Русия е представила на САЩ списък с искания за споразумение за прекратяване на войната срещу Украйна и възстановяване на отношенията с Вашингтон, твърдят двама запознати пред британската агенция Reuters.

Не е ясно какво точно е включила Москва в списъка си и дали е готова да започне мирни преговори с Киев преди приемането им. Руски и американски официални лица са обсъждали условията по време на лични и виртуални разговори през последните три седмици, твърдят запознатите.

Те описват условията на Кремъл като широки и сходни с исканията, които Кремъл е представял и преди на Украйна, САЩ и НАТО.

Тези по-ранни условия включваха отказ на Киев от членство в НАТО, споразумение да не се разполагат чужди войски в Украйна и международно признаване на твърдението на президента Владимир Путин, че Крим и четири провинции принадлежат на Русия.

През последните години Русия също така поиска от САЩ и НАТО да се справят с това, което тя нарича "първопричини“ за войната, включително разширяването на НАТО на изток.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп очаква от Путин да каже дали ще се съгласи на 30-дневно примирие, което украинският президент Володимир Зеленски заяви във вторник, че би приел като първа стъпка към мирни преговори.

Ангажиментът на Путин към потенциалното споразумение за прекратяване на огъня все още е несигурен, като подробностите все още не са уточнени.

Някои американски официални лица, законодатели и експерти се опасяват, че Путин ще използва примирието, за да засили това, което според тях е опит за разделяне на САЩ, Украйна и Европа, и да подкопае всякакви преговори.

Руското посолство във Вашингтон и Белият дом не са отговорили веднага на молбата за коментар.

В Киев украинският президент Володимир Зеленски приветства срещата тази седмица в Саудитска Арабия между представители на САЩ и Украйна като конструктивна и заяви, че потенциалното 30-дневно прекратяване на огъня с Русия може да се използва за изготвяне на по-широкообхватно мирно споразумение.

През последните две десетилетия Москва е поставяла много от същите искания, като някои от тях са си проправяли път в официалните преговори със САЩ и Европа.

Съвсем наскоро Москва е обсъждала тези искания с администрацията на Байдън в поредица от срещи в края на 2021 г. и началото на 2022 г., докато десетки хиляди руски войници седяха на границата на Украйна в очакване на заповед за нахлуване.

Те са включвали искания, които биха ограничили военните операции на САЩ и НАТО от Източна Европа до Централна Азия.

Макар да е отхвърлила някои от условията, администрацията на Байдън се е стремяла да предотврати инвазията, като се е ангажирала с Русия по няколко от тях, според американски правителствени документи, прегледани от Reuters и множество бивши американски служители.

Усилията се провалиха и Русия нападна на 24 февруари 2022 г.

През последните седмици американски и руски официални лица заявиха, че проектът за споразумение, обсъден от Вашингтон, Киев и Москва в Истанбул през 2022 г., може да бъде отправна точка за мирни преговори. Споразумението така и не беше осъществено.

В тези преговори Русия поиска от Украйна да се откаже от амбициите си за НАТО и да приеме постоянен статут на страна, свободна от ядрени оръжия. Тя също така поиска право на вето върху действията на държавите, които искаха да помогнат на Украйна в случай на война.

Администрацията на Тръмп не е обяснила как подхожда към преговорите си с Москва. Двете страни водят два отделни разговора: единият е за възстановяване на отношенията между САЩ и Русия, а другият - за мирно споразумение за Украйна.

Изглежда, че администрацията е разделена по въпроса как да действа.

Посланикът на САЩ за Близкия изток Стив Уиткоф, който помага за воденето на дискусията с Москва, миналия месец по CNN определи разговорите в Истанбул като "убедителни и съществени преговори“ и заяви, че те могат да бъдат "пътеводна светлина за постигане на мирно споразумение“.

Но главният пратеник на Тръмп по въпросите на Украйна и Русия, генералът в оставка Кийт Келог, заяви миналата седмица пред аудитория на Съвета по международни отношения, че не разглежда споразумението от Истанбул като отправна точка.

"Мисля, че трябва да разработим нещо съвсем ново“, заяви той.

Експертите твърдят, че исканията на Русия вероятно имат за цел не само да оформят евентуално споразумение с Украйна, но и да бъдат основа за споразумения със западните ѝ поддръжници.

През последните две десетилетия Русия е отправяла подобни искания към САЩ - искания, които биха ограничили способността на Запада да изгради по-силно военно присъствие в Европа и потенциално биха позволили на Путин да разшири влиянието си на континента.

"Няма никакви признаци, че руснаците са готови да направят каквито и да било отстъпки“, коментира Анджела Стент, старши научен сътрудник в института "Брукингс“, която е била главен анализатор на американското разузнаване за Русия и Евразия. "Исканията изобщо не са се променили. Смятам, че те не са наистина заинтересовани от мир или смислено прекратяване на огъня.“

В стремежа си да предотвратят това, което служителите на американското разузнаване заключиха, че е предстоящо руско нахлуване, висши служители от администрацията на Байдън се ангажираха с руските си колеги по три от исканията на Кремъл, според американските правителствени документи, разгледани от британската агенция.

Според документите това са забрана за военни учения на САЩ и други сили на НАТО на териториите на новите членове на алианса и забрана за разполагане на американски ракети със среден обсег в Европа или другаде в обсега на руска територия.

Руснаците също така се стремяха да забранят провеждането на военни учения от САЩ или НАТО от Източна Европа до Кавказ и Централна Азия, сочат документите.

"Това са същите руски искания, които са отправяни от 1945 г. насам“, заявява Кори Шейк, бивш служител на Пентагона, който ръководи изследвания в областта на външната и отбранителната политика в Американския институт за предприемачество. "С поведението на администрацията на Тръмп през последните седмици европейците не просто се страхуват, че ги изоставяме, те се страхуват, че сме се присъединили към врага.“