В Северно Чили става земетресение с магнитуд 7.4 малко повече от два чáса преди полунощ между четвъртък и петък (местно отчитане на времето). Сеизмичният източник е на дълбочина 120-130 км и епицентралната област е пустинна в подножието на издигащите се Анди. В огнищния район океанската плоча Наска произвежда натиск под неголям ъгъл към хоризонта върху тектонската плоча на Южна Америка. Същевременно, вътреплочовите напрежения на опън създават руптури в плочата Наска, които се активират във вид на земетресения или излив на вулканична лава. Това съобщава за "Фокус" 

Румяна Главчева, експерт-сеизмолог, дописен член на БАНИ, дългогодишен ръководител на секция "Сеизмология" в Геофизичен институт (дн. НИГГГ-БАН).

Както често в случаите на мантийни (подкорови) земетресения, най-силните въздействия не се реализират в епицентралния район, а картината на последствията по земната повърхност е твърде пъстра. Някои читатели ще си спомнят за преживяното от “дълбокия" източник в карпатския район Вранча.

В случая, единични сведения за интензивност от VII степен са получени от Хухуй-Аржентина на около 300 км в изток-югоизточна посока, за разлика от срещаната в западна-северозападна посока интензивност на въздействие от V-VI степен – анизотропност при разпространение на сеизмичната енергия. На разстояния от 600 до 900 км във всички посоки от земетръсния излъчвател се среща интензивност от II (едва усетено, само будни жители), III или IV степен (последните две степени са усетени поради голямата продължителност на осцилациите, въпреки нощния час на събитието). Сведения за усещане са пристигнали в Европейския и Американския световни центрове от някои селища в Перу, Боливия, Аржентина и Бразилия, отдалечени на разстояния до 1500-2000 км.

Сътресенията са усетени по време на дълбок сън. Усещането се дължи на тяхната голяма продъл-жителност от около 1-2 минути. В град Калама, северозападно от епицентъра, въздействието е описано като силно и много продължително лашкане. Интензивност на въздействието от VI степен се отбелязва от жителите северозападно и западно от източника на разстояния 130-160 км. В югозападна посока интензивността в Антофагаста, дори при 270 км отдалеченост от активираното огнище, навярно надминава VI степен и са забелязани леки повреди. На разстояние около 400 км северозападно е град Икике, административен център на регион Тарапака в северните територии на Чили; там земетресението е масово усетено – доста силно и продължително.

В северно Чили, като територия от тихоокеанския високосеизмичен пояс, се наброява множество от силни земетресения. През декември 1950, например, там е регистрирано най-голямото среднодълбоко земетресение, станало някога на чилийска територия. Силата му се измерва с магнитуд 8.2, а източникът му е бил на дълбочина 114 км във вътрешността на плочата Наска. Епицентърът му е на около 100 км към северозапад от този на труса с магнитуд 7.4, в района на Калама – град в пустинята, регион Антофагаста; до средата на XX век градската част на Калама е била оградена от изток и юг с река Лоа, а на запад е граничела с блата. Рядката населеност в района не създава условия за трагични последствия.