Френският президент Еманюел Макрон, първият лидер на голяма западна сила, който се срещна с Владимир Путин, след като Русия струпа войски близо до Украйна, заяви във вторник, че вярва, че могат да бъдат предприети стъпки за деескалация на кризата и призова всички страни да останат спокойни, предава Reuters.

Макрон за разлика от американския и британския лидери омаловажи вероятността Русия скоро да нахлуе в Украйна и отиде от Москва в Киев във вторник в опит да посредничи за постигане на споразумение и да избегне война.

Френският президент не постигна пробиви, които да обяви, но заяви, че смята, че разговорите му са помогнали да се предотврати по-нататъшната ескалация на кризата. Той каза, че никога не е очаквал, че "за една секунда" Путин ще направи отстъпки.

Путин и украинският президент Владимир Зеленски са потвърдили, че са отдадени на принципите на мирното споразумение от 2014 г., според Макрон, имайки предвид т.нар. Мински споразумения.

"Тази споделена решимост е единственият път, който ни позволява да създадем мир, единственият начин да създадем жизнеспособно политическо решение“, каза Макрон на съвместна пресконференция със Зеленски.

"Спокойствието... е от съществено значение за всички страни и на думи, и на дела“, каза Макрон, като похвали Зеленски за "хладнокръвието“, което той и украинският народ демонстрираха, докато Русия трупа повече от 100 000 войници, танкове и тежки оръжия по границите на Украйна.

Зеленски даде да се разбере, че е скептичен към всякакви уверения, които Макрон може да е получил от Путин. "Не вярвам много на думите, вярвам, че всеки политик може да бъде разбран, като предприеме конкретни стъпки“, каза той.

Макрон отлетя по-късно за Берлин за срещи с германския канцлер Олаф Шолц. В изявление преди началото на преговорите Шолц каза пред репортери: "Нашата обща цел е да предотвратим война в Европа“.

"Нашата оценка на ситуацията е единна, както и нашата позиция по въпроса: всяка по-нататъшна атака срещу суверенитета и териториалната цялост на Украйна е неприемлива и ще доведе до широкообхватни последици за Русия – политически, икономически и геостратегически“, добави той.

Макрон и Шолц се срещнаха в Берлин и с полския президент Анджей Дуда. Френското президентство заяви след разговорите, че тримата лидери са изразили съвместната си подкрепа за украинския суверенитет.

Срещата допълнително илюстрира европейското сближаване на "отдадения и взискателен подход" към Русия, добави френското председателство.

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, попитан в интервю за CNN за вероятността от руска инвазия, каза: "Не можем да бъдем категорични, но това, което виждаме, е продължаващо натрупване на с все повече и повече военни сили... Времето за предупреждение намалява и рискът от атака нараства."

Съединените щати и Европейският съюз заплашиха Русия със санкции, ако нападне Украйна. Москва, все още най-големият доставчик на енергия за Европа, въпреки че вече е под санкции след превземането на украинския полуостров Крим през 2014 г., до голяма степен отхвърли новите санкции като празна заплаха.

Но каквито и да са истинските цели на Москва, западните страни казват, че не могат безопасно да приемат, че кризата ще приключи без война, освен ако Русия не изтегли войските си.

Европейската централна банка подготвя банките за възможна спонсорирана от Русия кибератака, докато напрежението с Украйна нараства, са заявили източници, запознати с въпроса, докато регионът се подготвя за финансовите последици от възможен конфликт.

Япония междувременно заяви, че ще отклони част от втечнения природен газ към Европа, ако кризата в Украйна наруши доставките, съобщи националната телевизия на страната NHK.

Превод и редакция: Юлиян Марков