На прага на зимата ракетните арсенали на Москва отново са пълни. Украйна също има по-добра противовъздушна отбрана тази година, но остава неясно дали тя ще бъде достатъчна за защита на енергийната й инфраструктура през втората зима на войната, отбелязват в редакцията на германския вестник Der Tagesspiegel.

Без отопление, без водоснабдяване, без интернет и без електричество - преди малко по-малко от година това бе реалността за милиони украинци. Електроцентралите от Киев на север до Днепър в Централна Украйна и Одеса на юг бяха подложени на постоянни атаки от руски ракети и дронове,.

Според украински оценки почти 40% от енергийната инфраструктура е била унищожена миналата зима. 22 от 36-те електроцентрали в страната са спрени. Ще минат години, преди да бъдат напълно възстановени.

Страховете от повторение на атаките са големи и основателни: украинските разузнавателни служби предполагат, че Русия е разширила своя ракетен арсенал и може да използва същия брой ракети, както миналата година. Тогава бяха изстреляни около 900 ракети. Освен това Москва все още разполага и с голям брой евтини дронове от Иран и сега ги сглобява сама.

Ако тази зима ракети и дронове бъдат насочени срещу украински подстанции, топлоцентрали и трансформаторни подстанции, потапяйки части от страната в мрак, съмнително е, че Украйна ще може да им се противопостави със сегашната си противовъздушна отбрана. "Подготвяме се за най-лошата зима в историята“, призна наскоро първият дипломат на Киев Дмитро Кулеба.

Притесненията се изразяват и извън страната. Марсел Берни, стратегически експерт във Военната академия в Цюрих, също очаква сурова зима за украинците. Според него Русия не иска да дава на Украйна никаква отсрочка. Украйна трябва да потъне в студ и мрак. "Изчислението на Кремъл продължава да бъде да деморализира цивилното население и да използва неговата уязвимост“, коментира той пред Der Tagesspiegel.

Володимир Зеленски наскоро се обърна към своите сънародници с предпазливо оптимистичен тон. Въпреки че ги предупреди за засилени руски въздушни удари, той също ги увери в защита. По думите му заедно с редица западни страни се работи ежедневно за подобряване на противовъздушната отбрана на Украйна. Според Зеленски тази година благодарение на военната помощ на Запада противовъздушната отбрана на страната е в много по-добро състояние.

Швейцарският експерт Берни също наблюдава този прогрес. Той отбелязва тенденцията на изоставяне на съветските системи в полза на западните. Например, Украйна получи такива системи за противовъздушна отбрана като италианската Spada, германските Iris-T и Gepard, норвежко-американската NASAMS, американските Patriot, MIM-23 HAWK, RIM-7 Sea Sparrow и M1097 Avenger, европейската Aster, както и руски системи като С-300 и 2К12 "Куб". Освен това има радари за откриване на дронове и, разбира се, гарантирани доставки на боеприпаси за тези системи.

Украинските системи за ПВО защитават инфраструктурата и човешкия живот, обяснява Бърни. "Тези системи обаче не могат да покрият цялата територия на страната и трябва да се използват пестеливо и внимателно от Украйна. Въпреки това те помагат за по-ефективната защита на важни украински сухопътни позиции и градове“, казва експертът.

С оглед ситуацията на фронта, в момента може да се направи малко. През последните седмици много се говори за "безизходицата“ и "замразения конфликт“. "Преди началото на контранастъплението Украйна имаше остра нужда от мобилни пунктове и системи за противовъздушна отбрана с малък обсег за защита на настъпващите сухопътни сили от руски въздушни удари. Този недостиг е една от причините лятната офанзива на украинските войски да е в застой, казва швейцарският експерт. Сега украинската армия се нуждае основно от статични системи за ПВО, както и от боеприпаси.

Все още няма сериозни атаки срещу енергийната инфраструктура. Миналия октомври руснаците са нанесли около 60 удара, но тази есен подобни инциденти са по-редки. Дали ръководството в Кремъл обаче не чака по-студените дни, когато потреблението на електроенергия ще достигне пик?

"Сега има все повече признаци, че Русия умишлено пести от ракети, крилати ракети и дронове, за да може да нанася целенасочени удари през зимата и да надвие украинската противовъздушна отбрана“, отбелязва Берни.

Заместник-началникът на Службата за военно разузнаване на Украйна Вадим Скибицки знае, че Русия разполага с ракетни резерви. Според него миналия месец Русия е произвела 115 високоточни ракети с обсег на полета над 350 км. Те включват 40 крилати ракети Х-101 и 30 балистични ракети "Искандер-М“. Според оценки на военното разузнаване Руската федерация разполага общо с около 870 високоточни ракети на оперативно-стратегическо и стратегическо ниво.

Скибицки обясни, че през последната година тези показатели са останали практически непроменени. Това предполага, че Русия е успяла да създаде производство на ракети и да го поддържа на ниво, достатъчно за натрупване на резерв.

Британският историк и военен експерт Филипс О'Брайън от университета Сейнт Андрюс в Шотландия изобщо не смята тези цифри за доказателство за успех на руснаците. Точно обратното - това е просто знак за борба, ако производството не се справя с потреблението. Обикновено производството на военни материали трябва да се увеличи значително 20 месеца след началото на конфликта, твърди той.

"Така че, ако Русия не може да попълни своите запаси, това означава, че кампанията, която може да проведе тази година, няма да бъде по-заплашителна от миналата година“, обяснява О'Брайън. Той обаче не вижда причина да седи със скръстени ръце: ако Москва има стабилни доставки на ракети, това означава, че има и много евтини дронове-камикадзета, смята британският историк.

Русия успя да удари стотици цели в Украйна с помощта на тези устройства, които кръжат над предварително програмирана цел и след това се спускат към нея. Безпилотни летателни апарати с ирански компоненти се сглобяват на стотици километри от Москва в монтажен завод в град Елабуга, пише Der Tagesspiegel. Мащабното производство на дронове там обаче се планира да започне не по-късно от 2024 г., а местната компания иска не само да възприеме иранския производствен процес, но и да го подобри, а оттам - и възможностите на дрона.

Голямата цел е до лятото на 2025 г. да се създадат около 6 000 безпилотни летателни апарата камикадзе, включително за да се компенсира недостига на безпилотни летателни апарати на предните линии на руската армия. Засега това не е предотвратено в голям мащаб, отбелязва германският вестник. Според американски мозъчен тръст компанията все още не е пострадала от западните санкции.

Не е ясно колко дронове Русия вече е подготвила за тази зима. Военният експерт Филипс О'Брайън смята, че това - в допълнение към запасите от ракети - ще разшири възможностите за различен тип атака. Дроновете камикадзе са ефективни и евтини и дори като примамки имат голяма стойност. Така че зимната кампания може да зависи от броя и разгръщането на иранските оръжия, заключава Der Tagesspiegel.