Владимир Путин, почетен като руски цар при полагането на клетва за нов шестгодишен президентски мандат, отправи двусмислено послание към Запада: Кремъл е готов да разговаря, но Русия се подготвя за победа в Украйна, пише Reuters.

"Фокус“ представя превод на материала без редакторска намеса и с уточнението, че той отразява единствено гледната точка на авторите му

Путин, който се издигна на върха на Кремъл само осем години след разпадането на Съветския съюз, ще изпревари Йосиф Сталин и ще стане най-дългогодишният руски управник след императрица Екатерина Велика, ако завърши мандата.

71-годишният бивш шпионин на КГБ излъчва увереност по време на внимателно подготвената инаугурация, която Западът и опонентите му, които са предимно в затвора или в чужбина, определят като смокинов лист на демокрацията, прикриващ корумпираната руска автокрация.

Докато руският елит чакаше в залата "Свети Андрей" в Големия кремълски дворец, където някога се е намирал императорският трон, Путин проучваше документи в кабинета си, преди да тръгне по коридорите на Кремъл, за да поздрави охраната, като дори спря, за да разгледа без да бърза една картина на стената.

"Не отказваме диалог със западните държави", заяви Путин, след като положи клетва, и добави, че е готов за разговори по въпросите на сигурността и стратегическата стабилност, но само ако няма "арогантност" от страна на Съединените щати и техните съюзници.

Върховният лидер на Русия от повече от 24 години обеща победа и заяви, че сега всички руснаци са "отговорни пред хилядолетната си история и предците си".

Той напусна церемонията под звуците на музиката от операта на Михаил Глинка "Живот за царя". Думите "Радвай се, радвай се, моя Рус! Радвай се, че си моя руска земя" прозвучаха в Кремъл. В оригинал думите са "Радвай се, радвай се, наш руски царю!".

"Авторитетът на нашия президент е по-висок от всякога - по-висок от този на американския президент, дори от този на руския цар. Толкова много неща зависят от нашия президент", заяви лидерът на Комунистическата партия Генадий Зюганов.

ВОЙНА

Нахлуването на Путин в Украйна през 2022 г. предизвика най-тежкия срив в отношенията между Русия и Запада след Кубинската ракетна криза от 1962 г. насам. Русия напредва по фронтовата линия, а производството на артилерията ѝ надхвърля това на алианса на НАТО.

Западът гледа на Путин като на автократ, военен престъпник, убиец, който според американски официални лица е поробил Русия в корумпирана диктатура.

Путин представя войната като част от екзистенциална битка с упадъчния и декадентски Запад, който според него е унизил Русия след падането на Берлинската стена през 1989 г., като е навлязъл в сферата на влияние на Москва, включително Украйна.

Сергей Наришкин, ръководител на руската Служба за външно разузнаване (СВР), заяви пред Reuters, че речта на Путин е покана към Запада да започне диалог.

"От една страна, това е покана към Запада за равноправно сътрудничество, а от друга - твърдата убеденост, че Русия сама ще осигури своето развитие и сигурност", заявява Наришкин.

А ако Западът не иска да говори?

"Тогава нека да мислят", отговаря с усмивка Наришкин.

Сигналът идва само ден, след като Путин нареди учения за трениране на разполагането на тактически ядрени оръжия след заплахите, които според Москва идват от Франция, Великобритания и САЩ.

Предложението на Путин за прекратяване на огъня в Украйна с цел замразяване на войната е отхвърлено от Съединените щати след контакти между посредници, съобщи Reuters през февруари.

РУСИЯ

В Русия войната помогна на Путин да затегне хватката си върху властта и да увеличи популярността си сред руснаците. Според официалните резултати на изборите през март той е спечелил 88% от гласовете.

Съединените щати заявиха, че няма да изпратят никого на полагането на клетва и че изборите не са били свободни и честни, но заявиха, че все още смятат Путин за президент на Русия.

Великобритания, Канада и повечето страни от ЕС бойкотираха събитието - ход, който висши руски представители определиха като безсмислен и без значение за никого, освен за Запада.

Основните моменти в кратката реч на Путин бяха: опасността от сътресения и стагнация, както и че уникалната руска цивилизация трябва да се развива заедно с променящия се свят.

Сергей Кириенко, първият заместник-началник на кабинета на Путин, заявява пред Reuters, че изборите са безпрецедентно събитие в руската изборна история и показват ново ниво на "вътрешна консолидация".

Сергей Чемезов, който е работил с Путин в Източна Германия и е негов близък съюзник, заявява, че Путин е донесъл стабилност - нещо, което дори критиците му трябва да приветстват.

"За Русия това е продължение на нашия път, това е стабилност - можете да попитате всеки гражданин на улицата", коментира Чемезов. Западът, по думите му, "ще разбере, че Путин е стабилност за Русия, а не някакъв нов човек".