От разрасналото се влияние на Иран и ерозията на силата на САЩ до разходите за поддържане на американските войски в Ирак и Сирия за борба с бойците на Ислямска държава, американците все още плащат цената на инвазията в Ирак преди 20 години, пише Reuters в материал, представен без редакторска намеса.

Решението на тогавашния президент на САЩ Джордж У. Буш от 2003 г. да свали Саддам Хюсеин със сила, начинът, по който ограниченият брой на американските войски даде възможност за етнически конфликти и последвалото изтегляне на САЩ през 2011 г., всичко това значително усложни политиката на САЩ в Близкия изток, казват настоящи и бивши служители пред агенцията.

Краят на сунитското управление на малцинството на Саддам Хюсеин и замяната му с правителство на шиитското мнозинство в Ирак развърза ръцете на Иран да задълбочи влиянието си в Леванта, особено в Сирия, където иранските сили и шиитските милиции помогнаха на Башар ал-Асад да смаже сунитско въстание и да остане на власт.

Изтеглянето на американските войски от Ирак през 2011 г. остави вакуум, който екстремистите от Ислямска държава (ИД) запълниха, превземайки приблизително една трета от Ирак и Сирия и разпалвайки страховете сред арабските държави от Персийския залив, че не могат да разчитат на Съединените щати.

След като първо обяви изтегляне, бившият президент на САЩ Барак Обама през 2014 г. изпрати войски обратно в Ирак, където остават около 2500 души, а през 2015 г. той разпореди присъствие и в Сирия, където около 900 войници са на място. Силите на САЩ и в двете страни се борят с бойците на Ислямска държава, които също са активни от Северна Африка до Афганистан.

"Нашата неспособност, нежелание да настиснем газта по отношение на сигурността в страната, позволи да настъпи хаос, който породи ИД“, обясни бившият заместник държавен секретар Ричард Армитидж, обвинявайки за ситуацията неспособността на САЩ да обезпечат сигурността в Ирак.

Армитидж, който е служил при републиканеца Буш, когато Съединените щати нахлуха в Ирак, казва, че американската инвазия "може да бъде толкова голяма стратегическа грешка", колкото и нахлуването на Хитлер в Съветския съюз през 1941 г., което доведе до поражението на Германия във Втората световна война.

Според изчисления, публикувани тази седмица от проекта "Разходите за война" в университета Браун, цената за САЩ до момента за войните в Ирак и Сирия възлиза на 1,79 трилиона долара, включително разходите на Пентагона и Държавния департамент, грижите за ветераните и лихвите по дългово финансиране на конфликтите. Включвайки прогнозираните грижи за ветерани до 2050 г., това нараства до 2,89 трилиона долара.

Проектът определя смъртните случаи на американските военни в Ирак и Сирия през последните 20 години на 4599 и оценява общия брой на смъртните случаи, включително иракски и сирийски цивилни, военни, полиция, опозиционни бойци, медии и други на 550 000 до 584 000. Това включва само убитите като пряк резултат от война, но не и оценени непреки смъртни случаи от болести, разселване или глад.

Доверието в САЩ също пострада от решението на Буш да нахлуе въз основа на фалшиви, преувеличени и в крайна сметка погрешни разузнавателни данни за иракските оръжия за масово унищожение.

Джон Болтън, защитник на войната, служил при Буш, отбелязва, че въпреки че Вашингтон е допуснал грешки - като не е успял да разположи достатъчно войски и да управлява ефективно Ирак, вместо бързо да го предаде на иракчаните - той вярва, че отстраняването на Саддам оправдава разходите.

"Струваше си, защото решението не беше просто: "Саддам представлява ли заплаха с оръжие за масово унищожение през 2003 г.?“, казва той. "Друг въпрос беше: "Ще представлява ли заплаха, че ще разполага с ОМУ пет години по-късно?“ На което мисля, че отговорът беше "да“.“

"Най-лошата грешка, направена след свалянето на Саддам... беше оттеглянето през 2011 г.“, добави той, като отбелязва, че вярва, че Обама е искал изтегляне и само е използвал като повод невъзможността да получи гаранции за имунитет на американските сили от парламента на Ирак.

"ТРЕВОЖНИ КАМБАНИ ЗВЪНЯТ... В ЗАЛИВА“

Райън Крокър, който е бил посланик на САЩ в Ирак, заяви, че инвазията от 2003 г. не е подкопала веднага влиянието на САЩ в Персийския залив, но изтеглянето през 2011 г. е помогнало на арабските държави да започнат да обмислят своите възможни ходове.

В последния пример за отслабване на влиянието на САЩ, Иран и Саудитска Арабия се споразумяха в петък да възстановят отношенията си след години на враждебност в сделка, постигната с посредничеството на Китай.

"Ние просто решихме, че не искаме повече да правим тези неща“, заяви Крокър, имайки предвид нежеланието на САЩ да продължат да харчат кръв и пари за осигуряване на Ирак. "Това започна... с обявявлението на президента Обама... че ще изтегли всички сили.“

"Това бяха решения на САЩ, които не бяха наложени от колабираща икономика, не бяха наложени от демонстранти на улицата“, отбеляза той. "Нашето ръководство просто реши, че не искаме да го правим повече. И точно тогава започна да звъни алармата ... в Персийския залив."

Джим Щайнбърг, заместник-държавен секретар при Обама, казва, че войната е повдигнала дълбоки въпроси относно желанието на Вашингтон да действа едностранно и непоколебимостта му като партньор.

"Нетният резултат... беше лош за тежестта на САЩ, лош за влиянието на САЩ, лош за способността ни да си партнираме със страните в региона“, признава той.

Все още бушува дебатите сред бивши служители относно решението на Обама да се оттегли, проследявайки графика, определен от администрацията на Буш и отразяващ неспособността на САЩ да осигурят имунитет на американските войски в иракския парламент.

Убеждението на Болтън, че отстраняването на Саддам си е струвало евентуалната цена, не се поддържа от много настоящи и бивши служители.

Запитан за първата дума, която му идва на ум за инвазията и последиците от нея, Армитидж отговори "FUBAR“, военен акроним, който учтиво означава "обезобразен до неузнаваемост“.

"Бедствие“, казва Лари Уилкерсън, бивш началник на кабинета на държавния секретар Колин Пауъл.

"Ненужно“, казва Стайнбърг.