Украйна не е загубила войната, защото руските войски не са пред Лвов. Това подчерта един от защитните на Мариупол – боецът от "Азов“ с позивна "Фрост“ Николай Кущ в интервю за фотографите-документалисти Влада и Константин Либерови, предава УНИАН. Агенцията припомня, че военният бе един от разменените от плен за "кума на Путин“ Виктор Медведчук.

Коментирайки настоящата ситуация на фронта, Николай отбеляза, че има една добра новина: "Хората все още имат морален дух да продължат“. На уточняващ въпрос "докога ще издържим“ той отговори: "Не знам, но ако говоря за нашето подразделение – то със сигурност още известно време“.

По думите му Украйна не е загубила войната, защото столицата й не е окупирана, а руснаците са постигнали относително малък успех по фронта.

"Ние определено не сме загубили войната. Това ще стане, когато руснаците влязат в Киев и го окупират, когато са близо до Лвов и настъпват по фронта. Затова във всеки случай не се сме загубили. Да, на места по фронта те се придвижват напред,, но няма значение – така или иначе не са превзели големи градове“, обясни боецът от "Азов“.

"Фрост“ си спомня и за боевете за "Азовстал“ и последвалото му попадане в плен.

"Когато ми казаха, в един момент всичко потъна и в края на краищата бяхме отбили щурма. Помислих си, че можем да удържим още месец или два. Руснаците обаче събориха завода. Имаше остър проблем с укрепленията и продоволствието“.

Сега "Фрост“ вярва, че решението да се предаде в плен е било правилно. Четири месеца по-късно той е освободен, но някои от от защитниците на Мариупол все още са в Русия. Повечето от тях едва ли ще се съгласят, че заповедта за плен е била правилна, допълва той.

"Знаейки какво се случи с момчетата, които се измъкнаха дори след една година, дори те казват: предпочитам да си проправя път през полета и гори, опитвайки се да се измъкна някак, отколкото да съм в плен... Повярвайте ми, там вече няма много хора и знам за опити за самоубийства и съм сигурен, че някои вече са успели. Ако аз трябваше да отида в някой Таганрог или друга подобно, щях да направя същото. Просто бях сред онези около 200 късметлии, които бяха освободени четири месеца по-късно“, коментира боецът.