Европейският съюз отдава висок приоритет на конструктивния ангажимент със страните от Западните Балкани, включващи Албания, Хърватия, Северна Македония, Черна гора, Босна и Херцеговина, Сърбия и Косово. ЕС е изцяло ангажиран с интеграцията на Западните Балкани. Това е обща стратегическа цел, която обединява целия регион и ЕС. Водят се преговори за присъединяване с Черна гора и Сърбия. През март 2020 г. Съветът се съгласи да започне преговори за присъединяване със Северна Македония и Албания. Босна и Херцеговина и Косово са потенциални кандидати за членство в ЕС, пише европейският депутат от полската управляваща партия "Право и справедливост“ (ПиС) Ришард Чарнецки в навечерието на конференцията Западни Балкани, която ще се състои в София в събота, 3 декември, в зала 1 на НДК, и е организирана от фондация "Една посока“.

Един от най-важните механизми за ангажиране на ЕС със Западните Балкани е "Берлинският процес“, който беше създаден през 2014 г. като платформа за сътрудничество на високо ниво между висши официални представители на Западнобалканската шесторка (WB6) и техните връстници в Страните домакини на "Берлинския процес“. "Берлинският процес“ включва и институциите на ЕС, международните финансови институции и гражданското общество, младежта и бизнеса в региона. "Берлинският процес“ има за цел да помогне за ускоряване на по-тясното сближаване на целия регион с ЕС.

На 3 ноември 2022 г. в германската столица Берлин се проведе Срещата на върха на Западните Балкани в контекста на "Берлинския процес“, на която беше домакин  германският канцлер Олаф Шолц. Лидерите на шестте държави – Сърбия, Косово, Босна, Черна гора, Северна Македония и Албания – присъстваха на форума. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, върховният представител Жозеп Борел и председателят на Европейския съвет Шарл Мишел също участваха в срещата на върха за Западните Балкани. Тези лидери заедно с тези на девет държави-членки на ЕС и Обединеното кралство отбелязаха значителен напредък в програмата за регионално сътрудничество и европейска интеграция. Германският канцлер Шолц заяви, че "Берлинският процес ще придвижи напред интеграцията на Западните Балкани в Европейския съюз. Заедно защитаваме европейските ценности. Вашето членство е в наш интерес. Обещанието за бъдещето на Европа е наш дълг да го превърнем в реалност. Това е, което ни събира всички тук. Радвам се да видя, че тази визия е подобна за всички нас“, каза Шолц.

По време на срещата на върха председателят на Съвета на ЕС, бившият министър-председател на Белгия Шарл Мишел обяви значителен пакет за енергийна подкрепа от 1 милиард евро безвъзмездни средства от ЕС, за да помогне на Западните Балкани да се справят с непосредствените последици от енергийната криза и да изградят устойчивост в краткосрочен и средносрочен план. Председателят на ЕС отбеляза: "ЕС продължава да стои зад Западните Балкани – както в добри времена, така и в трудности. По време на пандемията от COVID-19 ние мобилизирахме несравним пакет от 3,3 милиарда евро за региона и днес съставяме пакет за енергийна подкрепа от 1 милиард евро, за да защитим най-уязвимите групи и да стимулираме така необходимите инвестиции в енергийна диверсификация. Ние инвестираме в икономическата структура на региона, за да напреднем в прехода към чиста енергия и да излезем по-екологични, по-силни и по-устойчиви от настоящата криза.“ Председателят на ЕС обяви също, че в непосредствена перспектива Европейската комисия ще предостави бюджетна подкрепа от 500 милиона евро, която ще бъде приета през декември 2022 г. и е на разположение през януари 2023 г. В краткосрочен и средносрочен план Европейската комисия ще предостави още 500 милиона евро за напредък в енергийната диверсификация, производството на възобновяема енергия и междусистемните газови и електрически връзки чрез инвестиционните рамки на Западните Балкани.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен очерта допълнителни доказателства за солидарност на ЕС с впечатляващ енергиен пакет, който беше в съответствие със съобщението на ЕС от 22 май 2022 г. за засилване на ангажимента в енергетиката с трети страни, многократно споменавани за Западните Балкани, в т.ч. обещава да ускори внедряването на възобновяеми енергийни източници, да осигури преход към зелена енергия и да помогне за намаляване на зависимостта от руски газ.

Регионалната интеграция беше важен въпрос, който беше обсъден на срещата на върха. ЕС приветства пробива в преговорите за три нови споразумения за общ регионален пазар, улесняващи свободата на движение и заетостта в региона. Споразуменията ще улеснят свободата на движение и заетостта в региона и ще се отнасят до пътуванията с документ за самоличност в региона, признаването на академични квалификации и признаването на квалификации за определени професии. Споразуменията са важни, тъй като насърчават свободата на движение за приблизително 18 милиона души. Като част от споразуменията националните лични карти ще се приемат на всяка граница и това значително ще подобри мобилността и сътрудничеството в региона.

Премиерът на Полша Матеуш Моравецки също присъства на срещата на върха на Западните Балкани. Полша винаги е била силен поддръжник на плана за разширяване на ЕС, за да включи страните от Западните Балкани. През 2018 г. Полша се присъедини към "Берлинския процес“, а през 2019 г. Полша председателства инициативата, която завърши със среща на върха за Западните Балкани в западния полски град Познан. На срещата на върха през 2022 г. Полша продължи усилията си за насърчаване на европейската интеграция. Полша отдава приоритет на това, тъй като 3 от 6 страни от Западните Балкани вече са членки на НАТО. Полският премиер отбеляза, че тези страни са особено уязвими и атакувани от руската пропаганда. Полският премиер подчерта, че освен процеса на интеграция, диверсификацията на енергийните доставки е важна за намаляване на зависимостта на Западните Балкани от руските въглеводороди.