Румяна Главчева, експерт-сеизмолог, дописен член на БАНИ: Земетръсна активност в Сибирски Алтай, Русия
©
Епицентралната област е на около 140 км от държавните граници на Русия с Казахстан, Китай и Монголия. Планинският терен обуславя наличие на срутища, причинени от сътресенията. Не се предполагат повреди в близки села, ако жилищата са достатъчно отдалечени от стръмни склонове. В регионалните медии липсва каквато и да е информация за усещане и щети. Единствени сведения са тези от регистрациите, на които е базирана инструментална локализация на събитието в Алтае-Саянския филиал на Геофизичната служба на РАН.
Тук е приложена илюстрация на разпределението на сеизмичната активност в руските територии на Алтайските планини. Съставена е по каталога на Евро-Средиземноморския сеизмологичен център - центърът с най-добри локализации за района - за земетресенията с магнитуд 3 и по-голям (възможност за усещане), станали след 1 януари 2023 до днес. В западния сектор на планинския масив е епицентърът на земетресението с магнитуд 4.1, станало в събота-неделя. Вижда се, че за целия период от 20 месеца огнището на новия трус се е проявило само още веднъж на 28 юни миналата година.
В разглежданата алтайска област максималните земетресения са с магнитуд 4.8. Две от тях са в горната земна кора – на територията на Източен Казахстан и в граничен район Русия-Монголия. Третият максимален трус е генериран на дълбочина около 45 км и представя изолирано събитие в северозападен Алтай. Двадесетмесечната земетръсна активност с приетия долен магнитуден праг образува широка сеизмогенна ивица в граничния район на Русия между сибирските реки Об и Енисей.