомби като цяло имат ниска точност“, се казва в доклада на разузнаването, чиято оценка като цяло е в съответствие с изявленията на украинските ВВС. Въпреки това, ако една бомба разпръсне голям брой суббоеприпаси, това увеличава вероятността набелязаната цел да претърпи значителни щети.
В същото време такива оръжия могат да причинят неволни щети. Преди това Украйна обвини Русия в атаки срещу жилищни сгради и училища.
Анализатори от Института за изучаване на войната изчислиха в началото на декември, че Русия все по-често използва планиращи бомби за удари по украински цели. Няколко седмици по-късно обаче анализатори писаха, че Москва е намалила използването им, след като Киев свали няколко руски военни самолета, по-специално изтребители-бомбардировачи Су-34.
"Съобщено е, че руските сили използват планиращи бомби, за да помогнат на руските самолети да останат на 50 до 70 километра от бойната линия“, пишат експерти от Института за изучаване на войната в статия от 24 декември. Те обясниха "по-рядкото използване на планиращи бомби“ от Русия с "безпокойство относно възможностите на украинската противовъздушна отбрана след последните загуби“.