Руските морски пехотинци се сблъскват с елитната 47-а бригада "Магура" на ВСУ в Курска област
©
Резултатът засега е нарастваща купчина от тлеещи останки. "Руснаците отчаяно се опитват да освободят Курска област и понасят огромни загуби“, твърди Кригсфоршър, оператор на дрон от украинската морска пехота, чийто екип защитава същия сектор като 47-а механизирана бригада.
Невероятно, но това не означава, че Русия губи по-широката си война срещу Украйна, тъй като конфликтът навлиза в четвъртата си година. Украйна може и да не изпраща толкова много трудни за подмяна машини на почти самоубийствени мисии, но все още има дълбоки собствени проблеми по 1280-километровата фронтова линия.
Тридневната атака, започнала на 18 януари, водена от руската 155-а пехотна бригада и 234-и въздушнодесантен полк, оставя след себе си 14 разбити бойни машини БМП и БМД и три танка Т-80. Отделно нападение във вторник или малко преди това, включващо най-малко четири танка и бойни машини - и един пикап - завърши с унищожаване на повечето или всички превозни средства.
Бързо движещи се украински сили нахлуха в Курск през август, превземайки сегашния 402-километров участък около град Суджа. Първоначално руският президент Владимир Путин даде на своите сили и на севернокорейските им подкрепления срок до февруари, за да изтласкат украинците. Но въпреки че в Курск украинците имат предимство от 60 000 към 20 000 души, руснаците и севернокорейците са постигнали само незначителни успехи около укреплението.
За неуспеха на руснаците говори нарастващата купчина овъглени останки, които се трупат около Николски, едно от селата, които 47-а механизирана бригада гарнизира в западния край на укреплението.
Сраженията във вторник са типични. Руската щурмова група, която се движи в бронирани бойни машини и танкове - и този един пикап - се насочи към украинските позиции посред бял ден по същите пътища, по които винаги са минавали в неуспешните си опити да се скатаят в Курския залив.
Безпилотни самолети за наблюдение забелязват щурмовата група. Експлозивните дронове с поглед от първо лице улавят някои от руските превозни средства. М-2 на 47-а механизирана бригада поразяват други. Ударните дронове атакуват, за да разчистят изостаналите. В процеса на работа те бомбардират пикапа.
"Не са ли болни и уморени?“ попита Кригсфоршър. "Наистина не разбирам какъв е смисълът да атакуват на [същото] място, където атакуват вече трети месец“. В същото време операторът на дрона припознава, че руснаците са постигнали известни успехи - колкото и незначителни да са те - по краищата на салиента. "Те продължават да се бият и да напредват.“
Но руските и севернокорейските загуби са неустойчиви според всички разумни мерки. Украински официални лица твърдят, че 30 000 руснаци са били убити и ранени в Курск. Съобщава се, че до 4000 севернокорейци са станали жертви в областта, включително някои високопоставени офицери. Руснаците губят толкова много бронирани машини в Курск, че полкове и бригади в други сектори на фронтовата линия вече рутинно атакуват с цивилни компактни автомобили.
Ескалиращите загуби водят до дълбока дисфункция в изтерзаната руска армия. Кремъл може би се надява, че украинската дисфункция е още по-лоша - и може би е прав.
Най-добрите и най-дългогодишни украински бригади отчаяно се нуждаят от свежа пехота, но въпреки това лидерите в Киев назначиха хиляди новобранци в новосформирани бригади, в които липсват опитни лидери и ефективни поддържащи части. Две от новите бригади се разпаднаха, като изложиха малкото си непокътнати подразделения на убийствената руска огнева мощ - а много зелени войници бяха ненужно ранени или убити.
Това е надпревара към дъното и за двете армии. Руснаците изразходват последните си механизирани резерви, за да спечелят само няколко метра. Украинците ги удържат и ги обезкървяват с недостатъчно окомплектовани бригади, които при липса на достъп до свежи войски намаляват с всеки понесен удар.
Като се има предвид съревноваващата се динамика, големият въпрос е: коя армия ще се срине първа?