Опустошителните наводнения, които обхванаха огромни територии в резултат на обилни валежи, са следствие от глобалното затопляне. Живописни градове в Централна Европа са наводнени с мръсна вода, след като проливните дъждове през почивните дни превърнаха спокойните потоци в буйни реки, които нанесоха щети на инфраструктурата, пише The Guardian.

Наводненията взеха най-малко 15 жертви и разрушиха сгради от Австрия до Румъния. Опустошението настъпи в резултат на масивните наводнения по света миналата седмица. По-специално цели села бяха наводнени в Мианмар, а почти 300 затворници избягаха от разрушен затвор в Нигерия, където наводненията засегнаха живота на повече от 1 милион души.

Климатолози казват, че са загрижени за щетите, но не са съкрушени от мащаба на природното бедствие.

"Катастрофалните валежи, които удариха Централна Европа, са точно това, което учените очакват от изменението на климата“, казва Джойс Кимутай от института Грантъм към Имперския колеж в Лондон.

По думите й, смъртните случаи и щетите в Африка и Европа показват "колко зле е подготвен светът за наводнения като това“.

Както се отбелязва, учените са предпазливи, когато свързват екстремните валежи с човешкото влияние, тъй като водният цикъл се формира от много фактори. Въпреки че е общоизвестно, че горещият въздух може да задържа повече влага, количеството на валежите също зависи от това колко вода е "готова да падне“.

Климатологът от ETH Zürich Соня Сеневиратне казва, че директният анализ на наводненията в Централна Европа показва, че голяма част от водните пари идват от Черно и Средиземно море, които са станали по-топли в резултат на причинените от човека промени в климата, което води до изпаряване на повече вода в въздух.

"Средно интензивността на обилните валежи се увеличава със 7% за всяка степен на глобално затопляне. В момента сме на 1,2 градуса на глобално затопляне, което означава, че средно обилните валежи са с 8% по-интензивни“, посочва тя.

Според учените данните от метеорологичните станции показват, че от 1950 г. насам Германия, Полша, Австрия, Чехия, Унгария и Словакия са регистрирали по-силни скокове на валежите през септември.

Според съобщения в медиите в Полша наводнения срутиха мост и отнесоха къщи; в Чехия хеликоптери евакуираха хора, блокирани във водата; в Австрия пожарникар загина по време на спасителни операции. В австрийската столица Виена, където се провежда най-голямата европейска конференция за времето и климата от 2005 г. насам, дъждът наводни магистрали и блокира линии на метрото.

Климатологът от ETH Zürich Ерих Фишер казва, че учените на конференцията преди това са обсъждали физиката на това как климатичните промени увеличават интензивността на валежите по бреговете на Новия Дунав.

"Иронично е да видим, че сега тези брегове, където седяхме на слънце и обсъждахме науката за екстремните валежи, са наводнени“, казва специалистът.

Броят на жертвите от наводнения зависи от това колко добре хората са се подготвили и реагирали на дъжда. Учените призоваха правителствата да инвестират в адаптиране към екстремни метеорологични явления чрез системи за ранно предупреждение, по-устойчива инфраструктура и прекратяване на зависимостта от изкопаеми горива.

"Ясно е, че дори високоразвитите страни не са имунизирани срещу изменението на климата. Тъй като светът изгаря нефт, газ и въглища, обилните валежи и други екстремни метеорологични явления ще се увеличат, което ще направи нашата планета по-опасно и скъпо място за живеене“, предупреди Фридерике Ото, учен по климата в института Грантъм.