Румяна Главчева, експерт-сеизмолог, дописен член на БАНИ: Серия от слаби земетресения по Адриатическото крайбрежие, Западни Балкани
©
Епицентрите на земетресенията са в района на адриатическата акватория между остров Млет и полуостров Пелешац, в южната част на Хърватия, както и в близката далматинската суша. В 05:14 местно време (06:14 у нас) се реализира предварителен трус, усетен само от будни. В 05:44 земетресение с магнитуд 3.5 разбужда жители на полуострова и по крайбрежието на Хърватия, както и навътре в Босна и Херцеговина на епицентрални разстояния до около 60 км (Жуляна, Клек, село Баничи в Хърватия; Неум, Меткович, Драчево в Босна и Херцеговина). В локализиране на това най-силно събитие от поредицата участват и две станции от Западна България (Витоша и Крупник), отдалечени от епицентъра на 340-350 км.
Следват още няколко по-слаби земетресения – с магнитуд 3.3 в 11:01 (шест чáса след максималното), с магнитуд 2.7 в 12:35 (интересен факт, а може би недоразумение, е магнитудната оценка от 3.3 в хърватската сеизмологична служба) и с магнитуд 2.4 в 13:19. Последният трус е усетен само до около 25 км.
От Неум в Босна и Херцеговина, разположен на 10-15 км от активираното огнище, до Европейския сеизмологичен център е пристигнала следната информация: “Бучене през целия ден и отвреме-навреме друсане". При липса на резултати от инструментална регистрация за сеизмични събития с магнитуд под 2, трябва да се разчита единствено на сведенията на очевидци. Цитатът, поместен по-горе, подсказва, че пространството на дълбочина от 4-6 км, където са инициирани упоменатите събития, е произвело и по-слаби неотбелязани трусове.
Крайбрежният район на Далмация е разтърсван нееднократно през вековете. Недалеч, в района на Дубровник, е предполагаемият източник на земетръсно събитие от 1667 година. Проучвания на откритата документация довеждат до следните резултати: магнитуд 6.4, катастрофална максимална интензивност от IX степен, погубени между 3000 и 5000 човешки живота.