Владимир Путин създава ново поколение руски милиардери. Откакто дойде на власт преди четвърт век, руският президент първо запуши устата на олигарсите от 90-те години на миналия век, а след това помаза ново поколение магнати - често избрани сред старите му колеги от руските разузнавателни служби, пише Reuters.

"Фокус" представя превод на материала без редакторска намеса и с уточнението, че той отразява единствено гледната точка на авторите му.

Сега се появява трета вълна от бъдещи олигарси: магнати, избрани от Путин да притежават и управляват активи, конфискувани от западни компании. Те може да са по-умели в бизнеса, но ще бъдат също толкова подчинени на руския лидер, колкото и техните предшественици.

Първоначалните олигарси натрупаха богатството си от бурната приватизация в началото на 90-те години на миналия век по времето на тогавашния президент Борис Елцин. На някои от тях е позволено да продължат да управляват огромното си състояние, стига да спазват диктата на Путин.

Такъв е случаят с Владимир Потанин, собственик на металургичния гигант "Норилски никел" на стойност 24 млрд. долара (44 млрд. лева), и Олег Дерипаска, ръководител на огромна индустриална империя, базирана на активите му в сферата на алуминия.

Някои от първото поколение олигарси не се справят толкова добре. Борис Березовски, който натрупа богатството си в петролния, автомобилния и медийния сектор, преди да емигрира в Обединеното кралство след разрив с Путин, е мъртъв.

Михаил Ходорковски, основател на бившия петролен гигант "Юкос" и някога най-богатият човек в Русия, прекара 10 години в сибирски затвор, защото се опита да се занимава с политика. Други прехвърлиха по-голямата част от богатството си в чужбина, но поддържат добри отношения с Кремъл, като бившия петролен магнат Михаил Фридман, чиито активи сега се управляват от базираната в Люксембург холдингова компания LetterOne.

Путин има малко причини да се притеснява от втората вълна милионери или милиардери, която той насърчи, след като стана президент. Тези приятели и бивши колеги от времето, когато той е бил агент на КГБ и местен бюрократ в Санкт Петербург, втория по големина град в Русия, са наречени "силовици" и са се възползвали от преразпределението на държавните енергийни активи, извършено от руския лидер преди повече от 20 години. Сред тях е Игор Сечин, когото Путин назначи за заместник министър-председател, преди да го назначи начело на държавния петролен гигант "Роснефт".

През 2007 г. Николай Токарев, друг агент на КГБ, става президент на "Транснефт", най-голямата компания за тръбопроводи в света. Алексей Милер, ръководител на руския газов гигант "Газпром", е друг член на тази група.

Въпреки че по-възрастните поколения не са загубили влиянието си, изглежда, че е настъпил моментът за смяна на караула. Допреди няколко месеца малцина извън Русия са чували за бизнесмените Александър Варшавски или Александър Говор. Първият от тях, собственик на дилърски центрове на Volkswagen, сега е собственик-оператор на завод, който германският автомобилен концерн дълго време управляваше в северната част на Русия, а също така е поел активите на Hyundai, корейския автомобилен производител.

Според руския независим новинарски сайт The Bell конфискуваните активи, които той сега управлява, са реализирали приходи от близо 7 млрд. долара (12.84 млрд. лева) през 2021 г.

Говор е бил собственик на франчайзи на McDonald's в Русия. Заедно с партньора си Арсен Каноков той е наследил веригата ресторанти на американската група за бързо хранене, както и, наред с други, Starbucks и Domino's Pizza. Тези активи са генерирали около 3 млрд. долара (12.84 млрд. лева) годишни приходи преди войната.

Списъкът на отчуждените активи може да нарасне през следващите месеци, тъй като компаниите се борят да напуснат Русия. Възможно е скоро Путин да има още какво да разпределя. Около 1679 западни компании продължават да работят в страната, според последните статистически данни на Киевското училище по икономика.

Тази нова вълна от бъдещи олигарси се различава от своите предшественици по много начини. Повечето от тях имат опит в бизнеса. Те дори са показали известна компетентност в съответните области. И са толкова наясно с основите на печалбата и загубата и пазарната конкуренция, колкото и със сенчестата и корумпирана архитектура на системата. Таймураз Болоев, новият ръководител на бившето подразделение на Carlsberg-"Балтика", може би е бил избран заради дългогодишното си приятелство с руския лидер. Но преди това той е ръководил пивоварната в продължение на 13 години, до 2014 г.

Разбира се, има и изключения. Племенникът на чеченския военачалник Рамзан Кадиров, Якуб Закриев, може да благодари на Путин за това, че наследи руските активи на френския хранителен гигант Danone. Преди това той не е бил известен с компетентността си в производството на кисело мляко или маркетинга на минерална вода.

Друга разлика с милиардерите от 90-те и новите години на миналия век е, че те работят в секторите на потребителските стоки, услугите и търговията на дребно. Секторите на минералните ресурси и енергетиката, върху които Путин държи здрава хватка, вече са разпределени между по-възрастните от тях.

Но основната отличителна характеристика на новото поколение е, че те работят в радикално нов контекст. Предишните бизнес елити зависеха от вътрешна икономика, участваща в световната търговия и потопена в глобалната финансова система. Сега Русия е отрязана от чуждестранния кредит и Путин се стреми да увеличи самостоятелността на страната си по отношение на цяла гама потребителски стоки, които някога е внасяла или е произвеждала на място под западно управление. Миналата година президентът наложи 50% отстъпка от цената на активите, продавани от компании, които напускат Русия, ако те намерят купувач. Миналия месец той предприе по-широкообхватни мерки, които ще влязат в сила, ако западните индустриални сили се съгласят следващия месец да използват замразените активи на Москва на стойност 300 млрд. долара (550 млрд. лева), за да помогнат на Украйна.

Новите бизнес магнати в Русия не участват във властта, както предишните олигарси. Нито един от тях не е достигнал височина, която да му позволи да се бори за част от влиянието на Кремъл. В краткосрочен план те могат да се развиват бързо, като се възползват от прегряващата военна икономика на Путин, като заплатите, както и пенсиите или социалните придобивки се увеличават от държавните разходи. След това те ще бъдат ограничавани от изолацията на икономиката.

Както винаги, техните амбиции ще бъдат ограничени и от разбирането, че каквото Путин е дал, може и да отнеме. Те няма да могат да балансират, както правеше старата гвардия, между диктата на Кремъл и изискванията на свободния световен пазар. Те ще трябва да работят в система, в която повечето ресурси се мобилизират за военни усилия, а останалата част от икономиката трябва да споделя плячката.

В рамките на войната в Украйна, санкциите и отлива на западни инвеститори Путин вероятно е имал малък избор, освен да помаже новото поколение. Ако Русия развие отрасли, които биха ѝ помогнали да се отърси от прекомерната си зависимост от износа на петрол и газ, новите магнати може дори да подпомогнат икономиката. В края на краищата санкциите, наложени на страната през предходните години, особено след инвазията в Крим през 2014 г., помогнаха на Русия да стане самостоятелна в областта на потреблението на храни.

Новите магнати по-скоро ще намерят хоризонтите си ограничени от изолацията на страната. В сравнение с техните предшественици те може би дори не заслужават да бъдат наричани олигарси.