Румяна Главчева, експерт-сеизмолог, дописен член на БАНИ: За форшоковете и афтершоковете на някои катастрофални земетресения
©
Тогава геологът Наджи Гьорюр предупреди, че опасността от нови земетресения изобщо не е намаляла. Негово е твърдението, че “регионите източно от Елязъг по посока на Бингьол, както и югозападно – в близост до Малатия, остават силно застрашени." И по-нататък, “тези градове са разположени по линията на Източноанадолския разлом, който напоследък се активизира." [Информацията е от Факти – 28 януари 2020].
Припомнянето за това събитие с катастрофални последици не е напразно. Обстоятелствата имат аналог в България. През 1924 година близо до мястото на добре известната южнобългарска земетръсна активизация от 1928 година (поредни събития с магнитуди 6.8 и 7.0 с техните афтершокове), става силно земетресение с магнитуд над 5. Това събитие може да се смята за далечен във времето предхождащ трус (форшок).
Подобно явление се наблюдава и във връзка със земетресенията с магнитуди 7.5 и 7.8, осъществили се на 6 февруари 2023 по протежение на Източноанадолската разломна система. Така, земетресението с магнитуд 6.7, станало на 24 януари 2020 в северни участъци на Източноанадолската структура, би следвало да се разглежда като далечен предупредителен трус. Именно за това говори и турският геолог. Жалко само, че камбаната не е в състояние да бие тревога своевременно.
Във вторник-полунощ бе регистрирано земетресение с магнитуд 4.3 породено в плитчините на Източноанадолската разломна система. По този повод агенция “Фокус" не закъсня да информира. Както може да се види от приложената илюстрация, това земетресение несъмнено трябва да се припише на активизирането, свързано с катастрофите от февруари 2023. Тук е целесъобразно отново да се припомнят земетресенията в Южна България – техните афтершокове продължават повече от три години.