Задълбочаващата се бюджетна криза в Германия удря най-добрата икономика в Европа там, където е най-болезнено: репутацията ѝ на надежден партньор за промишлеността, която сега се опасява, че Берлин може да не спази обещанията си за финансиране на екологични и други проекти, пише Reuters.

Кристин Лагард, президент на Европейската централна банка (ЕЦБ), индиректно предупреди Германия, че продължаващата несигурност около бюджетния профил на най-силната икономика на Европейския съюз за 2024 г. не помага на финансовото планиране на блока.

Решението на Конституционния съд не само че отвори дупка от 60 млрд. евро (119.44 млрд. лева) в плановете на правителството за разходи до 2024 г., но и повдига по-широки въпроси относно помощта за големи промишлени проекти, които трябваше да бъдат подкрепени с публични средства.

Сред тях са плановете на ArcelorMittal, втория по големина производител на стомана в света, да похарчи 2,5 млрд. евро (4,98 млрд. лева) за декарбонизация на германските си стоманодобивни заводи - усилия, които зависят от сега несигурната държавна подкрепа.

"Разочаровани сме и преди всичко сме обезпокоени, тъй като все още нямаме решения за финансиране, а оттам и перспектива за индустриалното ни производство в Германия", е заявил Райнер Блашек, който ръководи германското подразделение на ArcelorMittal.

Той е приема неспособността на правителството да намери бързо решение на бюджетната безизходица "грубо и небрежно", подчертавайки потенциалните последици за Германия, която вече се бори да запази мястото си на първокласна индустриална локация.

Във видеопослание в петък канцлерът Олаф Шолц заяви, че правителството бързо преработва бюджета за 2024 г. и че всички необходими решения ще бъдат взети през тази година.

Германският конкурент на ArcelorMittal - SHS Stahl-Holding-Saar, също не е получил официален ангажимент от Берлин да подкрепи инвестиционен проект на стойност 3,5 млрд. евро (6.97 млрд. лева) за драстично намаляване на емисиите на CO2 в пещите си.

Главният изпълнителен директор Щефан Раубер е заявил, че решение трябва да бъде намерено до дни, а не до седмици, и че се нуждае от решение до края на годината, за да осъществи програмата.

"Това, което виждаме тук, е опустошително за Германия като място за бизнес в световен мащаб. И колкото по-дълго продължава това, толкова по-лошо ще става", е заявил той.

Освен инвестициите в стомана на стойност 6 млрд. евро (11.94 млрд. лева), други сектори, потенциално засегнати от решението на съда, включват 4 млрд. евро в областта на микроелектрониката и 20 млрд. евро за производството на акумулаторни клетки, според документ на Министерството на икономиката, видян от британската агенция.

То обхваща и т.нар. споразумения за защита на климата, които трябва да помогнат на индустрията да се предпази от колебанията в цените на електроенергията, се посочва в документа. По-рано те бяха оценени на 68 млрд. евро.

НЕКОНКУРЕНТОСПОСОБНИ

Германия отдавна е критикувана за недостатъчните инвестиции в ключова икономическа инфраструктура - тази година МВФ отново призова Берлин да създаде повече фискални възможности за инвестиране в бъдещето на страната.

Критиците твърдят, че конституционно установената дългова спирачка, която поставя много строги ограничения за размера на новия дълг, който може да се поеме, е донякъде произволен политически инструмент, който ограничава пространството за тези инвестиции.

Решението на съда да блокира повторното използване на неизползваните средства от пандемията за зелени инвестиции постави под съмнение съдбата на други инструменти за извънбюджетно финансиране и поставя под съмнения бъдещите планове за разходи през 2024 г. и след това.

Коментарите от индустрията отразяват широкото безпокойство, че това ще ограничи способността на Германия да спазва ангажиментите си за финансиране на големи проекти за разширяване, включително такива на Intel INTC.O, тайванската TSMC 2300.TW и Infineon IFXGn.DE.

Още по-лошо е, че бюджетните сътресения създават нов слой проблеми, когато Германия вече се бори за инвестиции с места в Азия и САЩ и е изправена пред риска големите индустриални играчи да преместят обектите си в чужбина.

Американският Закон за намаляване на инфлацията (IRA) предостави на компаниите ясни регулаторни рамки, включително в зараждащата се област на водорода, която е от ключово значение за усилията на Германия да направи своята индустрия въглеродно неутрална.

"Ако се създаде впечатление... че не е безопасно да се върви по този път с германските компании..., тогава производителите на заводи ще погледнат към IRA и други проекти в САЩ, просто защото там има сигурност на инвестициите", е посочил Бернхард Осбург, главен изпълнителен директор на Thyssenkrupp (TKAG.DE) Steel Europe.

Макар че има опасения какво означава дупката в бюджета за проектите в краткосрочен план, нарастват и опасенията, че тя може да отслаби способността на Германия да съдейства за по-дългосрочната трансформация на своите индустрии.

Някои се опасяват, че плановете за намаляване на цените на електроенергията за промишлеността, които са ключови за запазване на конкурентоспособността на химически предприятия като BASF (BASFn.DE) и Wacker Chemie (WCHG.DE), също могат да бъдат провалени.

"Важни отрасли в Германия, като производството на химикали или стомана, се нуждаят от икономични цени на енергията", е коментирал пред Frankfurter Allgemeine Zeitung Оливер Блуме, главен изпълнителен директор на най-големия производител на автомобили в Европа Volkswagen.