Българският президент Румен Радев е в Атина в четвъртък, където ще подпише споразумения, насочени към проучване за възобновяването на проект за петролопровода, свързващ Александруполис в Северна Гърция с Бургас в България, както и участието на Гърция в подземни хранилища за природен газ у нас.

В ексклузивно интервю пред Kathimerini Радев заяви, че ако Северна Македония не направи промени в конституцията си, за да "включи българите наравно с другите народи, живеещи в тази страна“, не може да има смислена дискусия за присъединяването й към Европейски съюз.



"Фокус" представя цялото интервю без редакторска намеса:

Г-н президент, Вие ще участвате в подписването на две важни споразумения, свързани с енергетиката. В същото време има възможности за нов тръбопровод, който може да свърже Егейско с Черно море. Вярвате ли, че Гърция и България могат да станат важни участници в повишаването на енергийната сигурност на Европа?

Във време на припокриващи се кризи България и Гърция споделят обща отговорност не само за енергийната сигурност, но и за европейското бъдеще на целия регион. Двете нови споразумения за енергийно сътрудничество, които ще бъдат подписани днес, показват последователността на нашите усилия за повишаване на енергийната сигурност на Европа.

Меморандумът за разбирателство за сътрудничество при проучване на възможността за изграждане на петролопровода Александруполис-Бургас ще създаде необходимата основа за реализацията на проект, който ще позволи пренос на суров нефт от Егейско море до Черноморския регион. Проливите вече са задръстени от интензивен трафик и този нов маршрут трябва да осигури така необходимото облекчение.

Меморандумът за разбирателство за сътрудничество в областта на сигурността на доставките на газ и съхранението на газ ще позволи на гръцките доставчици на природен газ да резервират капацитет за нагнетяване и добив в подземното хранилище Чирен в България. В процес на изпълнение е проект за разширяването му до 1 млрд. куб.м. От своя страна българските доставчици на природен газ ще могат да резервират слотове и капацитет за съхранение, както и капацитет за регазификация от терминали в Гърция.

Трябва да превърнем тези възможности във видима промяна за нашите граждани, както вече направихме със стартирането на търговските операции на Интерконектора Гърция-България /IGB/ на 1 октомври 2022 г., което беше основен принос за енергийната диверсификация на България и целия регион.

Продължаваме да надграждаме този импулс и да подобряваме развитието на трансгранична енергийна инфраструктура и общи широкомащабни инвестиционни проекти. Изграждането на ВПГ терминала край Александруполис е в ход и очакваме той да заработи до края на 2023 г. като врата към глобалния пазар на втечнен природен газ, в пълна синергия с IGB.

Настоящите предизвикателства ясно показаха, че подобряването на енергийната свързаност и осигуряването на достъп до алтернативни източници е задължително. Само заедно можем да отключим потенциала на нашите икономики и да задълбочим още повече нашата интеграция. Добър пример за този регионален подход за справяне с общите предизвикателства е проектът "Пръстен на солидарността“ – споразумение между България, Гърция, Румъния, Унгария, Словакия и Австрия за взаимно свързване на техните газови мрежи, за да се осигури преносът на допълнителни количества природен газ от Азербайджан за ЕС.

Войната в Украйна преобърна съществуващите баланси в Източна Европа. Как страни като България и Гърция могат да допринесат за периферната стабилност и сигурност на по-широкия регион в реалистичен контекст? Железопътната линия от Александруполис до България и оттам напред към източния фланг на НАТО е добър пример.

България и Гърция, като членове на НАТО, споделят обща отговорност за сигурността и стабилността на по-широкия регион, включително Черноморския регион. Двустранната и регионалната свързаност е от решаващо значение за тази сигурността и стабилността, особено по време на криза. Руската агресия срещу Украйна прекъсна много вериги за доставки в Югоизточна Европа и доказа колко е важно да се надгради инфраструктурната свързаност и да се гарантират алтернативни пътища за доставки.

Миналата година станахме свидетели на доста убедителни примери в това отношение. Решението на гръцкото правителство да осигури достъп на България до газовата мрежа на Гърция в извънредната ситуация миналия април, когато "Газпром“ внезапно спря доставките на газ за нас, беше едно от тях. Споделянето на достъп до ВПГ терминалите в Гърция, както и до българските газови хранилища в Чирен и износът на електроенергия от България за Гърция са други важни стъпки в тази посока. По същия начин железопътната връзка между Гърция и България е въпрос от геополитическо и геостратегическо значение. Инвестирането в транспортна инфраструктура би осигурило по-добра икономическа, търговска и енергийна свързаност, като същевременно има значителен потенциал да осигури засилена сигурност и отбрана по източния фланг на НАТО.

България е страна с исторически отношения с Русия, но също така ангажирана страна членка на ЕС и НАТО. Вашата страна трябваше да пренареди десетилетната политика за енергийна сигурност, свързана с Русия, заради войната в Украйна. Вярвате ли, че вървим към период на продължителни, постоянни търкания с Русия?

Вие сте прав. България има силни исторически връзки с Русия (както и с Украйна, всъщност). В края на XIX век Русия играе голяма роля за възстановяването на независимата българска държава и нейните институции, но също и в културната област и т.н. Трябва да се отбележи обаче, че от първия ден на нейната независимост от Османската империя империя, България винаги се е стремила да утвърди своето суверенно място сред модерните европейски нации. След края на Студената война и съветската доминация в Източна Европа, България категорично направи своя избор да стане член на НАТО и Европейския съюз. Смятаме това за законно и дългоочаквано завръщане там, където винаги сме принадлежали – Европа.

Освен това, независимо от всякаква чувствителност към ролята на Русия в нашата история, която все още може да съществува в части от нашето общество, България най-категорично осъжда незаконната агресивна война на Русия срещу Украйна. Ние напълно подкрепяме независимостта, суверенитета и териториалната цялост на Украйна в нейните международно признати граници. Ще продължим да оказваме подкрепата си на Украйна, отчитайки нейните нужди и в съответствие с нашите възможности. Ще продължим да подкрепяме украинските бежанци на наша територия.

Като казах това, позволете ми да доразвия още една точка. Наближаваме много тъжната първа годишнина от тази брутална война, която донесе ужасни страдания, смърт, пълно опустошение и унищожение на Украйна и украинския народ, с опасни последици в световен мащаб. Моето твърдо убеждение е, че е крайно необходим колективен натиск, за да се сложи край на тази ужасна трагедия и да се спре безмилостното насилие, за да се избегне неговата ескалация възможно най-скоро. Нашата непоколебима подкрепа за Украйна трябва да върви ръка за ръка с активни дипломатически и политически усилия за спиране на тази война на изтощение и за отваряне на пътя за постигане на справедлив мир и възстановяване на основан на правила международен ред.

Каква е вашата оценка за сегашните отношения между София и Скопие и какво може да се направи, за да се отвори пътят за присъединителни преговори със Северна Македония?

България винаги е била отворена и конструктивно ангажирана в диалога с Република Северна Македония (РСМ). Ние първи признахме новата балканска държава през 1992 г. и винаги сме били там, за да подкрепим Скопие дори в най-трудните времена. Повтарям, винаги. Нашето силно убеждение е, че бъдещето на нашия регион принадлежи на Европейския съюз. Започването на преговори за присъединяване към ЕС изисква определена европейска зрялост и изпълнението на редица критерии, сред които по-специално спазването на правата на човека и добросъседските отношения.

И България, и Република Северна Македония се съгласиха с предложението на френското председателство на Съвета, което предвиждаше преговорна рамка за нашата съседка. Всички очакваме от страна кандидатка, декларирала желанието си да бъде част от Съюза и неговите ценности, да се ангажира с гарантирането и защитата на основните човешки права. Това само по себе си е съществена част от критериите от Копенхаген. За да започне преговори за присъединяване, РСМ се съгласи да промени Конституцията си и да включи българите наравно с другите народи, живеещи в тази страна. Повтарям, това е задължение, което Северна Македония се съгласи да изпълни при приемането на рамката за преговори с Европейския съюз. Без тази стъпка реалното начало на преговорите не може да се осъществи.

Уви, през последните месеци по-скоро станахме свидетели на отстъпление в амбицията на Северна Македония за европейска интеграция, тъй като бяха извършени поредица от престъпления от омраза срещу местни българи. Стрелбата и палежите срещу български културни клубове в РСМ и насилието над българите там показват ситуация, която е по-близка до тъмното минало на Балканите, отколкото до европейското им бъдеще. Не можем да се съгласим с това.

Ето защо ръководството на Северна Македония трябва да бъде насърчено да направи активни стъпки към истинска демократизация и да докаже, че антибългарската идеология, която върлува там, принадлежи на миналото, а не осакатява нейното бъдеще. В Европейския съюз никой не трябва да гради своята идентичност върху исторически фалшификации, да изкривява реалността, за да оправдава престъпления от омраза или да отрича правото на самоидентификация. Наистина вярвам, че надрастването на наследството от тоталитарното минало е съществена предпоставка за европейското бъдеще на Северна Македония.

На Балканите все още има кризи, които чакат разрешение. Вярвате ли, че има място за натиск за компромис в съществуващите конфликти с насърчаването на местни участници като Гърция и България?

Западните Балкани са изправени пред различни предизвикателства от различен тип, същност и произход. Освен това, наред с декларираните си европейски стремежи, страните от Западните Балкани са изложени и все още много уязвими на злокачествени външни хибридни влияния.

Новият геополитически контекст в Европа и света доведе до повишена ангажираност на ЕС и НАТО със Западните Балкани. Срещата на върха ЕС-Западни Балкани (Тирана, 6 декември 2022 г.) потвърди тяхната перспектива за членство. Бяха предприети конкретни стъпки, за да помогнем на нашите партньори да смекчат отрицателното въздействие на войната в Украйна по отношение на енергията, продоволствената сигурност, устойчивостта на хибридни заплахи и др. Стартира нова инициатива за справяне с проблемите между Сърбия и Косово. Моето мнение е, че дългосрочните решения изискват необратим ангажимент за добросъседски отношения и помирение.

Добросъседските отношения между България и Гърция са образцови. Като членове на ЕС и НАТО със солидни познания за съседството, нашите две страни имат важната задача да дадат ключов принос за правилните решения за Западните Балкани. България и Гърция също могат да играят роля в постигането на точния баланс между очакванията за ускорен интеграционен процес и необходимостта от придържане към основния принцип на собствените заслуги. Трябва да насърчим нашите партньори от региона да удвоят усилията си за осъществяване на реформи, подобряване на административния капацитет и укрепване на добросъседските отношения. Това е най-краткият път за пълноценно оползотворяване на възможностите, предоставени от увеличения ангажимент на ЕС.

Като човек с дълга кариера в българските въоръжени сили и Военновъздушните сили, вие осъзнавате важността на засиленото европейско сътрудничество в отбраната. Вярвате ли, че Гърция и България биха могли да работят по някакви европейски проекти?

България и Гърция вече работят заедно по няколко европейски проекта, насочени към засилване на европейското сътрудничество в областта на отбраната чрез Постоянното структурирано сътрудничество (PESCO). PESCO е неразделна част от отбранителната политика на Съюза и ключов механизъм за развитие и придобиване на способности. България остава силен поддръжник на инициативата, особено във връзка с прилагането на Стратегическия компас. На този фон България и Гърция са партньори в четири проекта по PESCO, обхващащи ключови приоритетни области, като морска сигурност и логистика.

Войната в Украйна доведе до фундаментална промяна в архитектурата на европейската сигурност. В тази връзка отговорността, която България и Гърция носят като страни членки на ЕС и съюзници в НАТО за укрепване на регионалната сигурност и опазване на външните граници на Съюза нараства ежедневно.

Виждам заслуги и в укрепването на нашите общи политики срещу дезинформацията и други хибридни заплахи, които имат потенциала да подкопаят доверието в стратегическите комуникации на НАТО, обществения ред и сигурността на нашия регион и на целия ЕС.

Страната ви върви към пети избори за две години. В този период вие се откроихте като стабилизиращ фактор, в трудни времена като пандемията или войната в Украйна. Вярвате ли, че страната може да се окаже с по-стабилно правителство след следващите избори?

Свободните избори са в основата на демокрацията. Гражданите на България очакват политиците да изпълнят обещанията си и да поемат пълна отговорност за реформите. Служебните правителства наистина направиха много за справяне с последиците от енергийната и икономическата криза, но през по-голямата част от престоя си на поста те не се радваха на подкрепата на работещ парламент, както редовните правителства. България се нуждае от ефективен парламент, за да продължи със съдебните реформи, да подобри социалния и бизнес климата и да направи следващите стъпки в европейската си интеграция, т.е. присъединяването към еврозоната. Като президент ще продължа да подкрепям всяко усилие в тази посока на следващото редовно правителство, както направих и със служебните правителства.

Що се отнася до двустранните отношения между България и Гърция, със задоволство наистина мога да отбележа, че независимо от всички политически промени в нашите две страни през последните десетилетия, те остават стабилни, далновидни, интензивни и ориентирани към резултати. Заедно успяхме да изградим едно наистина стратегическо партньорство, което служи като фар на стабилността за целия регион. Защото се основава на общи ценности, взаимно доверие и истинско добросъседство.