"В последните дни на 2021 г. министърът на външните работи Буяр Османи информира журналистите, че през декември 2020 г. е получил предложение от тогавашната си българска колежка Захариева за прекратяване на блокадата на преговорите ни с ЕС. Той каза, че в документа, който е трябвало РСМ да подпише, има две неприемливи точки. Едната е, че - "македонският език произлиза от българския“, а другата, че - "македонската нация е създадена на основата на българската, в опитите да бъде освободена от Османската империя“ (според Канал 5, в новините на 29 декември 2021 г.). Османи не каза, но това вероятно е трябвало да е някакъв вид анекс към споразумението за (не)приятелство... Според Канал 5 Османи оцени, че и двете страни имат спор!“ - пише на страниците на вестник "Нова Македония“ бившият югославски дипломат и настоящ виден анализатор в югозападната ни съседка Ристо Никовски в материал, представен без редакторска намеса.

Да започнем от края. Възможно ли е човек на тази позиция да не разбира, че нямаме никакъв спор с България? Особено за това кои сме и на какъв език говорим. Точно обратното, на базата на техните фантасмагорични исторически синдроми, София води ожесточена война срещу Македония, а ние сме жертва на класическа агресия. Това е правилната квалификация. Всички останали дават напълно погрешна представа какво точно се случва. Спор щеше да има само ако македонската нация и език наистина бяха измислени от Тито и Коминтерна и София сега настоява да го потвърди, а ние не сме съгласни. Основната задача на дипломатите е да дефинират точно всяка ситуация. Или да се приспособят към интересите на собствената си страна. Османи прави точно обратното. Тази негова оценка напълно обезценява международното положение на Македония, а основната му задача и дълг е да го изгражда и засилва.

Начинът, по който Османи реагира на скандалното българско предложение, от друга страна, е изключително аматьорски. На първо място, според основните и не само дипломатически, но и политически обичаи, ако искате неписани закони, такъв унизителен и обиден документ - не се приема. Най-малкото той се връща на мястото, евентуално се хвърля на масата и се прави подходящ изключително остър коментар. Ако имате реален политически капацитет и осъзнавате своята отговорност, той се разкъсва в присъствието на този, който се осмели да ви го предаде, защото това е дълбока обида за вашата страна. Ако не го направите, вие показвате, че нямате нищо общо с дипломацията. Вие демонстрирате желание да говорите за подобни глупости, което означава готовност да ги приемете. Плюха ни в лицата, а Османи сигурно се е усмихнал приятелски и добронамерено. Всичко, което Османи каза пред пресата, е катастрофално погрешен и срамен акт от името на Македония. Ако не разбирахме какво се случва, другата страна, която имаше всичко прецизно подготвено и дипломатически много превъзхождаше, се присмиваше на нашето невежество и се чудеше на умовете ни. Впрочем, ако той вече е приел неприличното предложение, а не би трябвало, македонското МВнР, а след това отново Османи, трябваше на следващия ден да информират българската страна, че предложенията са обидни и ние ги отхвърлихме с възмущение и поради изключителното им неприемливо враждебно поведение, прекрати всички по-нататъшни контакти.

Тези събития трябваше незабавно да бъдат докладвани във Вашингтон и Брюксел, като се подчертае, че проблемът трябва да бъде решен от самия ЕС, а не от Македония, защото това е класическо изнудване. Поискахме приемане в Съюза, а те отговориха, че сме изпълнили необходимите критерии, а блокадата, която поставя България, е тяхно предизвикателство, а не наше. Българските искания трябва да бъдат решени според техните стандарти и да се определи позиция по отношение на нашето искане. Нека ни поставят условия. Трябваше да се подчертае, че Македония вече няма какво да търси в София. Една достойна държава, с професионалисти, които имат поне минимални познания по дипломатически практики и техники, постъпва така. Всичко останало, което последва, само показа, че ние не сме държава, поне не македонска, и че нямаме никакви ограничения.

Интересна е и информацията, че на пресконференцията на Османи са били поканени уж само "добронамерени“ журналисти, а не някакви "македонски националисти“, които играят патриоти и се борят за оцеляването на македонизма. Това е допълнителен саботаж на интересите на македонския народ.

Това не е краят на неразумните екскурзии на Османи във връзка с Македония и македонците. Същите дни по ТВ 21 в интервю за "Клик плюс" не му хрумна, че трябва да се търси поне минимум реципрочност относно евентуалното включване на измислените "българи" в македонската конституция, т.е. той ТРЯБВА да получи същото отношение и голямото македонско малцинство в България. Напротив. Неговият ангажимент София да не включва македонци в конституцията си е момент, който напълно разкрива неговата стратегия по отношение на България. Той уж се грижи (!?) и за техните проблеми. След като напълно игнорира македонците в България, той казва - "Българите в Македония трябва да се чувстват като абсолютни граждани“ и "нямам резерви към въпроса за българите да споменати като отделна етническа общност в Конституцията, ако това означава нещо за тях“!? ...! Кого всъщност подкрепя Османи? Защо например не излезе в подкрепа на македонците в Албания, които София открито и без основание си присвоява? Или, не дай Боже, да се обяви за минималните права, които имат македонците в тази държава? Това със сигурност е работата на Османи, защото той е македонски външен министър.

Всъщност, като се има предвид, че македонският министър Османи лобираше в Мадрид за признаването на Косово, което според (вицепремиера от ДСИ Артан) Груби е техен приоритет, трябва директно да се запитаме – защо никога и никъде не е споменало, че Сърбия има своя история в Косово, векове- стари религиозни паметници там , които проникват до сърцевината на своето съществуване на Балканите? Че поне заради това техните интереси трябва да се вземат предвид при решаването на статута на Косово, което от своя страна е незаконно и насилствено отцепено от Сърбия, противно на документите от Хелзинки. Като албанец това не му хрумва, но затова има разбиране за българските интереси, въпреки че те застрашават устоите на македонизма. Интересно, нали? Османи и Груби обаче не са виновни.

Те водят своята политика, която цели да обедини всички албанци, и публично ни напомнят, че Кичево е тяхна плячка от 2001 г., а ние мълчим и се правим на ударени. При определени условия тяхното поведение е логично и трябва да се чудим - къде са македонските политици?

Нека бъдем напълно ясни. Политиките, пропагандирани от Османи, изобщо не трябва да бъдат оспорвани. Ако за него, както и за други политици от македонския албански блок, интересите на Косово и албанците като цяло са по-важни от тези на Македония, което те не крият, логично е, че техните симпатии, макар и скрити, да бъдат на страната на България, чиято цел е да заличи македонизма. След изчезването на македонците, поне официално, което вече е в напреднал стадий, албанският национален въпрос определено ще се реши много по-лесно. Албанските политици трябва да бъдат поздравени. Те имат ясни национални политики, които са посочили в Тиранската платформа, която е по-важна за тях от Охридското рамково споразумение, и всички те са единни в прилагането му. За разлика от тях "нашите политици“ се хвалят, че не били върли патриоти!

Само да споменем, че Османи смята, и не го крие, че германското предложение за македонския език, повторено от португалците, когато тези две държави председателстваха Съюза, е съвсем в ред, което е абсолютно неприемливо. Това би било нашата поредна и непростима историческа грешка. Според тези предложения решението за македонския език трябва да се търси чрез включване на българско изявление в преговорната рамка за Македония, че македонският език не е съществувал до 1944 г., т.е. че е бил български дотогава. Успоредно с това Македония щеше да приложи своето твърдение, че македонският език е кодифициран през 1945 г.! Твърде просто е да не се разбере: с тези два документа Македония ясно и директно потвърждава, съгласява се и приема, че до 1944 г. не е имало македонски, а само български, който след това е кодифициран като македонски. Трябва да си сляп, глух и ням, за да не разбереш това. Тази сложна измама и глупост не могат да се тълкуват по друг начин.

Но трябва да сме благодарни и на Османи: той има заслуга за това, да разберем, че македонският език все още е на масата. Информирайки ни как се търси решение, според горните предложения, той първи и единствен ни информира за това. Всички останали, включително министър-председателят, енергично твърдят, че езикът (и идентичността) не подлежат на договаряне. Сега, чрез езическите предложения на Захариева, които ни предаде отново Османи, официално знаем, че идентичността също е тема за преговори. Самият факт, че някой се е съгласил да преговаря за същото, означава, че той е извършил тежко предателство на национални и държавни интереси и трябва да носи отговорност. Никой в държавата няма такъв мандат. Това е класическо непознаване на основите на македонския народ.

Тези факти са само допълнително доказателство, че Македония няма друг избор, освен незабавно да отмени договора за (не)приятелство, който е в основата на българската агресия срещу македонизма“, пише бившият югославски дипломат Ристо Никовски.

Превод и редакция: Иван Христов