Във вторник Русия проведе учения за подготовка за масиран ядрен удар срещу Запада с балистични и крилати ракети земя-земя и море-земя. Във видеообръщение президентът Владимир Путин заяви, че страната ще използва своя ядрен арсенал - най-големият в света - само в краен случай.

От началото на конфликта в Украйна през 2022 г. руският президент многократно говори за атомни оръжия и тъй като ситуацията достига задънена улица, призракът на ядрената катастрофа никога не е бил по-близо. И така, какво може да се случи, ако Путин натисне бутона и хвърли ядрена бомба върху Лондон? – пише британският таблоид Daily Mail в материал, представен без редакторска намеса от "Фокус“.

Понеделник, 20 януари 2025 г

07.30: Владимир Путин дава заповеди от ядрения си бункер под Кремъл. На 1000 километра северно от Москва, инженерите, работещи в ядрения обект № 16 на космодрума Плесецк, започват работа. От момента на получаване на заповедта до изстрелването на ядрената бойна глава ще минат точно 30 минути.

07.40: Сателитите на НАТО регистрират скок на активността в базата в Плесецк. Държавите членки привеждат армиите си в повишена бойна готовност.

07.50: Въоръжените сили и Министерството на отбраната на Обединеното кралство спешно се опитват да се свържат с руските си колеги, но обажданията им остават без отговор. Нещо явно не е наред.

08.00: Междуконтинентална балистична ракета (МБР) "Ярс" с обсег на полета 12 хиляди километра, оборудвана с ядрена бойна глава, е изстреляна. Бордовата навигационна система се насочва към целта, Трафалгар скуеър, с точност до метър. Хиперзвуковите оръжия се движат със скорост 24 хиляди км/ч и е невъзможно да бъдат спрени.

08.01: В Лондон е час пик, метрото и улиците са претъпкани. Никой от пътниците не подозира, че само след пет минути по-голямата част от столицата на Великобритания ще изчезне от лицето на земята.

08.02: Системите на НАТО за ранно предупреждение, разположени в балтийските страни, откриват неидентифициран обект, летящ към Обединеното кралство. Чрез защитени сателитни комуникации, запазени специално за този сценарий, правителствата на други страни получават предупреждение за предстояща атака.

08.03: НАТО повишава нивото на заплаха за Обединеното кралство от "достоверно“ на "вероятно“, а Министерството на отбраната ограничава достъпа до "базови приемо-предавателни станции“, блокирайки предаването на съобщения от местни мобилни телефони.

08.04: МВР изпраща сигнал до всяко устройство със SIM карта за предстояща заплаха: "БАЛИСТИЧНА ЗАПЛАХА. ТЪРСЕТЕ ПРИКРИТИЕ“. Британската система за противовъздушна отбрана Sky Sabre не е в състояние да защити Лондон. Неговите единични модулни ракети летят със скорости от 3700 км/ч, но са ефективни само срещу изтребители, БПЛА и някои лазерно насочвани ракети. Смята се, че МБР "Ярс“ няма да може да прехваната дори от най-ефективната система за противоракетна отбрана (ПРО) в света - американската наземна система за ПРО, по време на фазата на полет.

08.05: Градът е в смут. Лондончани се чудят къде точно ще удари ракетата и дали е необходимо – и възможно – да се бяга. Някои смятат, че са получили съобщението по погрешка. Министър-председателят, неговите най-близки съветници и членове на семейството са евакуирани от резиденцията на Даунинг стрийт в ядрено убежище под Уайтхол, известно като Пиндар. Построен по време на Студената война, бункерът получава името си от единствената сграда, оцеляла след разрушаването на Тива от Александър Велики през 335 г. пр.н.е.

08.06: Всички радио и телевизионни предавания спират и се заменят с лента, предупреждаваща хората да се укрият. Объркването отстъпва място на паниката. Десетки хиляди лондончани бързат да намерят убежище в метрото. Блъсканицата става приина за първите смъртни случаи, предимно деца и възрастни хора. Другите стоят на открито и гледат със страхопочитание ярката точка, която се появява на източното небе. Майка с две малки деца се строполява на тротоара, притиска ги до себе си и затваря очи.

08.08: Удар. Бойната глава експлодира на площад Трафалгар. Мощността й е 800 килотона, което се равнява на 800 хиляди тона тротил и е над 50 пъти по-висока от мощността на бомбата, хвърлена над Хирошима през 1945 г. Светкавица по-ярка от Слънцето се появява над Уест Енд. Може да се види на стотици километри, на север от Единбург и на юг от Париж. Всеки в пределите на трасето М25 незабавно ще ослепее. На мнозина им предстои да страдат само няколко часа, докато други ще останат слепи за цял живот поради обгорена ретина. Тези, които носят очила, изпитват невъобразима болка, защото лещите увеличават светкавицата. По-малко от две секунди по-късно възниква втора светкавица, която освобождава светлината, уловена в ударната вълна.

За десет секунди светещата зона поглъща всичко в радиус от километър и половина, изпарявайки всичко по пътя си с температура от няколко хиляди градуса по Целзий - по-висока от повърхността на Слънцето. Колоната на Нелсън, четирите лъва в основата й и Свети Мартин в полето изчезват за милисекунда. На тяхно място между бившата Национална галерия и Адмиралтейската арка се образува кратер с диаметър 180 метра и дълбочина 46 метра, напомнящ портите на ада. Сградата на парламента, Лондонското око и половината от Мейфеър просто изчезват в пух и прах. Загиват десетки хиляди хора.

Ударната вълна - неудържима вълна от сгъстен въздух, движеща се със скорост 1200 км/ч, по-бърза от скоростта на звука - бушува из столицата. Всеки, който не умре мигновено в радиус от десет километра, му се спуква тъпанчето.

08.09: Минута след стълкновението "големият радиус на поражение“ се простира на два километра от епицентъра. В неговите граници броят на жертвите достига 100%. Дори стоманобетонните сгради са унищожени до основи, разкривайки грозно усукан метал. Така нареченият "среден радиус на поражение“ достига пет километра от площад Трафалгар - до Кенсингтън, Камдън и Уайтчапъл. В тази зона повечето жилищни сгради се срутват, а в останалите избухват хиляди пожари от електрически уреди. "Радиусът на светлинния изблик“ се простира до 11 километра, чак до Брентфорд, Стратфорд, Ууд Грийн и Уимбълдън. Прозорците се разбиват и парчетата нараняват онези, които гледат навън, за да видят мистериозната ярка светкавица.

08.10: Пожари бушуват в цялата столица. Половин милион лондончани загиват.

08.11: В състояние на шок, министър-председателят обмисля ответен удар срещу Русия, знаейки, че това ще обрече милиони хора на смърт, но да не го направи би било неизпълнение на дълга. Комуникацията с Вашингтон е прекъсната. Министърът на отбраната отваря бутилка едномалцово уиски, съхранявано в бункера.

08.12: Една от четирите британски ядрени подводници Trident приключва деветмесечен патрул в Северния Атлантик. Командирът получава информация за удар над Лондон и се опитва да се свърже с Даунинг Стрийт на запазена радиочестота. Няма отговор.

08.13: Електромагнитните импулси, задействани от експлозията, причиняват пренапрежения на тока, повреждайки електрониката. Когато оцелелите се опитват да се свържат с близки, мобилните комуникации са недостъпни. Обажданията до 999 или не се приемат, или остават без отговор. В Съветска Русия парните локомотиви са били съхранявани в случай на ядрена атака и прекъсване на електрозахранването на железопътната мрежа. В Обединеното кралство няма такава система и всички железопътни услуги от и до Лондон се преустановяват. Пътищата са задръстени. Електрическите автомобили в радиус от 24 километра не могат стартират: ЕМИ ги превръщат в безполезни играчки.

08.15: Големите болници в града, включително "Сейнт Томас", "Челси" и "Уестминстър", са разрушени. Близките действащи клиники в Тънбридж, Кроули и Лутън са поставени в състояние на повишена готовност, за да се подготвят за наплив от пациенти.

08.20: Над столицата започват да се сипят продукти от радиоактивен разпад. Боклукът, състоящ се от различни частици, строителни материали и изпарена човешка плът, е смъртоносен и представлява сериозна биологична заплаха. Ще продължи да пада поне 24 часа. Всеки, който излезе навън, без да иска, ще вдиша микроскопичен плутоний и буквално ще се разтопи отвътре. Половин час след експозицията лондончани в Ричмънд и Уембли започват да повръщат, последвано от тежка диария и загуба на съзнание. След няколко часа те ще претърпят мъчителна смърт.

08.30: Вятърът носи облак от радиоактивна пепел на североизток; достига до Норич и след това се установява в Северно море. Всеки, който се окаже навън в този момент, ще вдиша радиоактивни утайки и ще страда от загуба на тегло, вътрешни кръвоизливи и косопад през следващите месеци. Много ще продължат да развиват смъртоносни ракови заболявания.

08.35: Столицата се превръща в зона на смъртта. Останалите живи на повърхността в радиус от три километра от мястото на удара получават мъчителни изгаряния трета степен. Най-вероятно лъчевата болест ще ги убие в рамките на няколко часа. Междувременно под земята цари хаос. Повечето от входовете са блокирани с отломки и развалини.

08.45: Лампите изгасват и започва паника. Температурите се покачват в плътно натъпкани пространства, а липсата на вода кара възрастните хора да губят съзнание и да падат редом до онези, които са били газени във влакове и платформи или са паднали на релсите.

08.50: Министър-председателят нарежда на армията да затвори всички входове и изходи на града, превръщайки магистрала M25 в кръгово ограждение, за да предотврати разпространението на замърсени с радиация хора и предмети. На военните се дават защитни маски клас P2 и йодни таблетки, за да предпазят щитовидната жлеза и да не умрат. Премиерът дава заповед да се стреля на поражение всеки, който се опита да напусне периметъра.

09.00: Измина един час от взрива. Ядреният бункер на компанията BBC Ууд Нортън в Уорчестършайр, с достъп до микровълнови сателити, започва да излъчва. Посланието в Обединеното кралство е просто: "Намерете подслон, останете там и слушайте радиото“.

09.15: С вече въведено "антикризисно управление“, министър-председателят инициира втората част от правителствения "протокол за реагиране при извънредни ситуации“ до ниво 3, "Катастрофална извънредна ситуация: Управление на въздействието“. Резервисти от въоръжените сили и полицаи от други райони на Лондон започват координиране на усилията за спасяване на всички хванати в капан граждани. Първата стъпка ще бъде поставянето на палатки, където лондончани да могат да се измият от радиоактивните частици, преди да се евакуират.

09.30: От бункера Ууд Нортън, в опит да повдигне морала, BBC излъчва стари записи, включително един с участието на Вера Лин. На всеки 30 секунди предаването се прекъсва от командата: "Намерете подслон, останете там и слушайте радиото“.

10.00: Изминават два часа от взрива. 750 000 британци са загинали и повече от два милиона са сериозно ранени. По-голямата част никога не получават спешна помощ. Приоритет на правителството е предотвратяването на разпространението на радиоактивни отпадъци. Лондон прилича на мавзолей.

10.15 сутринта: След повече от два часа опити за връзка с министър-председателя, подводницата Trident не получава отговор. Командирът спокойно се приближава до заключената конзола в ъгъла на командната зала, въвежда кода, изважда плик и го отваря. Вътре е написано на ръка следното: "Ако Великобритания бъде нападната и контакт с министър-председателя не може да бъде осъществен, аз разрешавам ответен удар от подводница Trident“. Отдолу стои подписът на министър-председателя. Подводничарите са призовани на бойните си постове. Мнозина смятат, че това е поредното учение, но веднъж на място екипажът от 132 души разбира, че всичко е сериозно. Командирът докосва оранжевия спусък, моделиран като ръкохватка на пистолет Colt, кимва на екипажа, затваря очи и натиска спусъка.

11.00: Сателитен телефон установява връзка с Вашингтон. Премиерът, знаейки, че ще получи съгласието на президента на САЩ, се позовава на пети член от Хартата на НАТО. Америка също нанася удари по Русия от Южнокитайско море, насочвайки се към стратегически съоръжения и площадки за изстрелване на ядрени ракети. Русия вече не е способна на нови удари.

Понеделник, 3 февруари 2025 г

8.00: Изминават точно две седмици, откакто ядрена бомба пада над Лондон. В столицата е мъртвешка тишина, с изключение на предпазливите стъпки на стотици войници в защитни костюми и скърцащите звуци на техните респиратори. Преди три дни армейски части влизат за първи път в столицата, за да търсят оцелели. През това време не е открит нито един в радиус от километър и половина от епицентъра. По-голямата част от хората просто са се изпарили при удара, а още стотици хиляди са загинали през деня от лъчева болест.

08.15: В една от 50-те болници Nightingale, създадени в съседните окръзи на Лондон за настаняване на оцелели, лекарите продължават да лекуват пациенти с ужасяващи изгаряния и наранявания, които ще променят живота им завинаги. До два милиона души са били в радиуса на атомната бомба и много от тях впоследствие ще развият опустошителни видове рак. Учените не са съгласни кога, ако изобщо, Лондон ще стане отново обитаем. Но едно е сигурно: този някога велик град, основан от римляните преди две хилядолетия, се е превърнал в ужасяващ паметник на най-мрачния ден в човешката история.